Разграбването на Лорънс се случва на 21 май 1856 г., когато хора, подкрепящи робството, влизат в Лорънс, Канзас, и го нападат. Лорънс е център и символ на движението против робството в територията. Нападението е водено от шерифа на окръг Дъглас Самюъл Джоунс и от въоръжени привърженици на робството, често наричани „Border Ruffians“ от преследваните от тях свободни заселници. Събитието задълбочава нередовния конфликт в територията Канзас и става едно от централните епизоди в периода, известен по-късно като "Кървящ Канзас".

Предистория

Причината за конфликта е въведената от Закона за Канзас и Небраска (1854) идея за „популярен суверенитет“ — правото на заселниците сами да решат дали новата територия да бъде свободна или робовладелска. Това довежда до масови заселвания и въоръжени намеси и от двете страни: привърженици на робството от съседен щат Мисури и антиробовладелски заселници, подкрепяни от аболиционистки организации. Лорънс се превръща в символ и бастион на свободните щати, с печатници, организации и кабинети, открити от противниците на робството.

Самото нападение

На 21 май 1856 г. въоръжена про-робовладелска тълпа, командвана от шериф Самюъл Джоунс, обсажда Лорънс. Нападателите разрушават и разграбват обществени и частни имоти, обстрелват и опожаряват сгради, включително известен хотел и други обществени обекти. Те унищожават печатните машини и материали на два важни вестника на свободните щати — "Канзас фрий стейт" и "Хералд на свободата", като по този начин целят да заглушат антиробовладелските гласове в територията. Официално е регистрирана само една смърт — по невнимание — въпреки значителните материални щети и множество ранени и уплашени жители.

Последствия и значение

Разграбването на Лорънс има бързи и драматични последици. То вбесява много антиробовладелски активисти и радикализира някои от тях. Само няколко дни по-късно (24–25 май 1856 г.) радикалният аболиционист Джон Браун и негови привърженици извършват кръвопролитието в Потауатомие, при което са убити няколко привърженика на робството — акт, който още повече ескалира насилието в Канзас. Събитията от Лорънс и последвалите актове на отмъщение привличат вниманието на националната политическа сцена в САЩ, засилват разделението между Север и Юг и подкопават доверието в идеята за „популарен суверенитет“ като мирно решение на въпроса за разширяването на робството.

На политическо ниво разграбването на Лорънс е използвано от аболиционистите за мобилизиране на общественото мнение на Севера срещу разширяването на робството и срещу администрацията, която не успява да предотврати насилието. На местно ниво то задълбочава цикъла на отмъщение и ответни нападения, които дават името на периода — Кървящ Канзас.

  • Дата: 21 май 1856 г.
  • Място: Лорънс, Канзас
  • Водач на нападението: шериф Самюъл Джоунс
  • Жертви: официално една смърт по невнимание; значителни материални щети и унищожени печатни машини
  • Последствия: ескалация на насилието в територията Канзас, ответни актове (включително Потауатомие), засилване на националните противоречия по въпроса за робството.

Разграбването на Лорънс остава ключов момент в историята на предвоенните конфликти в САЩ — пример за това как локални сблъсъци, породени от политически компромиси и напрежение, могат да прераснат в по-широк и продължителен конфликт.