Разграбването на Лорънс (1856) — нападение в Кървящ Канзас
Разграбването на Лорънс (1856): драматично нападение в Кървящ Канзас — разрушение на свободни вестници, ескалация на конфликта за робството и съдбата на Канзас.
Разграбването на Лорънс се случва на 21 май 1856 г., когато хора, подкрепящи робството, влизат в Лорънс, Канзас, и го нападат. Лорънс е център и символ на движението против робството в територията. Нападението е водено от шерифа на окръг Дъглас Самюъл Джоунс и от въоръжени привърженици на робството, често наричани „Border Ruffians“ от преследваните от тях свободни заселници. Събитието задълбочава нередовния конфликт в територията Канзас и става едно от централните епизоди в периода, известен по-късно като "Кървящ Канзас".
Предистория
Причината за конфликта е въведената от Закона за Канзас и Небраска (1854) идея за „популярен суверенитет“ — правото на заселниците сами да решат дали новата територия да бъде свободна или робовладелска. Това довежда до масови заселвания и въоръжени намеси и от двете страни: привърженици на робството от съседен щат Мисури и антиробовладелски заселници, подкрепяни от аболиционистки организации. Лорънс се превръща в символ и бастион на свободните щати, с печатници, организации и кабинети, открити от противниците на робството.
Самото нападение
На 21 май 1856 г. въоръжена про-робовладелска тълпа, командвана от шериф Самюъл Джоунс, обсажда Лорънс. Нападателите разрушават и разграбват обществени и частни имоти, обстрелват и опожаряват сгради, включително известен хотел и други обществени обекти. Те унищожават печатните машини и материали на два важни вестника на свободните щати — "Канзас фрий стейт" и "Хералд на свободата", като по този начин целят да заглушат антиробовладелските гласове в територията. Официално е регистрирана само една смърт — по невнимание — въпреки значителните материални щети и множество ранени и уплашени жители.
Последствия и значение
Разграбването на Лорънс има бързи и драматични последици. То вбесява много антиробовладелски активисти и радикализира някои от тях. Само няколко дни по-късно (24–25 май 1856 г.) радикалният аболиционист Джон Браун и негови привърженици извършват кръвопролитието в Потауатомие, при което са убити няколко привърженика на робството — акт, който още повече ескалира насилието в Канзас. Събитията от Лорънс и последвалите актове на отмъщение привличат вниманието на националната политическа сцена в САЩ, засилват разделението между Север и Юг и подкопават доверието в идеята за „популарен суверенитет“ като мирно решение на въпроса за разширяването на робството.
На политическо ниво разграбването на Лорънс е използвано от аболиционистите за мобилизиране на общественото мнение на Севера срещу разширяването на робството и срещу администрацията, която не успява да предотврати насилието. На местно ниво то задълбочава цикъла на отмъщение и ответни нападения, които дават името на периода — Кървящ Канзас.
- Дата: 21 май 1856 г.
- Място: Лорънс, Канзас
- Водач на нападението: шериф Самюъл Джоунс
- Жертви: официално една смърт по невнимание; значителни материални щети и унищожени печатни машини
- Последствия: ескалация на насилието в територията Канзас, ответни актове (включително Потауатомие), засилване на националните противоречия по въпроса за робството.
Разграбването на Лорънс остава ключов момент в историята на предвоенните конфликти в САЩ — пример за това как локални сблъсъци, породени от политически компромиси и напрежение, могат да прераснат в по-широк и продължителен конфликт.
Преди
Лорънс, Канзас, е създаден през 1854 г. от хора, които са против робството. Те често са били нападани от хора, подкрепящи робството, защото Лорънс е бил против робството. Лорънс почти е бил нападнат по време на войната в Уакаруса през 1855 г.
Про-робският шериф Самюъл Джоунс е застрелян, когато се опитва да арестува хора, които са против робството. Много хора, настроени срещу робството, смятат, че причината за нападението е прострелването на Джоунс. Хората от Лорънс накарали Джоунс да си тръгне, след като бил прострелян. Федералният маршал Израел Б. Доналдсън казва, че прострелването на Джоунс го е спряло да изпълни заповедите. Той решава да изпрати 800 про-робски настроени мъже в Лорънс, за да унищожат антиробските вестници и да разрушат хотела на Свободната държава.
Чувал
На 21 май 1856 г. Джоунс и Доналдсън пристигат в Лорънс. Група от много мъже се намирала на планината Оред и имала оръдие. Къщата на Чарлз Л. Робинсън била превзета и използвана като щаб на Джоунс. Мъжете на Джоунс охранявали пътищата, които влизали и излизали от Лорънс, за да спрат хората да напускат. Хората на Джоунс развявали много знамена, като например щатските знамена на Алабама и Южна Каролина. Върху много знамена имало послания, насочени срещу Свободния щат или в подкрепа на робството, като например "Канзас - преден пост", "Правата на Юга" и "Превъзходството на бялата раса").
Шалор Елдридж, собственик на хотел "Фрий Стейт", научава за пристигането на хората, които са за робство, и идва да ги посрещне. Доналдсън му казал, че той и хората му ще нападнат Лорънс само ако жителите на Лорънс се противопоставят на хората му. Доналдсън и Елдридж отишли в хотела на Свободната държава. Там Елдридж приготвил добра трапеза, в която имало прясна храна и скъпо вино. Той приготви това ястие, за да може Доналдсън и хората му да останат спокойни. Доналдсън разпитва Елдридж, докато той и хората му продължават да ядат храната, след което си тръгват, без да платят. Малко след това Доналдсън позволява на Джоунс да командва хората му. След това Джоунс поискал да разговаря с представител на града. Самюъл К. Померой се съгласил да се срещне с Джоунс и да разговаря с него за ситуацията. Джоунс бил ясен в това, което искал: жителите на Лорънс да предадат всичките си оръжия. Померой твърди, че не може да направи много по въпроса, тъй като хората сами решават дали да предадат оръжията си. Въпреки това, надявайки се да убеди Джоунс да напусне града по мирен начин, Померой се съгласява да даде единственото артилерийско оръдие в града. Макар Джоунс да взел това оръдие, то не го убедило така, както Померой се надявал.
Това е оръдието "Старото Сакраменто", с което робовладелците се опитват да разрушат хотела на Свободния щат. Това оръжие е било съхранявано в арсенала на Свободата, докато не е било завладяно от силите, подкрепящи робството, през 1855 г. (В крайна сметка оръдието е взето от свободните държави по-късно през 1856 г. по време на Втората битка при Франклин).
Докато Джоунс и хората му се опитват да разрушат хотела, печатниците на "Канзас фрий стейт" и "Хералд на свободата" са разрушени; библиотеките им са изхвърлени през прозореца, печатарските машини са разбити, а шрифтовете са хвърлени в реката. Всички останали вестници били хвърлени на вятъра, за да бъдат отнесени, или били използвани от Джоунс и хората му, за да подпалят хотела "Свободен щат". След като вестниците и хотелът били унищожени, хората на Джоунс разграбили града. Когато се оттеглят, те опожаряват дома на Робинсън в планината Ореад.
Един човек - член на бандата на Джоунс - загива по време на нападението, когато е ударен в главата от падаща част от хотел "Фрий Стейт".|group="nb"}}
Оръдието "Старото Сакраменто", взето от САЩ по време на Мексиканско-американската война през 1847 г. и пренесено в арсенала "Либърти". По време на обсадата на Лорънс оръдието е изстреляно от хора, подкрепящи робството.
След
Докато хотел "Фрий Стейт" е разрушен, мъж на име Шалор Елдридж купува разрушените руини на сградата. Той решава да я възстанови като "Eldridge House". Тази сграда остава до 1863 г., когато е опожарена от Уилям Куантрил по време на клането в Лорънс (след което е възстановена още два пъти, съответно през 1866 г. и 1926 г.).
В продължение на много месеци след разграбването на Лорънс градът остава без безплатен държавен вестник. Положението се влошило още повече от факта, че Джосая Милър, който ръководел "Канзас фрий стейт", решил да не започва вестника си отново. През ноември 1857 г. Джордж Браун възобновява издаването на "Вестник на свободата" и така Лоурънс отново има вестник.
Единственото оръдие на Лорънс е изгубено при нападението. Това е поне една от причините, поради които свободните съюзници нападат форта Франклин през юни и август 1856 г.; те се надяват да получат оръдието "Старото Сакраменто", за да могат да го използват.
обискирам