Шествията Селма–Монтгомъри (1965): Походи за избирателни права

Шествията от Селма до Монтгомъри карат президента Линдън Б. Джонсън да подпише Закона за избирателните права от 1965 г. Първият марш се провежда на 7 март 1965 г. и става известен като "Кървавата неделя". Между 500 и 600 протестиращи за граждански права започват похода на 7 март, но са спрени от шерифа Джим Кларк. Шерифът на окръг Далас (където се намира Селма) нарежда всички бели мъже над 21 години да се явят на стълбите на съдебната палата, където ги прави депутати и ги екипира, за да противодействат на протестиращите. Към тях се присъединяват щатски войници и пребиват протестиращите толкова жестоко, че 17 души са хоспитализирани. Те биели протестиращите с нощни тояги, пускали сълзотворен газ в тълпата и ги атакували от коне.

След като събитията са излъчени по телевизията, президентът Джонсън издава заповед за мобилизиране на Националната гвардия на Алабама, за да защити участниците в шествието по време на пътуването им от Селма до Монтгомъри, Алабама, което е дълго 54 мили (87 км). Този втори марш започва на 21 март 1965 г. и завършва на 25 март 1965 г. на стъпалата на щатската столица в Монтгомъри, Алабама. Още преди началото на втория марш президентът Джонсън отива в Конгреса, за да поиска от него законопроект, който да гарантира правото на глас на всички граждани и да сложи край на дискриминацията в избирателните секции (като данъци върху гласовете и тестове за грамотност).

Предистория и участници

Селма става фокус на борбата за избирателни права, защото много чернокожи жители са системно лишавани от право на глас чрез изисквания за тестове за грамотност, специални данъци и други препятствия. Шествията са организирани от местни активисти и национални организации, включително Southern Christian Leadership Conference (SCLC) и Student Nonviolent Coordinating Committee (SNCC). Сред видните личности са Джон Луис, Хосеа Уилямс и Амелия Бойнтън Робинсън, чието нападение по време на първия марш привлече особено голямо внимание.

Кървавата неделя (7 март 1965)

На 7 март протестиращите тръгват от Селма и се насочват към моста Едмънд Петъс, символично място и ключов пункт по пътя към Монтгомъри. Полицията и редовите сили ги посрещат на моста и използват сила, за да ги разпръснат: удари с нощни тояги, коне и сълзотворен газ. Събитията са заснети и излъчени по националните телевизии, което мобилизира общественото мнение в цялата страна.

Следващи стъпки: символичен марш и федерална реакция

След „Кървавата неделя“ започва поредица от действия: на 9 март 1965 г. плануван марш е проведен символично до моста и оттеглен след съдебно решение — епизодът е известен като "Turnaround Tuesday". Националният публичен натиск кара президента Линдън Джонсън да говори пред Конгреса на 15 март 1965 г., като настоява за нов федерален закон за защита на избирателните права. Той също така нарежда мобилизацията на Националната гвардия на Алабама, за да осигури безопасността на следващия, охраняван марш.

Вторият марш и пристигане в Монтгомъри

Охраняваният марш започва на 21 март 1965 г. и при стриктни правни и сигурностни мерки по пътя събира подкрепа от различни общности. На 25 март около стотици хиляди хора — според различни оценки до 25 000 — се събират пред щатската столица в Монтгомъри, за да приветстват марширащите и да подкрепят исканията им за пълни избирателни права.

Законът за избирателните права от 1965 г. и значение

Силната обществена и политическа реакция довежда до бързи законодателни действия. Президент Джонсън подписва Закона за избирателните права на 6 август 1965 г., което премахва много от формалните препятствия пред гласа на афроамериканците и налага федерален надзор над райони с доказана дискриминация. Законът включва механизми като предварително одобрение (preclearance) на промени в избирателните схеми за засегнати райони, мярка, която оказва дългосрочно въздействие върху политическата представителност.

Дългосрочни последствия

• Рязко увеличение на регистрираните чернокожи избиратели и на участието им в изборите в следващите години.
• Законодателният пробив се счита за един от ключовите успехи на движението за граждански права в САЩ.
• В последните десетилетия някои разпоредби на Закона са оспорвани и променяни от съдебни решения, което предизвиква нови дебати за защитата на избирателните права.

Шествията от Селма до Монтгомъри остават в историческата памет като пример за мирна, но твърда мобилизация срещу институционализираната дискриминация и като стимул за реална промяна в законодателството, гарантиращо правото на глас.

Въпроси и отговори

В: Каква беше целта на походите от Селма до Монтгомъри?

В: Какво се случи по време на първия марш на 7 март 1965 г.?

Въпрос: Защо протестиращите са били бити по време на първото шествие на 7 март 1965 г.?

Въпрос: Какво накара президента Джонсън да мобилизира Националната гвардия на Алабама, за да защити участниците в шествието?

Въпрос: Кога започва и завършва вторият поход?

В: Какви действия предприе президентът Джонсън преди началото на втория марш?

Въпрос: Колко протестиращи бяха хоспитализирани след събитията от "Кървавата неделя"?

Търсене по буква