Обсадата на Сидни Стрийт (1911) — престрелка и убийства в Лондон (Хаундсдич)
Обсадата на Сидни Стрийт (1911) — драматична престрелка и убийства в лондонския Хаундсдич: анархисти, пожар, убити полицаи и неразкрити мистерии.
Обсадата на Сидни Стрийт или „Битката при Степни” е известна престрелка в лондонския Ийст Енд, която се разиграва на 3 януари 1911 г. Събитието е пряко следствие от по-ранен опит за обир и предизвиква силен обществен и политически отзвук.
Предистория
На 16 декември 1910 г. в района на обир на бижута в Houndsditch група въоръжени нападатели се среща с полицейско преследване. При тези събития загиват няколко полицейски служителя и има ранени, което предизвиква мащабно издирване на заподозрените. Заподозряната банда — според част от съвременните източници — е свързана с международни анархисти, а сред имената, споменавани в пресата и полицейските доклади, е загадъчният „Петър Художника” (Peter the Painter). Идентичността и ролята на този човек обаче остават спорни и до днес.
Обсадата в Сидни Стрийт
Две седмици след инцидента в Houndsditch полицията локализира заподозряните в къща на Сидни Стрийт, в квартала Степни (Stepney). След опит за арест се разразява престрелка между въоръжените мъже в сградата и силите на реда. По време на операцията към мястото е изпратена подкрепа, а като резултат от обстановката и последвалия пожар сградата е унищожена.
Краят на обсадата довежда до смъртта на някои от нападателите; при пожара загиват двама от тях, а съобщава се и за смърт на един пожарникар. Някои от участниците са арестувани или избягват — съдбата на „Петър Художника” остава неясна и до днес, което допринася за легендарния му статут.
Последствия и значение
Обсадата на Сидни Стрийт предизвиква широка обществена дискусия за методите на действие на полицията, използването на военни части в подкрепа на реда и за имиграционната политика и общественото отношение към имигрантските общности в Източен Лондон. На политическо ниво инцидентът е съпроводен от спорни решения — сред тях е и присъствието на тогавашния министър на вътрешните работи на мястото, което породи много критика и дебат в пресата.
Случаят остава запомнен в обществената памет и културата — той е предмет на журналистически материали, исторически изследвания и художествени обработки. Обсебата и неразкритите въпроси около имената и мотивите на участниците, особено мистерията около „Петър Художника”, правят събитията от началото на 1911 г. предмет на продължаващ интерес сред историците и широката публика.
Бележка: Някои детайли около броя жертви, имената на участниците и точните обстоятелства варират в съвременните сведения и по-късни изследвания; посочените факти са обобщение на основните и най-често цитирани сведения за инцидента.
Чърчил по време на обсадата
Уинстън Чърчил (подчертан) на Сидни Стрийт, 3 януари 1911 г.
Войници от шотландската гвардия откриват огън по къщата на улица "Сидни
Убийствата в Хаундсдич
На 16 декември 1910 г. банда еврейски имигранти се опитва да проникне в задната част на бижутерски магазин на адрес 119 Houndsditch. Собственикът на съседния магазин чул ударите им и съобщил на полицията на Лондонското сити (в чийто район се намирал магазинът). Девет невъоръжени полицаи - трима сержанти и шестима констабили (двама в цивилни дрехи) - се насочват към бижутерийния магазин.
Сержантите Бентли и Брайънт почукаха на вратата на "Exchange Buildings" № 11, зад бижутерския магазин. Лидерът на бандата, Джордж Гардщайн, отворил вратата, но когато той не отговорил на въпросите им, те предположили, че не разбира английски, и му казали да доведе някой, който разбира. Гардщайн оставил вратата полузатворена и изчезнал.
Къщата е имала една-единствена стая на приземния етаж, в която се влизало директно през входната врата, отляво е имало стълбище, водещо към горните етажи, а отдясно - врата към открития двор в задната част.
Двамата сержанти, които нямаха търпение, влязоха в къщата и откриха, че помещението е очевидно празно, преди да забележат един мъж, който стоеше в тъмнината на върха на стълбите. След кратък разговор през дворната врата влязъл друг мъж, който бързо стрелял с пистолет, а мъжът на стълбите също започнал да стреля.
И двамата полицаи са ударени, като Бентли пада на прага, а Брайънт успява да се измъкне навън. На улицата констабъл Уудхамс се затичал да помогне на Бентли, но бил ранен от един от бандата, стрелял от прикритието на къщата, както и сержант Тъкър, който починал почти веднага.
След това бандата се опитва да се измъкне от задънената улица, като Гардщайн е хванат от констебъл Чоут почти на входа. В схватката Чоат е ранен няколко пъти от Гардщайн, след което е прострелян още пет пъти от други членове на бандата, които също успяват да улучат Гардщайн в гърба. След това те влачат Гардщайн на ¾ миля до 59 Grove Street, където той умира на следващия ден. Констабъл Чоут и сержант Бентли умират в отделни болници същия ден. Последвало интензивно издирване и скоро били арестувани няколко членове на бандата или техни съдружници.
Обсадата на Сидни Стрийт
На 2 януари 1911 г. информатор съобщава на полицията, че двама или трима членове на бандата, сред които вероятно е и художникът Питър, се крият на улица "Сидни" 100 в Степни. Полицията се притеснявала, че заподозрените са на път да избягат, но очаквала силна съпротива при всеки опит за залавянето им. На 3 януари двеста полицаи отцепили района и обсадата започнала. На разсъмване битката започна.
Защитниците, макар и със силно числено превъзходство, разполагаха с по-добри оръжия и запаси от боеприпаси. Лондонската кула е призована за подкрепление и информацията стига до министъра на вътрешните работи Уинстън Чърчил. Чърчил пристига на място, за да се запознае отблизо със ситуацията и да даде съвет. Чърчил разрешава да се извика отряд от шотландски гвардейци в помощ на полицията.
Шест часа след началото на битката, точно когато пристига разрешената от Чърчил полева артилерия, в сградата започва пожар. Когато пристига пожарната команда, Чърчил им отказва достъп до сградата. Полицията застанала в готовност, насочила оръжията си към входната врата, в очакване мъжете вътре да се опитат да избягат. Вратата така и не се отворила. За сметка на това по-късно в сградата са открити останките на двама членове на бандата - Фриц Сваарс и Уилям Соколов (и двамата били известни с множество псевдоними).
Не са открити следи от художника Петър. Освен тримата полицаи, от нараняванията си починал и един лондонски пожарникар.
обискирам