Кампанията Ричмънд-Петербург е поредица от битки около Петербург, Вирджиния, които се водят от 9 юни 1864 г. до 25 март 1865 г. Проведена по време на Американската гражданска война, тя е по-популярна като обсадата на Петербург. Но това не е класическа военна обсада, при която градът обикновено е обграден и всички линии за снабдяване са прекъснати. Нито пък е строго ограничена до действия срещу Петербург. Кампанията се състои от девет месеца окопна война, в която силите на Съюза, командвани от генерал-лейтенант Улисес С. Грант, безуспешно атакуват Петербург. След това армията на Съюза изгражда окопни линии, които в крайна сметка се простират на повече от 50 мили (80 км). Те се простираха от източните покрайнини на Ричмънд, Вирджиния, до около източните и южните покрайнини на Петербург. Петербург е от решаващо значение за снабдяването на армията на генерал-лейтенант Робърт Е. Лий и столицата на Конфедерацията Ричмънд. Проведени са многобройни набези и се водят сражения в опити да се прекъснат железопътните линии за снабдяване през Петербург до Ричмънд. Много от тях водят до удължаване на окопните линии, което претоварва намаляващите ресурси на Конфедерацията.

Предистория и командване

Кампанията започва след провала на по-раншите стремежи на Съюза да завладее Ричмънд и с цел да се прекъснат ключовите железопътни връзки, с които Лий снабдява армията си. Над полето на действия стои стратегическата мисъл на Грант: вместо да търси еднократно решаваща битка, той трябва да притиска ресурси и комуникации на Конфедерацията чрез постоянен натиск и маневри. На оперативно ниво армията на Съюза е водена от Грант в координация с командира на армията на Потомак, генерал-майор Джордж Г. Мийд; противникът е под общото командване на генерал-лейтенант Робърт Е. Лий, а дефанзивните линии са под ръководството на генералите на Конфедерацията като P. G. T. Beauregard и подразделения под командването на A. P. Hill и други.

Характер на кампанията

Вместо традиционна обсада, кампанията комбинира опити за бързи щурмове, разузнавателни набези, широки маневри и систематично изграждане на полеви укрепления. Окопите, таранът и артилерийските позиции стават постоянна част от фронта. Този дълъг, статичен и интензивен характер на боевете предвещава методите на Първата световна война и привлича внимание с масовото използване на окопи, насочена артилерийска подготовка и позиционни атаки.

Основни сражения и операции

Кампанията включва множество отделни боеве и операции, между които са:

  • Първите сражения при Северно и Второ сражение при Петербург (юни 1864) — опитите на Съюза за бърз пробив около града.
  • Битката при Кратер (30 юли 1864) — едно от най-запомнящите се и трагични събития: американските войски копаят тунел под конфедератските линии и взривяват барикада, създавайки кратер, след което внезапната атака е зле координирана и завършва с тежки загуби; от 4000 афроамерикански войници от 4-та дивизия, IX корпус, които се сражават в битката при Кратер на 30 юли 1864 г., повече от половината са убити, ранени или пленени.
  • Операции за прекъсване на железопътните линии (през лятото и есента на 1864 г.) — включително битки като Weldon Railroad (Globe Tavern), Reams Station и други, насочени към отрязване на Южната връзка на Ричмънд.
  • Бойните действия около Hatcher’s Run и Boydton Plank Road (края на 1864 г. и началото на 1865 г.) — опити на Съюза да натисне още по-далеч в отбранителния пръстен и да срине последните линии за снабдяване.
  • Битката при Five Forks (1 април 1865 г.) и пробивът на Съюза — решителна победа, която разрушава конфедератската защита и принуждава Лий да евакуира Петербург и Ричмънд (2–3 април 1865 г.), довеждайки до капитулацията в Апоматокс Корт Хаус на 9 април 1865 г.

Тактика, условия и човешка цена

Боите около Петербург се водят в тежки условия: постоянни бомбардировки, сипещи се мравояди на снаряди, лоша хигиена и ограничено медицинско обслужване. Окопите и полевите укрепления създават ситуации с интензивна близка стрелба и малки придвижвания, при които загубите често са големи за относително малки териториални придобивки. Кампанията оказва силно влияние върху цивилното население в районите около фронта и ускорява изчерпването на ресурсите на Конфедерацията. В човешки план жертвите са в порядъка на десетки хиляди — убити, ранени и пленени, като тежки са и социалните и морални последици от продължителната война.

Значение и последици

Окопната война при Петербург е повратна точка в късната фаза на Гражданската война. Систематичният натиск на Грант и загубата на жизненоважните железопътни връзки довеждат до невъзможност Лий да поддържа дългосрочна отбраната на Ричмънд и Петербург. Евакуацията на градовете на 3–4 април 1865 г. отваря пътя към южното отстъпление и окончателната капитулация в Апоматокс. Технологически и тактически елементите на кампанията — особено дългата окопна линия и позиционните боеве — се разглеждат като предвестник на методите, използвани по-късно през XX век, включително в Първата световна война.

В исторически план обсадата на Петербург остава предмет на обширни изследвания заради сложната си природа: тя комбинира маневрена война, позиционен щурм и стратегическо изтощение, и показва колко решаващо влияние имат логистиката и контролът над комуникациите в модерен конфликт.