Битката при Йорктаун или обсадата на Йорктаун се провежда от 5 април до 4 май 1862 г. като част от кампанията на полуострова по време на Американската гражданска война. Марширувайки от форт Монро, армията на Потомак на генерал-майор от Съюза Джордж Б. Макклелан се сблъсква с малките конфедеративни сили на генерал-майор Джон Б. Магрудер при Йорктаун. Макклелан спира похода си нагоре по полуостров Вирджиния към Ричмънд и се установява за обсадни операции.

Предистория и командване

Целта на армията на Потомак беше бързо настъпление към столицата на Конфедерацията, Ричмънд, чрез плацдарм на полуострова между реките Янг и Джеймс. Макклелан, известен със своята предпазливост, предпочиташе да използва обсадни средства и тежка артилерия, вместо да рискува фронтални атаки срещу укрепени позиции. На противниковата страна генерал-майор Джон Б. Магрудер успява да заблуди и забави противника с показни движения, шум и преместване на части, създавайки впечатление за по-голяма сила.

Ход на обсадата

На 5 април IV корпусът под командването на бригаден генерал Еразъм Д. Кийс установява първоначален контакт с отбранителните съоръжения при Лий'с Мил. Това беше район, през който Макклелан очакваше да премине без съпротива. Придвижването на войските на Магрудер напред-назад убеди Съюза, че неговите укрепления са силно защитени. Докато двете армии водят артилерийски двубой, разузнаването показва на Кийс силата на укрепленията на Конфедерацията и той съветва Макклелан да не ги атакува.

Макклелън нарежда изграждането на обсадни укрепления и извежда на фронта тежките си обсадни оръдия, пренасяни от фортовете и пристанищата зад него. В същото време генерал Джоузеф Е. Джонстън докарва подкрепления за Магрудер, засилвайки отбраната и давайки възможност на конфедератите да задържат позицията за продължителен период.

На 16 април силите на Съюза правят проверка на участък от линията при язовир № 1 (Dam No. 1). Въпреки първоначалния успех на разузнавателната атака, Съюзът не успява да разкъса отбраната и да създаде пробив. Тази пропусната възможност задържа Макклелан за още две седмици, докато той също така се опитва да координира действия с военноморските сили на САЩ, за да заобиколят големите оръдия на Конфедерацията при Йорктаун и Глостър Пойнт и да се изкачат по река Йорк до Уест Пойнт, с цел да обкръжат или заобиколят линията Уоруик.

Макклелан подготвя масирана бомбардировка за зората на 5 май, но през нощта на 3 май армията на Конфедерацията успява да се изтегли и да се оттегли на запад към Уилямсбърг, избегнала тежък щурм и осигурявайки безопасен отстъп. На сутринта на 4 май Съюзът заема позициите при Йорктаун почти без съпротива.

Тактика и средства

Обсадата се характеризира главно с позиционни дейности: прокарване на окопи и землени работи, поставяне на обсадни оръдия и локални артилерийски двубои. Магрудер умело използваше звук и маневри с ограничени сили, за да създаде впечатление за по-големи резерви. Макклелан предпочете да изгради прилежаща линия от землени работи и да използва обсадна артилерия, вместо да предприема рискован щурм върху добре подготвените укрепления.

Сили и загуби

  • Командири: за Съюза — Джордж Б. Макклелан; за Конфедерацията — Джон Б. Магрудер, с подкрепата на Джоузеф Е. Джонстън.
  • Състави: и двете страни използват предимно пехота, инжубирана със стандартна артилерия за периода; Конфедератите са в по-малък брой, но добре укрепени и подкрепени с местни позиции.
  • Загуби: боевете около Йорктаун не водят до големи сражения с масови жертви — повечето контакти са артилерийски дуели и дребни рейдове; загубите остават сравнително ниски в сравнение с по-късните сражения от кампанията.

Резултат и значение

Крайният резултат от обсадата е тактически успех за Съюза — Йорктаун е зает и линията на отбраната на конфедератите е пробита без голямо сражение. Въпреки това, стратегическият ефект е по-сложен: защитната маневра и своевременното оттегляне на конфедератите към Уилямсбърг и по-нататъшни позиции около Ричмънд дават на Джонстън и ръководството на Конфедерацията време да укрепят защитата на столицата. Задържането на Макклелан при Йорктаун и относителната бавност на неговото настъпление са сред факторите, които в крайна сметка оказват влияние върху цялостния ход на кампанията на полуострова и водят към по-нататъшните битки, включително Битката при Уилямсбърг и Седемте дни около Ричмънд.

Място в историята

Битката при Йорктаун се провежда близо до мястото на обсадата на Йорктаун през 1781 г. — последната битка от Американската революционна война на изток. Това географско съвпадение прави района исторически значим и за двете войни, а събитията от 1862 г. показват как оперативната инициатива, разузнаването и психологическите средства (например заблуждението, което Магрудер използва) могат да имат голямо значение дори при липса на голямо сражение.