Гладната зима в Джеймстаун (1609–1610): канибализъм и 'Джейн'

Историята на Джеймстаун (1609–1610): суровият глад, доказателства за канибализъм и трагичната съдба на тийнейджърката "Джейн" — археологически и съдебномедицински разкрития.

Времето на глада в Джеймстаун в колонията Вирджиния обхваща суровия период през зимата на 1609–1610 г., известен на английски като "Starving Time". По това време от приблизително 500 колонисти оцеляват едва около 60 души. Причините за катастрофалния недостиг на храна са многопластови: лоши реколти вследствие на суша, проблеми с достъпа до сладка вода, прекъснати доставки от Англия и конфликти/неразбирателства с местните индиански племена.

Какво доведе до глада

Лятото преди зимата е било с бедна реколта — сушата и липсата на стабилна пресна вода силно увреждат селското стопанство. Освен това водата, която колонистите използвали, била в голяма степен солена или годна за пиене само част от годината, което допълнително влошава условията. Пристигането на търговски и захранващи кораби е било затруднено след експедициите през 1609 г., а организацията и снабдяването на колонията са били недостатъчни за бързото нарастване на населението.

Свидетелства за оцеляване при крайна липса на храна

От съвременните писмени източници и по-късни спомени става ясно, че колонистите се впускат в крайни мерки, за да оцелеят. Според тези сведения през зимата хората яли кучета, змии, котки, плъхове, коне, кожа (включително парчета от обувки), а също и други нетрадиционни източници на белтъчини. Съществуват няколко разказа и съдебни свидетелства, които споменават случаи на канибализъм.

Откриването на "Джейн" — първото съдебномедицинско доказателство

Археологически останки, които се смятат за свидетелство на канибализъм от този период, са намерени в обекта Джеймс Форт. Останките на подрастващо момиче, наречено от изследователите "Джейн", са датирани около 1595–1609 г. Изследването на костите на подбедрицата на Джейн показва, че тя вероятно е била около 14 години при смъртта си. По зъбния емайл и анализите на изотопите в зъба е установено, че произхожда от Южна Англия и че в детството си е консумирала значителни количества протеини — така че е възможно да е била дъщеря на джентълмен или прислужница в дома на джентълмен. Вероятно е пристигнала във Вирджиния през август 1609 г.

Наблюдаваните на костите следи са типични за разфасоване и отстраняване на месото (дефлещинг и разчленяване), което подкрепя хипотезата за канибализъм. Според анализите, Джейн почти сигурно е била ексхумирана от гроба, преди върху тялото ѝ да бъдат нанесени тези белези — тоест е била изядена след като е била погребана. Струва си да се отбележи, че няма ясни доказателства, че тя е била целенасочено убита за тази цел; по-вероятно е жертвата да е била починала или умряла от други причини, а тялото да е било изровено по време на екстремния глад.

Писмени свидетелства и археологическа оценка

Джордж Пърси, който е бил президент на Джеймстаун по време на "Времето на глада", в писмо от 1625 г. описва, че гладът е бил толкова силен, "че не се е пестило нищо, за да се поддържа животът и да се правят онези неща, които изглеждат невероятни, като да се изкопаят от гробовете десетина трупа и да се изядат". Освен това има още няколко съвременни или близко по време свидетелства, които споменават канибализъм през лютата зима.

Археологическите разкопки разкриват, че останките на Джейн са открити на около 2,5 фута (0,8 м) дълбочина в яма за боклук в мазето на сграда, построена през 1608 г. в рамките на Джеймс Форт. Само около 10% от костите ѝ са запазени и идентифицирани, което прави находката фрагментарна, но достатъчна за съдебномедицински анализ.

Интерпретации и значение

Историческите сведения за канибализъм в Джеймстаун са били спорни дълго време; много съвременни историци и археолози са били предпазливи при приемането им без физически доказателства. Откриването на Джейн представлява първото директно съдебномедицинско доказателство, което потвърждава, че актове на канибализъм действително са се случвали в рамките на тази катастрофална зима.

Въпреки това учените подчертават контекста: това не е трайна или характерна практика за общността, а действие, породено от екстремни обстоятелства и вероятно приписвано на малък брой хора в критичния период. Изследванията на такива случаи помагат да се разбере до каква степен стрес, липса на храна и социален разпад могат да доведат до поведения, които обществото в нормални условия би считало за немислими.

Заключение

"Времето на глада" в Джеймстаун остава един от най-тежките и шокиращи моменти в ранната колониална история на Северна Америка. Съчетанието от писмени свидетелства и археологически данни — в центъра на които стои случаят на "Джейн" — дава възможност за по-пълно разбиране на човешките последствия от бедствията, породени от екологични, логистични и социални фактори. Науката продължава да изследва тези материали, за да възстанови по-пълна картина на случилото се и да постави отделните свидетелства в широкия исторически контекст.

Въпроси и отговори

В: Какво е било времето на гладуване в Джеймстаун?

В: Какво е причинило липсата на храна през този период?

В: Какво са яли хората през този период?

Въпрос: Коя е била Джейн и какво се е случило с нея?

Въпрос: Къде са намерени останките на Джейн?

В: Откъде съвременните историци знаят, че през този период е имало канибализъм?

Търсене по буква