Съветското нахлуване в Полша през 1939 г. е съветска военна операция, започнала без официално обявяване на война на 17 септември 1939 г. Тя се провежда в ранните етапи на Втората световна война. Шестнадесет дни след като нацистка Германия нахлува в Полша от запад (1 септември 1939 г.), Съветският съюз атакува от изток. Инвазията на Червената армия приключва формално през октомври 1939 г., след което Германия и Съветският съюз поделят цялата територия на Втората полска република.
Предистория и дипломатически ходове
През пролетта и лятото на 1939 г. Съветският съюз се опитва да постигне военен съюз срещу нацистка Германия и се обръща към Обединеното кралство, Франция, Полша и Румъния с предложения за колективна отбрана. Съветското ръководство настоява за право на транзит на войски през полска и румънска територия; и двете държави отказват. На 23 август 1939 г. Москва и Берлин сключват пакта Молотов–Рибентроп, в който тайният протокол разделя Източна Европа на сфери на влияние — договор, който предопределя разделянето на Полша.
Военни действия и официални мотиви
На 17 септември 1939 г. Съветската Червена армия нахлува в Полша от изток. Съветското правителство заявява, че предприема военни действия, за да защити украинците и беларусите (украинците и беларусите), които според Москва живеят в източните части на Полша и били изложени на опасност след германската агресия. В същото време нахлуването е част от договореното с Германия разделяне на страната.
Окупация, анексия и административна промяна
След настъплението съветските власти вкарват войски и организират административно поемане на зоните, които контролират. През ноември 1939 г. около 13,5 милиона жители на тези територии — преди това полски граждани — са присъединени към Съветския съюз чрез формални декрети и "народни" събрания, организирани от Москва. Част от окупираните земи бързо се включват в състава на Украинската съветска социалистическа република и Белоруската съветска социалистическа република.
Репресии, депортации и човешки загуби
Под съветска власт населението на анексираните области е подложено на политически репресии: арести на полски офицери, членове на администрацията, интелигенцията и други групи, смятани за "враждебни". Хиляди са затворени в концентрационни лагери или депортирани в отдалечени райони на СССР, включително в Сибир. Една от най-известните трагедии в този период е масовото избиване на полски офицери през 1940 г. (извършено от съветските органи и известно като Катинската трагедия), както и многобройните депортации и принудителни премествания, довели до стотици хиляди жертви и тежки социални последици за общностите.
Влияние върху хода на войната и последващи промени
Съветските сили остават в Източна Полша до лятото на 1941 г., когато са изтласкани от настъпващата германска армия при операция "Барбароса". Районът попада под нацистка окупация до лятото на 1944 г., когато Червената армия го завзема отново. На Ялтенската конференция (февруари 1945 г.) съюзниците признават фактите на окупация и с това се утвърждават нови граници: Полша губи големи източни територии, които остават в състава на СССР, докато на Полша се отреждат територии на запад от линията Одер–Ниса и южната част на Източна Прусия. В практиката това означава присъединяване на предвоенни полски земи към Украинската съветска социалистическа република и Белоруската съветска социалистическа република.
Международна реакция и правен статус
Западните държави осъждат съветското нахлуване, но нямат възможност да наложат ефективна военна помощ. Полското правителство избягва в изгнание (в крайна сметка в Лондон) и никога официално не признава анексирането на източните територии. Впоследствие въпросът за границите и съдбата на милионите засегнати остава централна тема в международната и полската политика десетилетия наред.
Наследство и памет
Нахлуването на СССР в Полша през 1939 г. има дълготрайни последици — демографски промени, национални травми, прекрояване на държавни граници и сложни отношения между поляци, украинци и беларуси в граничните райони. Разкритията за репресиите, депортациите и масовите убийства след войната довеждат до продължителни исторически и политически дебати, както и до усилия за документално изследване и паметни инициативи в следвоенните десетилетия.