Ялтенска конференция (1945) — срещата на Чърчил, Рузвелт и Сталин
Ялтенската конференция (понякога наричана Кримска конференция) се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г, няколко месеца преди края на Втората световна война в Европа. Министър-председателят на Обединеното кралство (Уинстън Чърчил), президентът на Съединените щати (Франклин Д. Рузвелт) и лидерът на СССР (Йосиф Сталин) се срещат в Крим и обсъждат какво да правят с Германия и с устройството на послевоена Европа. Ялтенската конференция е една от ключовите срещи на Великите сили и има дълготраен ефект върху геополитиката в следвоенния период.
Контекст и организация
Конференцията се провежда в двореца Ливадия край Ялта (Крим). Това е третата голяма среща на водачите на Великите съюзници по време на войната, след Техеран (1943) и преди Потсдам (1945). Поводът е нарастващата необходимост от координиране на последните военни операции срещу Германия и оформяне на поствоенния ред в Европа и извън нея.
Участници и помощни екипи
- Главни участници: Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт и Йосиф Сталин.
- Съветници и външни министри: към лидерите бяха прикрепени делегации от министри, военни и външнополитически съветници, които подготвят и изпълняват решенията.
Основни теми и решения
- Разделяне и окупация на Германия: Съгласие за безусловно предаване и за демилитаризация, денацификация и икономическа децентрализация на Германия. Договорено е територията да бъде разделена на зони на окупация, контролирани от САЩ, Великобритания и СССР (по-късно и Франция), както и за разделяне на Берлин на сектори.
- Въпросът за Полша: Решено е изтеглянето на полските западни граници на запад до линията, близка до т.нар. Кързънова линия, а Източна Полша да остане в състава на СССР. Договорено е формиране на „временен правителствен съвет на национално единство“ в Полша, включващ представители на Лондонското правителство и прозъветската Лублинска администрация, с обещание за провеждане на свободни и демократични избори.
- Репарации и икономика: Въведени принципи за възстановяване и репарации, включително разпоредби за предаване на индустриално оборудване от Германия като компенсация. Изискванията и точните проценти бяха предмет на допълнителни преговори по-късно.
- Образуване на Организация на обединените нации: Лидерите потвърждават необходимостта от международна организация за запазване на мира; договорено е да се свика конференция в Сан Франциско за изработване на Устава на ООН (която се провежда през април–юни 1945 г.).
- СССР и войната с Япония: Сталин обещава да влезе във война срещу Япония в срок от два до три месеца след капитулацията на Германия. В замяна СССР получава дипломатически и териториални гаранции, сред които претенции върху Южна Сахалин, Курилските острови и други териториални облаги.
- Процедури за наказване на военни престъпления: Постигнат е консенсус за съдене на водещите нацистки ръководители за военни престъпления (впоследствие Нюрнбергските процеси).
Последствия и критика
Решенията, приети в Ялта, оформят границите и политическата карта на Европа след войната. Много от договореностите водят до установяване на съветско влияние в Централна и Източна Европа, което по-късно става източник на напрежение в условията на Студената война. Критиците посочват, че съюзниците са направили компромиси за сметка на демократичните свободи на някои държави (особено Полша), а други отбелязват, че баланса на силите на терена налагаше нужните отстъпки на СССР.
Значение и оценка
Ялтенската конференция остава сред най-обсъжданите дипломатически срещи на 20. век: от една страна тя ускорява създаването на международна институция за сигурност (ООН) и урежда практически въпроси за края на войната; от друга — поставя началото на сфери на влияние, които оформят конфронтацията между Изтока и Запада през следващите десетилетия. Последващите преговори в Потсдам доразвиват и уточняват много от точките, договорени в Ялта.
За по-нататъшно четене
- Паралели с Техеранската конференция (1943) и с Потсдамската конференция (1945).
- Документи и стенограми от преговорите — важни за разбирането на мотивациите на участниците и взаимните отстъпки.
Споразуменията
Съюзниците се споразумяха, че :
- Германия трябваше да бъде напълно разоръжена.
- Предстои създаването на нова световна организация, наречена Организация на обединените нации (ООН).
- Сталин се съгласява да се присъедини към войната срещу Япония три месеца след поражението на Германия
- Германия ще бъде разделена на четири различни части (окупационни зони) - една окупирана от Франция, една от СССР, една от САЩ и една от Обединеното кралство.
- Берлин също ще бъде разделен на четири различни части
- Онези, които са извършили военни престъпления, ще бъдат съдени и осъдени.
- В Полша ще бъде създадено неутрално правителство.
- Източна Европа ще бъде под влиянието на Сталин
- В страните, освободени от германско владичество, трябваше да се проведат свободни избори.
- Започва да планира военни репарации и колко пари ще дължи Германия на другите държави.
Чърчил, Рузвелт и Сталин (в този ред)
Свързани страници
