Франц Зигел (18 ноември 1824 г. - 21 август 1902 г.) е германски военен, революционер и имигрант в САЩ. В САЩ той е учител, вестникар, политик и служи като генерал-майор от Съюза в Американската гражданска война. Способността му да набира немскоговорящи имигранти в армиите на Съюза му донася одобрението на президента Ейбрахам Линкълн. Но той е силно недолюбван от главнокомандващия Хенри Халек и като цяло е оценен като слаб лидер.
Ранен живот и революционна дейност
Франц Зигел е роден в провинция Баден в Германия. По младежките си години завършва военни училища в Германия и участва в революционните движения от 1848–1849 г., които целят либерални реформи и национално обединение. След потушаването на революцията той, както много от т.нар. „революционери от 1848 г.“, избира изгнание и през 1850-те години емигрира в Съединените щати.
Живот в САЩ преди войната
В Америка Зигел се установява сред големите немски общности и работи като учител и журналист в германскоезична среда. Неговата популярност сред немскоговорящите имигранти и връзките му в местната общност го правят влиятелна фигура в политическите и обществени кръгове. Преди Гражданската война е известен и като оратор и организатор.
Дейност през Гражданската война
След избухването на Гражданската война Зигел използва възможността да организира и наеме немскоговорящи доброволчески части в полза на Съюза. Поради умението си да привлича имигранти е бързо повишен в офицерския корпус и достига до званието генерал-майор. През военните кампании той заема различни командни постове в Източния театър и в департамента на Западна Вирджиния.
Въпреки популярността си сред войниците и политическата подкрепа, Зигел често е критикуван от професионалните военни ръководители за липса на тактическа последователност. Най-известната му неуспешна битка е сражението при Ню Маркет (май 1864 г.), когато бе разгромен от конфедеративните сили. След серия от военни неуспехи той е отстранен от някои от отговорните постове и заменен от други командири.
Следвоенен живот и наследство
След края на войната Зигел се връща към гражданския живот, ангажира се с политически дейности, журналистика и обществени въпроси, особено в рамките на немско-американската общност. Той остава символ на приноса на германските имигранти в подкрепа на Съюза и е запомнен най-вече като организатор и „политически“ генерал – фигура, която е мобилизирала значителна имигрантска подкрепа, но не винаги е демонстрирала военна доблест на полето.
Наследството на Зигел е смесено: от една страна е уважаван заради ролята си в привличането на идеологически и числен ресурс за Съюза, от друга – критикуван от военните специалисти за резултатите от своите кампании. Няколко американски населени места и паметници припомнят приноса на немскоезичните доброволци и имат имена, свързани с него. Франц Зигел умира през 1902 г., но остава важна фигура в историята на германската имиграция и Гражданската война в САЩ.
Забележка: За детайлни сведения за конкретни кампании, дати на назначения и служебни постове може да се консултира специализирана литература и архивни източници, които прецизират военните движения и административните решения през войната.
