Франц Сигел

Ранен живот

Сигел е роден в Зинсхайм, Баден (Германия). Учи в гимназията в Брухзал. През 1843 г. завършва Военната академия в Карлсруе и е произведен в чин лейтенант в баденската армия. През 1848 г. участва в революциите от 1848 г. в германските провинции. Когато революцията се проваля, той бяга и в крайна сметка имигрира в Ню Йорк. Там работи на различни места. Сред тях са учител, музикант, геодезист и собственик на магазин за пури. През 1854 г. Сигел се жени за Елси Дюлон. Заедно имат пет деца. През 1857 г. той се премества в Сейнт Луис, Мисури, където е един от основателите на месечно списание. Бил е управител на Немския институт и се присъединява към Републиканската партия. Той привлича германските имигранти към Републиканската партия заради силните им настроения срещу робството.

Гражданска война

В началото на Гражданската война Сигел се записва доброволец в подкрепа на Ейбрахам Линкълн и каузата на Съюза. Благодарение на военния си опит той получава командването на Трета пехотна дивизия в Мисури. Той вербува много американци от немски произход за каузата на Съюза с лозунга: "Отивам да се бия мит Сигел". Заповедта за назначаването му за полковник е с дата на присвояване на званието 4 май 1861 г. Тъй като е ключова фигура в набирането на имигранти в армията на Съюза, президентът Линкълн го повишава в бригаден генерал две седмици по-късно.

Междувременно е прикрепен към Западната армия на Съюза на бригаден генерал Натаниел Лион. Сигел и войниците му помагат за потушаването на бунт в района на Сейнт Луис. Инцидентът е известен като аферата в Кемп Джаксън. Ръководи флангова маневра в битката при Уилсън Крийк, като изненадва и атакува силите на Конфедерацията откъм тила им, докато Лион ги атакува отпред. На 8 март 1862 г. в битката при Пий Ридж Сигел командва две дивизии (военни) в победата срещу генерал-майор Ърл ван Дорн (CSA).

Сигел е повишен в генерал-майор след битката при Pea Ridge. Служи като командир на дивизия в долината Шенандоа и се сражава неуспешно срещу генерал-майор Томас Джей "Стоунуол" Джаксън. Командва корпус на Съюза във втората битка при Бул Рън. тук е ранен в ръката.

В началото на 1863 г. Сигел лобира пред военното министерство за повече войници. Но молбите му са отхвърлени. В началото на 1864 г. му е поверено командването на армията на Западна Вирджиния. През 1864 г. армията му е разгромена в битката при Ню Маркет. Тази загуба и неуспехът му да предотврати атаките на Конфедерацията в Северна Вирджиния водят до отстраняването му от командването. Въпреки че остава в армията до май 1865 г., не му е дадено друго командване.

Riverside Drive, Ню Йорк

Кариера след Гражданската война

Сигел подава оставка на 4 май 1865 г. За кратко време работи като редактор на вестник Baltimore Wecker. След това е редактор на вестник в Ню Йорк. Там заема различни политически постове, както като демократ, така и като републиканец. През 1869 г. се кандидатира за министър на щата Ню Йорк от листата на републиканците. Загубва от действащия демократ Хоумър Огъстъс Нелсън. През май 1871 г. става събирач на вътрешни приходи, а през октомври 1871 г. - регистър на града. През 1887 г. президентът Гроувър Кливланд го назначава за пенсионен агент на град Ню Йорк. Освен това изнася лекции, работи в сферата на рекламата и няколко години издава New York Monthly, немско-американско списание.

Франц Сигел умира в Ню Йорк през 1902 г. и е погребан в гробището Woodlawn в Бронкс, Ню Йорк.

Портрет от циклопедията на Appleton