Робърт Едуард Лий (19 януари 1807 г. - 12 октомври 1870 г.) е полковник от армията на Съединените щати. По време на Гражданската война в САЩ той става главнокомандващ на армията на Конфедерацията. Ръководи армията на Северна Вирджиния на Източния театър на Американската гражданска война. Започва като инженер, но след това се издига в ранг. Преди Гражданската война Лий е офицер в Мексиканско-американската война. Бил е и началник на Уест Пойнт. Като полковник от армията на Съединените американски щати той ръководи батальон морски пехотинци, които потушават бунта в оръжейницата Харпърс Фери и залавят водача му Джон Браун.
Ранен живот и военна подготовка
Роден в семейство с военни традиции, Лий завършва Военната академия в Уест Пойнт през 1829 г. като един от най-добрите в курса си. По професия е инженер — работи по строителството на укрепления и инфраструктурни проекти, а в годините преди Гражданската война придобива опит и с конни части. Женен е за Мери Анна Рандолф Къстис (внучка по брак на Марта Вашингтон) и чрез брака си влиза във връзки със значими вирджински семейства. Чрез този съюз той е свързан със имението Арлингтън, което по-късно става знаково в съдбата на семейството му.
Кариерa в Мексиканско-американската война и в Уест Пойнт
По време на Мексиканско-американската война Лий служи под командването на генерали като Уинфийлд Скот и проявява способност като тактик и инженер, за което получава поощрения и бързо изкачване в ранговете. По-късно е назначен за началник на Уест Пойнт, където реформира учебната програма и упражнява влияние върху следващите поколения офицери.
Гражданската война: главни кампании и командване
Макар да не подкрепя първоначално идеята за разпадането на Съюза, при отделянето на Вирджиния Лий решава да остане верен на родния си щат и оставя службата в армията на САЩ, за да приеме командване в Конфедерацията. Като главен командир на армията на Конфедерацията и предимно като водач на армията на Северна Вирджиния, той води военни действия в ключови сражения от източния театър: Семедейз, Втори Бул Рън (Манасас), Фредериксбърг, Чансълърсвил (считана за една от най-големите му тактически победи), Гетисбърг (решително поражение за Конфедерацията) и по-късните ожесточени сражения при Уайлдърнес, Спотсилияна и обсада на Питърсбърг. Силите под негово ръководство оказват силна съпротива и печелят редица битки, но в крайна сметка ресурсите и стратегическата обстановка накланят везните в полза на Съюза.
Капитулация и поствоенен живот
На 9 април 1865 г. Лий сдава основната си армия при Апоматокс Корт Хаус на генерал Улисис С. Грант, което фактически бележи края на мащабните бойни операции във Вирджиния и поставя началото на краят на Конфедерацията. След войната той се връща в обществен живот като президент на колежа Washington (в Лексингтън, Вирджиния) — днешния Washington and Lee University — и заема поста от 1865 г. до смъртта си през 1870 г. В този период Лий призовава за помирение между север и юг и за възстановяване на институциите чрез образование и гражданско сътрудничество.
Наследство и оценка
Лий остава една от най-сложните и противоречиви фигури в американската история. За мнозина в Юга той е символ на военна доблест и преданост към щата си; за други — олицетворение на лидерство, което подкрепя кауза, защитавала робовладелството. Паметниците, имената и историческите оценки за Лий предизвикват продължителни дебати относно ролята му и наследството на Конфедерацията в съвременната американска памет. Почива на 12 октомври 1870 г. и е погребан в капелата на колежа, където е служил след войната.
