Робърт Едуард Лий — главнокомандващ на армията на Конфедерацията (1807–1870)

Лий е роден в Стратфорд Хол в окръг Уестморланд, Вирджиния, на 19 януари 1807 г. Родителите му са генералът от Американската революционна война и губернатор на Вирджиния Хенри "Лекият кон Хари" Лий и съпругата му Ан Картър Лий. През 1818 г. бащата на Лий умира в Западна Индия, без да види повече сина си. Робърт е отгледан от майка си в Александрия, Вирджиния.

Лий и Джордж Вашингтон са потомци на Огъстин Уорнър старши и съпругата му Мери Таунли Уорнър. Лий е потомък на дъщеря им Сара. Вашингтон е потомък на сина им Огъстин-младши. Лий и Уошингтън са трети братовчеди, два пъти по ред.

Лий посещава Eastern View, училище в окръг Фокиър, Вирджиния. Възможно е да е посещавал училища в Шърли, Вирджиния, и в Александрия, Вирджиния. Майка му го обучава в епископалната вяра. Лий посещава Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт и завършва втори във випуска през 1829 г.

На 30 юни 1831 г. Лий се жени за Мери Кюстис в Арлингтън Хаус. Тя е внучка на доведения син на Джордж Вашингтон, Джон Парк Кюстис. Домът им е в Арлингтън Хаус. Имат седем деца.

Лий се сражава в Мексиканско-американската война под командването на генерал Уинфийлд Скот като капитан. По-късно Скот пише за Лий, наричайки го "най-добрият войник, който някога съм виждал на бойното поле". След войната Лий помага на армията да строи крепости. През 1855 г. Лий става подполковник и се присъединява към кавалерийски полк. Като полковник Лий е призован да спре "робския бунт", известен още като набега на Джон Браун в Харпърс Фери. Набегът на Браун е прекратен за по-малко от час от Лий.

Лий наследява няколко роби заедно с Арлингтън Хаус. Той се оказва не особено добър робовладелец. Опитвал се да бъде любезен и отказвал да използва мъчения. Но робите знаели, че свободата им е дадена в завещанието, и отказвали да работят. Лий искаше да им даде свобода, но се нуждаеше от тях, за да му помагат да довърши работата в Арлингтън Хаус. Лично Лий ненавижда робството, наричайки го "зло" както за черните, така и за белите. Но смята, че то трябва да бъде прекратено постепенно, защото в противен случай икономиката на Юга ще се срине. Но Лий се съгласява с други южняци, които смятат, че чернокожите са по-нисши. Той вярвал, че Бог ще реши проблема в собственото си време. Лий, подобно на Томас Джеферсън, имал смесени чувства към робството.

Избирането на Ейбрахам Линкълн през 1860 г. кара няколко щата да се отделят в знак на протест. Това поставя Лий в трудно положение. Новосформираните Конфедеративни американски щати предлагат на Лий званието бригаден генерал. Лий не отговаря на предложението. Уинфийлд Скот му предлага да командва армията на американските доброволци. Той не отговорил и на това предложение. Между 12 и 14 април 1861 г. американските войски са бомбардирани във форт Съмтър в Чарлстън, Южна Каролина. Същия ден Вирджиния се отцепва от Съюза. Лий не подкрепяше отделянето, но не можеше да се бие със собствения си щат Вирджиния. На 22 април 1861 г. Лий подава оставка от армията на САЩ в Арлингтън Хаус. Той казва на приятелите си, че няма да участва в инвазия на Юга. Няколко дни по-късно приема командването на всички сили на Вирджиния.

Първоначално Лий не командва войници в битка. Вместо това той помага на президента на Конфедерацията Джеферсън Дейвис да взема военни решения. През 1862 г. става командир на армията на Северна Вирджиния. Той ръководи армията до края на войната. Той печели много битки, въпреки че армията на Съюза в сраженията разполага с повече хора и оръжия. В битката при Гетисбърг той се опитва да нахлуе в Съюза, за да сложи край на войната. Но армията му е победена и той трябва да се оттегли обратно във Вирджиния.

През 1864 и 1865 г. Лий се сражава с генерала на Съюза Улисес С. Грант във Вирджиния. В края на 1864 г. и началото на 1865 г. Лий и Грант се сражават край Ричмънд, Вирджиния, в поредица от битки, наречени обсада на Петербург. През април 1865 г. Грант принуждава Лий да се оттегли от Ричмънд. След поредица от сражения Грант обгражда Лий близо до Апоматокс Кортхаус и го принуждава да се предаде. Преди да се предаде, той казва: "Предпочитам да умра от хиляда смъртни случая, отколкото да се предам".

Президентът Андрю Джонсън издава прокламация, с която амнистира и помилва онези конфедерати, които са участвали в бунта срещу Съединените щати. Тя съдържаше 14 освободени групи и членовете на тези групи трябваше да подадат молба до президента на Съединените щати, в която да поискат помилване. Лий изпрати молба до генерал Грант. На 13 юни 1865 г. Лий пише до президента Джонсън:

"Тъй като съм изключен от разпоредбите за амнистия и помилване, съдържащи се в прокламацията от 29-ти Улто; с настоящото кандидатствам за ползите и пълното възстановяване на всички права и привилегии, предоставени на включените в нея. Завършил съм Военния университет. в Уест Пойнт през юни 1829 г. Подавам оставка от армията на САЩ през април 61 г. Бях генерал от армията на Конфедерацията и участвах в капитулацията на армията на щата Н. Ва. на 9 април 65 г."

На 2 октомври 1865 г. Лий става президент на Вашингтонския колеж във Вирджиния. Същия ден Лий подписва клетвата си за амнистия, както изисква президентът Джонсън. Но Лий не е помилван и гражданството му не е възстановено.

Клетвата му за амнистия е намерена повече от сто години по-късно в Националния архив. Оказва се, че държавният секретар на Съединените щати Уилям Х. Сюард е дал молбата на свой приятел, за да я запази за спомен. Държавният департамент просто е пренебрегнал молбата на Лий и тя никога не е била удовлетворена. С обща резолюция на Конгреса на САЩ от 1975 г. правата на Лий като гражданин са възстановени с дата на влизане в сила 13 юни 1865 г. Законът е подписан от президента Джералд Р. Форд на 5 август 1975 г.

На 28 септември 1870 г. Лий получава инсулт и умира на 12 октомври 1870 г. В чест на Лий Вашингтонският колеж променя името си на Университет "Вашингтон и Лий". Рожденият ден на Лий се празнува в няколко южни щата като празник.