Конвентът в Сенека Фолс е среща на хора, които подкрепят правата на жените. Тя се провежда в Сенека Фолс, Ню Йорк, на 19 и 20 юли 1848 г. Елизабет Кейди Стантън, активистка за правата на жените, написва "Декларация на чувствата", в която изброява някои неща, в които вярва и за които ще се говори на събитието. Една от тези идеи е, че мъжете и жените са равни. Много от хората там бяха квакери, което е секта на християнството. Повече от сто души, които са били там, са подписали документа, наречен "Декларация от Сенека Фолс". Подписали са го както мъже, така и жени. Един от участниците в срещата е Фредерик Дъглас.

Конвентът събира около 300 участници — жени и мъже — и се счита за началото на организираното движение за женски права в Съединените щати. Документът, наречен Декларация на чувствата и мнение (Declaration of Sentiments), е формулиран по образец на Декларацията за независимост и изброява конкретни несправедливи закони и практики спрямо жените, както и предложения за промяна. Сред основните искания са:

  • Право на глас (избирателно право) — една от най-спорните и важни точки;
  • Право на собственост и контрол върху заработените доходи;
  • Равен достъп до образование и професии;
  • Равни граждански и правни права, включително право на попечителство над деца;
  • Премахване на правните пречки, които ограничават възможностите на жените.

Сред организаторите и основните участници освен Елизабет Кейди Стантън са били и люцретия Мот (Lucretia Mott), Марта Райту и други активистки, много от които с квакерски произход — общност, която често участва в реформистки движения и в борбата срещу робството. Фредерик Дъглас подкрепя включването на правото на глас в декларацията и е един от мъжете, които подписват документа.

Последствията от конвента не са незабавни промени в законите, но събитието е решаващо за създаването на национална мрежа от активисти и за организирането на следващи конференции и кампании. Сенека Фолс дава тласък на фигури като Елизабет Кейди Стантън и Сюзън Б. Антъни и в крайна сметка допринася за дългата борба, която води до даване на избирателни права на жените в САЩ през 1920 г. (19-та поправка).

Днес мястото на конвента е част от историческата памет: Сенека Фолс и документът от 1848 г. се изучават в училища, припомнят се на годишнини и са обект на музейни и исторически инициативи, които отбелязват началото на организираното движение за женски права.