Процесите срещу вещиците в Салем са поредица от окръжни съдилища, които обвиняват хора, че са вещици. Процесите срещу вещиците в Салем включват два вида процеси. Първоначално се провеждали съдебни заседания пред местните магистрати, а след това се провеждали процеси в окръжния съд. Процесите срещу вещици са проведени в графствата Есекс, Съфолк и Мидълсекс в колониален Масачузетс между февруари 1692 г. и май 1693 г.

Предистория и причини

Смутът в Салем (особено в селцето Salem Village, днес част от градчето Danvers) се корени в комплекс от религиозни убеждения, социални конфликти и външни заплахи. Вярата на пуританите в реалността на дяволските интриги и демоничните влияния прави обвиненията в магьосничество възможни и страшно убедителни. Допълнителни фактори са местни междуличностни вражди, икономическо съперничество между селото и търговския център Salem Town, както и страхове, породени от военни сътресения по границата (по време на т.нар. King William’s War).

Първите „наблюдавани“ случаи и ключови фигури

Всичко започва, когато някои млади момичета в дома на пастор Самюъл Парис започват да проявяват странни поведение и припадъци. Две централни фигури са Бети Парис (дъщеря на пастора) и Абигейл Уилямс (неговата племенница). Бащата на Бети повиква лекар—обикновено това е посочвано като д-р Уилям Григс (William Griggs)—който диагностицира заболяването като „омагьосване“ или „присъствие на невидима сила“. В рамките на кратко в центъра на обвинения се оказват и жени като Титуба (робиня от семейство Парис), Сара Гуд и Сара Осбърн, между другите.

Хронология на процесите и правосъдните органи

Първите слушания са пред местни магистрати (напр. Джонатън Корвин и Джон Хатхорн), които извършват предварителни разпити и арести. През лятото на 1692 г. губернаторът Уилям Фипс (William Phips) свиква специалния съд Oyer and Terminer, натоварен със „слушане и решаване“ на делата за магьосничество. Този съд, с водеща фигура съдия Уилям Стоутън, допуска т.нар. спектрални доказателства — твърденията, че обвиняемият се е появил в духовна (спектрална) форма и е нанасял вреди.

Процесуални практики и видове доказателства

В процесите често се използват показания на „облагодетелстваните“ (afflicted) момичета, свидетелства за видими неудобства и конфесии, някои от които вероятно извлечени под натиск. Особено спорно е използването на спектрални доказателства — разкази, че духът на даден човек е бил видян от жертвата. Множество съвременни и по-късни наблюдатели, сред които влиятелни богослови като Increase Mather, започват да предупреждават, че спектралните доказателства са ненадеждни и лесно могат да бъдат манипулирани.

Брой обвиняеми и присъди

По време на процесите над 150 души са арестувани и задържани по подозрения в практикуване на магьосничество. Още повече хора са били обвинени устно, но не всички получават официални обвинения. Общият брой на осъдените за магьосничество е 29. От тях 19 — четиринадесет жени и петима мъже — са осъдени и обесени на хълма Галоу'с Хил. Един от осъдените, Джайлс (Гайлс) Кори, отказва да се признае за виновен и е убит чрез притискане с тежки камъни (pressing) в опит да го принудят да признае. Поне още петима обвиняеми умират в затвора по време на процедурите.

Краят на процесите и последващи действия

През октомври 1692 г. губернаторът Фипс разпуска съда Oyer and Terminer, след нарастващите критики срещу използваните доказателства. През 1693 г. Висшият съд (Superior Court of Judicature) разглежда нови дела и осъжда много по-малко хора — само трима. В последващите години настъпва отстъпление от първоначалната еуфория: видни личности, съдии и духовници признават, че в процесите има сериозни несправедливости.

Компенсация, опити за поправка и памет

През 1711 г. Законодателното събрание на Масачузетс официално анулира присъдите на някои осъдени и одобрява обезщетения за семействата на пострадалите, като признава, че е имало несправедливости. През вековете след това случаят става символ на опасностите от страх, суета и съдебна грешка.

В Салем днес има няколко мемориала и музеи, посветени на жертвите на процесите. Сред тях е мемориалът „Salem Witch Trials Memorial“, открит в края на XX век, където са изписани имената на известните жертви. Трагичните събития продължават да вдъхновяват книги, пиеси и изследвания и са част от учебните програми по история и право като предупреждение за злоупотребата с власт и опасностите от масовата паника.

Защо е важно да помним

Процесите срещу вещиците в Салем показват как културни вярвания, политически и икономически напрежения и неадекватни правни процедури могат да доведат до системни нарушения на правата на хората. Те остават урок за необходимостта от справедливи процеси, критично мислене и защита на правата на обвиняемите във всяка епоха.