Киштимска катастрофа (1957) — радиационна авария в комплекса „Маяк”

Киштимска катастрофа (1957) — разкрития за радиационната авария в комплекса „Маяк“, последствията, човешките жертви и прикриването в СССР.

Катастрофата в Киштим е радиационно замърсяване от 29 септември 1957 г. в комплекса атомната електроцентрала "Маяк" в Русия (тогава част от Съветския съюз). По-късно инцидентът е класифициран като бедствие от 6-то ниво по Международната скала за ядрени събития. Това го поставя непосредствено под най-тежкото ниво — ниво 7, на което са Чернобилската катастрофа и катастрофата във Фукушима.

Какво е "Маяк" и защо инцидентът е бил възможен

Маяк е наименование на промишлен ядрен комплекс, разположен на около 150 км от Екатеринбург, в Челябинска област. Комплексът е познат и като Челябинск-65 или Челябинск-40. Построен между 1945 и 1948 г., той е един от първите съветски заводи за производство на плутоний и преработване на ядрено гориво — ключов за разработването на първите съветски ядрени оръжия. На върха на своето развитие в комплекса са работели хиляди хора (понякога до 25 000).

В комплекса са изградени няколко реактора и съоръжения за преработка и съхранение на радиоактивни отпадъци. През периода 1948–1987 г. са построени общо десет реактора; до 1991 г. повечето са спрени, а останалите работят в ограничен режим за производство на радиоактивни изотопи за здравеопазването и за изследователски цели.

Причина за аварията

Инцидентът е свързан не с експлозия на реактор, а с експлозия в хранилище за високоактивни течни отпадъци (резервоар, познат като „резервоар №5“). При продължително прегряване и изпаряване на водата в съдържанието се получава натрупване на сухи кристални смеси (главно нитратни соли), които при по-нататъшно нагряване реагират и предизвикват силна химична експлозия. Оценената сила на взрива е между 75 и 100 тона тротил (TNT). Взривът изхвърля капака на резервоара с маса около 160 тона и разпръсква голямо количество високоактивни материали в атмосферата.

Мащаб на изпускането и замърсяването

Оценките за изхвърлената радиоактивност варират в зависимост от метода на изчисление и включените радионуклиди. Разпространено приближение е за около 20 мегакюри (≈740 петабекерела) радиоактивност, реализирани предимно под формата на частици, съдържащи цезий-137 и стронций-90, както и други фрагменти от ядрен материал. Радиоактивният облак се придвижва главно на североизток в следващите 10–11 часа и причинява дългосрочно замърсяване на територия, днес известна като Източноуралска радиоактивна следа (EURT). Зоната с най-интензивно отлагане обхваща над 800 квадратни километра, а по-широкият регион със същевременно въздействие включва десетки хиляди квадратни километра с променлива степен на замърсяване.

Здравни и социални последици

Първоначално информация не е предоставена на местното население поради секретността на комплекса. Евакуации започват бавно — около 10 000 души са евакуирани едва на 6 октомври 1957 г., без ясно обяснение за причината, което предизвиква паника и объркване. Докладите сочат, че поне около 200 души са починали в кратък период от време от остра радиационна болест; дългосрочните смъртни случаи (напр. от рак) са обект на научни оценки и дискусии, като различните източници посочват различни числа. Около 470 000 души са били подложени на някаква степен на облъчване, често без да знаят за излагането.

Местни свидетелства и медицински наблюдения описват случаи с тежки радиационни поражения — горене и изгаряния на кожата, лъчева болест и други сериозни здравословни проблеми. Дългосрочните ефекти включват повишено ниво на някои видове рак и генетични аномалии, но точният брой на жертвите продължава да бъде предмет на изследвания и спорове поради недостатъчна документация и политическо прикриване в ранните години след инцидента.

Прикриване и разкрития

Съществуването и дейността на комплекса Маяк били строго секретни. Заради това местните жители и обществеността не били информирани за аварията. Няколко десетилетия информацията остава класифицирана; първите по-широки разкрития за природата и мащаба на бедствието идват от разследващи журналисти и учени, сред които е Жорес Медведев, който е сред тези, които първи подават сведения за инцидента в международната общественост.

Делата на чуждестранни разузнавателни служби, включително документи, получени чрез Закона за свобода на информацията, показват, че Централното разузнавателно управление (ЦРУ) е било известно с аварията още от 1957 г., но това не води до публично международно внимание тогава. Само през края на 1980-те и началото на 1990-те години, след политически промени в СССР, част от документите са разсекретени и става възможно по-пълно описание на случилото се.

Почистване, контрол и последващи мерки

Веднага след аварията и през последвалите години първоначалният отговор включва изкопаване и изнасяне на замърсена почва в специални депа, наричани в документацията „гробища на земята“ (graveyards). Впоследствие засегнатите зони са секвестирани: през 1968 г. е създаден Източноуралският природен резерват, който ограничава неразрешения достъп до района на EURT и служи като административен механизъм за контрол на трасето с най-високо замърсяване.

Езерото Карачай, намиращо се близо до завода, се използва като място за депониране на радиоактивни отпадъци и става едно от най-замърсените места в региона; по-късно то е частично третирано и покрито, за да се намали разпространението на прах и евапорация на радиоактивност.

Оценки и сравнения

Оценките за количеството изхвърлена радиоактивност варират — някои източници посочват, че общата активност може да е от порядъка на два до шест пъти по-голяма от примерно количеството, освободено при Чернобилската катастрофа, но други оценки и методологии водят до по-различни изводи. Важен аспект е, че въпреки че общата активност е била много голяма, характерът на изхвърлянето (по-голямо съдържание на относително по-тежки частици и локализирани отлагания) прави разпределението на замърсяването различно от това при Чернобил.

Научни изследвания и екологични последици

Дългогодишни изследвания върху въздействието върху растенията, животните и екосистемите в засегнатите райони са публикувани от различни научни екипи, включително трудове на професор Лео Тумерман и негови сътрудници от институти в Москва, които документират промени в биоразнообразието, мутагенезата и натрупването на радионуклиди в трофичните вериги.

Състояние днес

Районът около Маяк и EURT продължава да бъде наблюдаван и частично рестрикциониран заради остатъчното замърсяване. Комплексът Маяк е преминал през реорганизации и частично намаляване на производствената си активност; някои дейности са ограничени, други — трансформирани към контролирано третиране и обезопасяване на отпадъци. През последните десетилетия усилията са насочени към мониторинг, рекултивация на замърсените площи и намаляване на рисковете за населението.

Обобщено, Киштимската катастрофа остава един от най-големите ядрени инциденти в историята по отношение на общата освободена радиоактивност и поради своя дългосрочен екологичен и социален ефект. Много от точните числа и оценки продължават да бъдат предмет на научни изследвания и архивни разкрития, поради ранната секретност и непълната информация в първите години след инцидента.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява бедствието в Киштим?

Въпрос: Къде се намира Маяк?

В: Какво е произвел Маяк?

В: Колко реактора са построени в Маяк между 1948 и 1987 г.?

В: Колко радиоактивност е била освободена по време на Киштимската катастрофа?

В: Колко души са починали от радиационна болест вследствие на аварията?

В: Какви мерки бяха предприети за намаляване на радиоактивното замърсяване след аварията?

Търсене по буква