Кищимска авария

Катастрофата в Киштим е радиационно замърсяване на 29 септември 1957 г. в атомната електроцентрала "Маяк" в Русия (тогава част от Съветския съюз). Тя е оценена като бедствие от 6-то ниво по Международната скала за ядрени събития (Чернобилската катастрофа и катастрофата във Фукушима са единствените аварии, посочени като по-сериозни от тази).

Маяк е името на няколко ядрени съоръжения, които се намират на около 150 км от Екатеринбург, Русия. Съоръженията са известни също като Челябинск-65 или Челябинск-40. Маяк е построен между 1945 и 1948 г. Това е първият завод, който може да произвежда ядрен материал в Съветския съюз. Понякога в "Маяк" са работили до 25 000 души. Там се произвежда плутониевото гориво, което се използва за първата съветска атомна бомба, както и други неща.

Между 1948 и 1987 г. са построени общо десет ядрени реактора. До 1991 г. всички, с изключение на два, са затворени. Останалите два произвеждат радиоактивни изотопи за здравеопазването и за изследователски цели.

По време на различни аварии в околната среда е било изпуснато голямо количество радиоактивност. Най-голямата от тези аварии се случва през 1957 г. и днес е известна като Киштимската катастрофа. Тя се е случила в централата край Киштим (Кыштым). В тази секретна централа е имало много аварии. Най-сериозната от тях се е случила на 29 септември 1957 г. Охладителната система на завода не работи. Настъпила (неядрена) експлозия. Силата на този взрив е била между 75 и 100 тона тротил. Тя изхвърлила във въздуха капака на контейнера, който тежал 160 тона. В резултат на аварията се отделят около 20 мегапиксела (около 740 петабекерела) радиоактивност. Най-малко 200 души умират от радиационна болест. Около 10 000 души бяха евакуирани от домовете си. Повече от 470 000 души са били засегнати от радиацията, без да знаят за това.

През следващите десет-единадесет часа радиоактивният облак се придвижва на североизток, достигайки на 300-350 км от аварията. Изпадането на облака доведе до дългосрочно замърсяване на площ от над 800 квадратни километра, предимно с цезий-137 и стронций-90. Днес районът е известен като Източноуралска радиоактивна следа (EURT).

Съществуването на Маяк е било тайна. Само много малко хора знаеха, че той съществува. По тази причина на хората, живеещи в засегнатите от аварията райони, не е било съобщено за аварията. На 6 октомври, една седмица след аварията, властите започват да евакуират около 10 000 души, но не съобщават за причината за евакуацията. Хората изпаднали в истерия от страх, защото избухнали неизвестни "мистериозни" болести. Виждаха се жертви, на които кожата "се отлепваше" от лицата, ръцете и други открити части на тялото." Жорес Медведев е този, който разкрива на света естеството и мащабите на бедствието.

Въпреки че съветското правителство крие информация за цифрите, известно е, че прякото излагане на радиация е причинило поне 200 смъртни случая от рак.

За да се намали разпространението на радиоактивното замърсяване след аварията, замърсената почва е изнесена и съхранявана в оградени помещения, наречени "гробища на земята".

През 1968 г. съветското правителство прикрива района на EURT, като създава Източноуралския природен резерват, който забранява всякакъв неразрешен достъп до засегнатия район.

Слуховете за ядрена авария някъде край Челябинск отдавна се носят на Запад. За това, че е имало сериозна ядрена авария западно от Урал, се съди по изследванията на въздействието на радиоактивността върху растенията, животните и екосистемите, публикувани от професор Лео Тумерман, бивш ръководител на лабораторията по биофизика в Института по молекулярна биология в Москва, и неговите сътрудници.

Според Гьорги, който се е позовал на Закона за свобода на информацията, за да получи достъп до съответните досиета на Централното разузнавателноуправление (ЦРУ), ЦРУ е знаело за инцидента в Маяк през 1957 г. през цялото време. Те са я запазили в тайна, за да предотвратят неблагоприятни последици за зараждащата се американска ядрена индустрия. Едва през 1990 г. съветското правителство разсекретява документите, свързани с катастрофата.

Според различни източници количеството радиоактивност, причинено от това бедствие, е между два и шест пъти по-голямо от това на Чернобилската катастрофа от 1986 г. Тъй като изтичането е било по-ограничено, то е класифицирано като бедствие от 6-то (от 7-мо) ниво по Международната скала за ядрени събития. Чернобилската катастрофа е класифицирана на ниво 7.

През 2003 г. руските власти затварят завода "Маяк". Езерото Карачай, което се намира в близост до завода, се смята за едно от най-замърсените места на планетата.

През последните 45 години около 500 000 души в региона са били облъчени при един или повече от инцидентите. Някои от тях са били изложени на радиация, надвишаваща 20 пъти тази, на която са били подложени жертвите на Чернобилската катастрофа.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява бедствието в Киштим?

Въпрос: Къде се намира Маяк?

В: Какво е произвел Маяк?

В: Колко реактора са построени в Маяк между 1948 и 1987 г.?

В: Колко радиоактивност е била освободена по време на Киштимската катастрофа?

В: Колко души са починали от радиационна болест вследствие на аварията?

В: Какви мерки бяха предприети за намаляване на радиоактивното замърсяване след аварията?

Търсене по буква