Ядрени аварии: Чернобил, Фукушима и други — факти и статистика

На 11 март 2011 г. в Япония се случи опустошителното земетресение и цунами с магнитуд 9,0 по скалата на Рихтер. В резултат на земетресението автоматично бяха спрени атомните електроцентрали Фукушима Даичи, Фукушима Даини, Онагава и Токай, състоящи се от единадесет (11) реактора.

В АЕЦ "Фукушима-1" и АЕЦ "Даини" вълните цунами преминаха през морските стени и разрушиха дизеловите системи за резервно захранване. Загубата на енергия доведе до сериозни проблеми, включително две големи експлозии във Фукушима Даичи и изтичане на радиация. Над 200 000 души бяха евакуирани. Сеизмичните записи в шестте оценени съоръжения на атомната електроцентрала показаха, че централите са били изложени на пикови земни ускорения от 0,037-0,383 g и пикови земни скорости от 6,18-52,62 cm/sec.

Една година след аварията официалният брой на смъртните случаи, свързани с аварията във Фукушима, е пет: един е причинен от земетресение, друг е получил сърдечен удар, двама души са се удавили, а последният е починал през октомври по неустановени причини. Нито един от смъртните случаи не е причинен от радиация.

Чернобилската катастрофа е голяма авария в Чернобилската атомна електроцентрала на 26 април 1986 г., при която в централата избухва експлозия, а по-късно околността е радиоактивно замърсена. Това е най-тежката ядрена авария в историята на ядрената енергетика. Шлейф от радиоактивни отпадъци се разпространява над части от западната част на Съветския съюз, Източна и Западна Европа, Скандинавия, Обединеното кралство, Ирландия и източната част на Северна Америка. Големи територии в Украйна, Беларус и Русия бяха сериозно засегнати, което принуди отговорните лица да евакуират и преселят повече от 336 000 души. По официални постсъветски данни около 60 % от радиоактивните валежи попадат в Беларус.

Аварията накара много хора да се притеснят за безопасността на съветската ядрена енергетика. В резултат на това плановете за изграждане на повече атомни електроцентрали бяха отложени, а съветското правителство, което не беше много открито по отношение на данните си, трябваше да направи публично достояние повече от своите данни. Сега независимите държави Русия, Украйна и Беларус трябваше да похарчат много пари и време за обеззаразяване и разходи за здравеопазване във връзка с аварията в Чернобил. Никой не знае колко души са загинали в резултат на тази авария. Това е така, защото Съветският съюз е прикривал информация, не е попълвал изцяло списъци и не е позволявал на лекарите да посочват "радиацията" като причина за смъртта на някои хора. Повечето от очакваните дългосрочни смъртни случаи, като например тези от рак, все още не са настъпили и е трудно да се каже, че Чернобил е пълната причина за смъртта им.

В АЕЦ "Фукушима I" и АЕЦ "Фукушима II" вълните цунами преобърнаха морските стени и разрушиха дизеловите системи за резервно захранване, което доведе до сериозни проблеми, включително две големи експлозии в АЕЦ "Фукушима I" и изтичане на радиация.

На 28 март 1979 г. блок 2 на атомната електроцентрала "Три Майл Айлънд" (TMI-2) в окръг Дофин, Пенсилвания, близо до Харисбърг, претърпява частично разтопяване на активната зона.

Аварията в Три Майл Айлънд е най-тежката авария в историята на американската търговска ядрена енергетика, въпреки че не доведе до смъртни случаи или наранявания на работниците в централата или на членовете на близката общност.

Аварията се развива в продължение на пет напрегнати дни, докато редица агенции на местно, щатско и федерално ниво се опитват да диагностицират проблема и да решат дали продължаващата авария изисква пълна спешна евакуация на населението. Пълните подробности за аварията бяха разкрити едва много по-късно. В крайна сметка реакторът беше овладян. Въпреки че по време на аварията в радиус от пет мили от острова са живели около 25 000 души, не са установени наранявания, причинени от радиация, а в правителствения доклад се заключава, че "прогнозният брой на излишните смъртоносни ракови заболявания вследствие на аварията... е приблизително един". Аварията обаче има сериозни икономически последици и последици за връзките с обществеността, а процесът на почистване е бавен и скъп. Тя също така доведе до значителен спад в обществената популярност на ядрената енергия, като за мнозина стана пример за най-лошите страхове, свързани с ядрената технология, и до Чернобилската катастрофа седем години по-късно се считаше за най-тежката гражданска ядрена авария в света.

АЕЦ "Дейвис-Беси" е атомна електроцентрала с един реактор, разположена на югозападния бряг на езерото Ери близо до Оук Харбър, Охайо. По данни на Комисията за ядрено регулиране от 1979 г. насам Дейвис-Беси е източник на два от петте най-опасни ядрени инцидента в САЩ.

SL-1, или стационарен реактор с малка мощност номер едно, е експериментален ядрен реактор на армията на САЩ, който през януари 1961 г. претърпява експлозия на пара и се стопява, при което загиват тримата му оператори. Пряката причина за това е неправилното изтегляне от екип по поддръжката на един контролен прът на реактора. Събитието е единственият докладван инцидент с фатален край с реактор в Съединените щати.

На 10 октомври 1957 г. графитовата сърцевина на британския ядрен реактор в Уиндскейл, Къмбрия, се запалва и изпуска значителни количества радиоактивно замърсяване в околността. Събитието, известно като пожара в Уиндскейл, се счита за най-тежката ядрена авария в света до аварията в Три Майл Айлънд през 1979 г.

При самия пожар в близката околност са изхвърлени около 20 000 кюри (700 |терабекерела) радиоактивен материал. Особена загриженост предизвика радиоактивният изотоп йод-131, който има период на полуразпад само 8 дни, но се поема от човешкото тяло и се съхранява в щитовидната жлеза. В резултат на това консумацията на йод-131 често води до рак на щитовидната жлеза.

Никой не е бил евакуиран от околността, но е имало опасения, че млякото може да е опасно заразено. Млякото от около 500 км² от близката околност е унищожено (разредено хилядократно и изхвърлено в Ирландско море) за около месец.

Маяк е името на завод за преработка на ядрено гориво на 150 км северозападно от Челябинск в Русия. Условията на труд в "Маяк" водят до сериозни рискове за здравето и много аварии, като през 1957 г. се случва сериозна авария.

Катастрофата в Киштим през 1957 г. се случва, когато повреда в охладителната система на резервоар, в който се съхраняват десетки хиляди тонове разтворени ядрени отпадъци, води до неядрен взрив със сила, оценена на около 75 тона тротил (310 гигаджаула), който освобождава около 20 MCi (740 петабекерела) радиация. Впоследствие поне 200 души умират от радиационна болест, 10 000 души са евакуирани от домовете си, а 470 000 души са изложени на радиация.

Ядрените реактори стават лесни мишени по време на военни конфликти и през последните три десетилетия са били многократно атакувани:

• Между 18 декември 1977 г. и 13 юни 1979 г.: нападения срещу атомната електроцентрала "Лемониз" в Испания, докато тя все още е в процес на изграждане.
• През септември 1980 г: Иран бомбардира ядрения комплекс "Ал Тувейта" в Ирак в рамките на операция "Скорч Меч".
• През юни 1981 г.: израелски въздушен удар унищожава напълно иракското ядрено изследователско съоръжение "Осирак".
• На 8 януари 1982 г: Умхонто ние Сизве атакува атомната електроцентрала "Кеберг" в Южна Африка, докато тя все още е в процес на изграждане.
• Между 1984 г. и 1987 г.: Ирак бомбардира иранската ядрена централа в Бушер шест пъти.
• В Ирак през 1991 г.: САЩ бомбардират три ядрени реактора и пилотно съоръжение за обогатяване на уран.
• През 1991 г. Ирак изстрелва ракети "Скъд" по израелската атомна електроцентрала "Димона".
• През септември 2003 г: Израел бомбардира строящ се сирийски реактор.

Радиацията е вредна за здравето и има много инциденти, причинени от нея:

• 17 смъртни случая - Национален онкологичен институт на Панама, август 2000 г. - март 2001 г. Пациенти, лекуващи се от рак на простатата и рак на шийката на матката, получават смъртоносни дози радиация.
• 13 смъртни случая - инцидент при радиотерапия в Коста Рика, 1996 г. 114 пациенти получават свръхдоза радиация от източник на кобалт-60, използван за лъчетерапия.
• 11 смъртни случая - инцидент при радиотерапия в Сарагоса, Испания, декември 1990 г. Раково болни пациенти, подложени на лъчетерапия; 27 пациенти са ранени.
• 10 смъртни случая - инцидент при лъчетерапия в Колумб, 1974-1976 г., 88 наранявания от източник на кобалт-60.
• 8 смъртни случая - радиационна авария в Мароко, март 1984 г.
• 7 смъртни случая - инцидент при радиотерапия в Хюстън, 1980 г.
• 5 смъртни случая - Изгубен източник на радиация, Баку, Азербайджан, СССР, 5 октомври 1982 г. 13 ранени.
• 4 смъртни случая - катастрофа в Гояния, 13 септември 1987 г. 249 души са получили сериозно радиационно замърсяване от изгубен източник за радиография.
• 4 смъртни случая - радиационна авария в Мексико сити, 1962 г.
• 3 смъртни случая - Трима смъртни случая и десет наранявания в Самут Пракарн, Тайланд, при демонтаж на инсталация за лъчетерапия, февруари 2000 г.
• 2 смъртни случая - Двама смъртни случая и едно възстановяване в резултат на ядрената авария в Токаймура. Единият техник получава фатална доза радиация и умира 83 дни по-късно, а другият техник умира няколко месеца по-късно. Техният ръководител оцелява, но скоро след това е обвинен в небрежност.
• 1 смъртен случай - радиологичен инцидент в Маяпури, Индия, април 2010 г.
• 1 смъртен случай - неизправност на INES ниво 4 в RA2 в Буенос Айрес, Аржентина, операторът Освалдо Рогулич умира дни по-късно.

• Ядрени аварии в Япония
• Изпитателен полигон Невада