Инцидент на Тримилния остров
Аварията в атомната електроцентрала "Три Майл Айлънд" в Пенсилвания през 1979 г. е "най-важното събитие в петдесетгодишната история на регулирането на ядрената енергетика в САЩ". Много хора смятат това събитие за повратна точка за ядрената енергетика в САЩ. Електроцентралата "Три Майл Айлънд" се намира близо до Харисбърг, Пенсилвания. Аварията започва в сряда, 28 март 1979 г., и води до частично разтопяване на активната зона на блок 2 на атомната електроцентрала. Реакторът с вода под налягане на блок 2 е бил с мощност 900 MWe.
Веригата от събития, довели до кризата в централата TMI, включва няколко незначителни повреди в оборудването, които грешки на оператора драстично утежняват и водят до голяма авария. Аварията в Три Майл Айлънд до голяма степен се разглежда като провал в управлението на кризи. Според един от рецензентите на книгата:
Операторите на реактори не бяха обучени да се справят с условията на авария, а NRC не беше установила ефективна комуникация с комуналните предприятия. Освен това, след възникването на аварията, границите на правомощията се оказаха зле определени. Обществеността получи противоречиви съобщения, които предизвикаха ненужна паника и евакуация. Именно тези системни слабости на регулаторната система позволиха на талантливите хора да направят грешките, които направиха.
Голяма част от активната зона на реактора TMI-2 се разтопи, въпреки че фактът, че е настъпило частично разтопяване, стана ясен едва през 1985 г. Най-големият източник на безпокойство по време на кризата в ТМИ беше балонът с водород, който се образува в горната част на корпуса под налягане, в който се намираше активната зона:
Въпреки че мненията се различаваха, някои експерти по реакторите се опасяваха, че с течение на времето мехурчето водород може да стане запалимо или, което е по-малко вероятно, взривоопасно, като се комбинира със свободния кислород в съда. Ако балонът се възпламени или експлодира, той може да разкъса корпуса под налягане и да изтласка повредената активна зона на реактора в защитната сграда. Загубата на съда не би направила пробива на защитната зона неизбежен, но би увеличила риска от катастрофално изпускане на радиация.
В крайна сметка аварията в Три Майл Айлънд, въпреки че "предизвика сериозна криза, не доведе до катастрофа за общественото здраве". При разтопяването на активната зона, корпусът под налягане издържа и не се стига до нарушаване на защитната конструкция на централата. Само "малки количества от най-опасните форми на летлива радиация са изтекли в атмосферата". Почистването на TMI-2 отне 11 години и струваше около 1 милиард щатски долара.
J. Самюъл Уокър предполага, че аварията в TMI е предизвикала широка критика към ядрената технология, ядрената индустрия и NRC. Критиците упрекват индустрията и NRC за лошата им работа както преди, така и след аварията. Международното внимание, привлечено от кризата, удвои решимостта и повиши доверието в антиядреното движение. Вероятно ядрената индустрия на Съединените щати никога не се е възстановила.
Уокър съобщава, че проучванията за дългосрочните ефекти от радиацията в резултат на аварията са довели до противоречиви заключения, но изглежда, че всяко увеличение на раковите заболявания е достатъчно слабо, за да се случи случайно.
Екип по почистването работи за отстраняване на радиацията в Три Майл Айлънд
Атомна електроцентрала "Три Майл Айлънд". Разтопените реактори се намират в по-малките куполи със заоблени върхове.
Президентът Джими Картър напуска остров Три Майл и заминава за Мидълтаун, Пенсилвания, 1 април 1979 г.
Въпроси и отговори
Въпрос: Коя е датата на аварията в Три Майл Айлънд?
О: Аварията в Три Майл Айлънд се случи на 28 март 1979 г.
В: Къде се случи аварията в Три Майл Айлънд?
О: Аварията в Три Майл Айлънд се случи в атомната електроцентрала Три Майл Айлънд в Пенсилвания.
В: Колко голям е бил реакторът с вода под налягане на блок 2?
О: Реакторът с вода под налягане на блок 2 е бил с мощност 900 MWe.
В: Какво предизвика кризата в централата TMI?
О: Кризата в централата TMI беше причинена от няколко незначителни повреди на оборудването, които бяха драстично утежнени от грешки на оператора.
В: Кой беше най-големият източник на безпокойство по време на кризата в ТМИ?
О: По време на кризата в ТМИ имаше голяма загриженост за водородния мехур, който се беше образувал в горната част на съда под налягане, в който се намираше активната зона. Опасяваше се, че този мехур може да стане запалим или експлозивен и потенциално да спука корпуса под налягане и да изтласка повредената активна зона на реактора в защитната сграда.
Въпрос: Имаше ли пробив в защитната зона в резултат на този инцидент? О: Въпреки частичното разтопяване, в резултат на този инцидент не е имало пробив в защитната конструкция. Само "малки количества" летлива радиация са изтекли в атмосферата.
В: Колко време отне почистването след този инцидент и колко струваше то? О: Почистването след този инцидент отне 11 години и струваше приблизително 1 милиард щатски долара.
