Пожарът в Уиндскейл (1957) — радиоактивен инцидент в Селафийлд

Пожарът в Уиндскейл (1957) — исторически ядрен инцидент: масивни радиоактивни емисии, прикрити данни, дълготрайни последици и мащабно почистване в Селафийлд.

Пожарът в Уиндскейл е опустошителен пожар в първия британски ядрен реактор в Уиндскейл (сега Селафийлд) през октомври 1957 г. Пожарът разпространява радиоактивни емисии на стотици километри. Някои от най-опасните замърсявания са пазени в тайна и последиците от тях излизат наяве едва години по-късно. В задната част на реактора скъсаните горивни касети с уран все още са заклещени в повредената от пожара активна зона и очакват безопасното им изваждане. Според официалните оценки от замърсяването може да са загинали до сто души. Разходите по почистването са над сто милиона лири. Пожарът в Уиндскейл е първият пожар в ядрено съоръжение.

Контекст и устройство на съоръжението

Реакторите в Уиндскейл (Windscale Piles) са графитно-умерен и въздушно охладен тип, проектирани в периода след Втората световна война за производство на плутоний и други изотопи за военни и научни цели. По време на експлоатацията се натрупва така наречената "Wigner енергия" в графитния блок; за изпускането ѝ се прилагаше контролирано нагряване (annealing), което през октомври 1957 г. довежда до прегряване и възпламеняване на графита в активната зона.

Хронология на инцидента

Първите признаци на проблем се появяват на 10 октомври 1957 г., когато при отгряването се установява повишена температура в един от участъците на активната зона. Опитите за потушаване в първите часове са неуспешни и пожарът се разпространява вътре в графитната структура на реактора. В опитите да се овладее огънят са използвани и нетрадиционни методи, включително изпомпване на вода в част от инсталацията, което създава опасност от химични реакции и задълбочава сложността на спасителните операции.

Разпространение на радиоактивността и непосредствени мерки

Пожарът изхвърля в атмосферата значителни количества радиоактивни аерозоли и газове, сред които най-притеснителният е йод-131, който се натрупва в млякото и може да доведе до увреждане на щитовидната жлеза. Властите въвеждат временни ограничения върху консумацията и продажбата на мляко от райони в близост до съоръжението и предприемат други превантивни мерки за защита на населението. Публикуването на пълна информация е ограничено и първоначалните официални изявления омаловажават размерите на инцидента.

Разследвания и отговорност

След инцидента са извършени разследвания на причините и обстоятелствата, довели до пожара. Анализите сочат, че комбинация от проектирани особености на реакторите, оперативни решения при отгряване и недостатъчен контрол на температурата са ключови фактори. Инцидентът показва и проблемите със секретността около програмите за ядрен синтез и военни приложения, което затруднява своевременната комуникация с обществеността и учените.

Последствия за здравето и околната среда

Дългосрочните последици върху здравето остават предмет на научни изследвания и дискусии. Някои проучвания свързват излагането на йод-131 с повишен риск от рак на щитовидната жлеза, особено сред деца, изложени на контаминирано мляко. Официалните оценки за смъртни случаи, причинени от инцидента, варират; правителствените доклади посочват до около 100 възможни смъртни случая в резултат на дългосрочното излагане, докато независими и последващи изследвания дават по-ниски или нееднозначни оценки.

Почистване, възстановяване и икономически ефекти

Почистването и обезопасяването на повредената реакторна инсталация и околните райони изискват продължителни и скъпи операции. Разходите по ликвидирането и почистването надхвърлят сто милиона лири (в цените от периода и по-късно), а някои дейности по обезопасяване и мониторинг продължават десетилетия. Някои части от съоръжението остават недостъпни и затова в тях остават заклещени повредени горивни елементи.

Секретност, обществена реакция и наследство

Инцидентът в Уиндскейл изостря обществените опасения относно безопасността на ядрените технологии и нивото на държавната секретност. Липсата на пълна прозрачност в първите дни и седмици след пожара предизвиква критика и утвърждава изискването за по-строги регулации, по-добри процедури за аварийно реагиране и по-висока откритост към обществеността. Сайтът по-късно се преименува на Селафийлд (Sellafield) и в следващите десетилетия става център както на производство, така и на дългосрочни програми за обезясняване и управление на радиоактивни отпадъци.

Заключение

Пожарът в Уиндскейл през 1957 г. остава един от най-сериозните ядрени инциденти в историята на Обединеното кралство: той подчертава риска от непредвидени събития при работа с ранните ядрени реактори, показва значението на прозрачността и адекватните мерки за защита на здравето на населението и води до промени в регулациите и процедурите за безопасност в ядрената индустрия.

Търсене по буква