Уудсток '99 беше вторият музикален фестивал (след Уудсток '94), който се опита да копира усещането на оригиналния фестивал Уудсток. Провежда се между 22 и 25 юли 1999 г. в Рим, Ню Йорк, на 200 мили (320 км) от оригиналното събитие. Организаторите рекламираха голям международен лайнъп и „мир, любов и музика“, но реалността на събитието се оказа далеч по-комплексна и проблемна.

За разлика от оригиналния Уудсток и Уудсток '94, този път имаше няколко проблема, които станаха по-известни от самото събитие. На първо място, в района беше много горещо, като често достигаше 100 °F (38 °C), а в района - стара военновъздушна база - нямаше дървета, които да охлаждат хората. Второ, на хората не беше позволено да носят собствена храна и напитки на фестивала и те трябваше да купуват от продавачите на храна на фестивала, което беше много скъпо - 12 долара за едно парче пица, а бутилка вода от 590 мл струваше 4 долара. Трето, имаше много малко тоалетни за всички хора и за кратко време те бяха разбити. Тези основни логистични провали — високи цени, липса на сянка, недостиг на вода и санитарни възли — създадоха напрежение и фрустрация сред голяма част от публиката.

Причини за проблемите

  • Инфраструктура и място: старият военен въздушен площад не беше пригоден за събитие с такъв мащаб и липсващата растителност допринесе за усещането за задушаване и прегряване.
  • Комерсиализация: ограничаването на внасяне на храна и напитки и високите цени на място породиха възмущение и подозрения за приоритизиране на печалбата над безопасността на посетителите.
  • Недостиг на обслужване: недостатъчен брой тоалетни, хигиенни средства и медицинско присъствие увеличиха риска за здравето и комфорта на тълпата.
  • Контрол и сигурност: охраната и полицейското присъствие бяха критикувани за неадекватна организация и неспособност да предотвратят ескалацията на насилието.

Насилие, вандалщина и пожари

Фестивалът имаше и голям проблем с насилието, включително публиката, която изтръгваше шперплат от стените по време на изпълнението на песента на LimpBizkit "Break Stuff". В един от случаите група раздаде свещи за бдение, но вместо това публиката ги използва като огън, хвърляйки бутилки с вода, за да горят по-дълго. Вечерта на 25 юли напрежението ескалира — започнаха пожари в близост до сцените, бяха запалени палатки, щандове и други конструкции, което доведе до паника и хаос сред част от присъстващите.

Освен вандалщината и пожарите, на фестивала имаше многобройни съобщения за сексуални посегателства и други форми на агресия. Много участници по-късно разказаха за неподходящо поведение и липса на адекватна реакция от страна на охраната и организаторите.

Реакции на изпълнителите и медиите

Някои от изпълнителите публично коментираха ситуацията — част от тях се опитаха да призоват за спокойствие и помощ за пострадалите, докато други бяха остро критикувани за стил на поведение или реплики, които според част от публиката са допринесли за ескалацията. Медиите широко отразиха събитията, а по-късните документални разследвания и репортажи (включително документален филм от 2021 г.) анализираха причините за провала и човешките истории от фестивала.

Последици и наследство

След Уудсток '99 имаше множество критики срещу организаторите — както от посетители и изпълнители, така и от обществени фигури и медии. Съобщенията за насилие и лоши хигиенни условия доведоха до жалби и правни действия от страна на някои присъстващи и пострадали. Събитието се превърна в пример за това как бързо комерсиализираните и лошо организирани масови събития могат да се преобърнат в опасни и хаотични ситуации.

Урокът от Уудсток '99 остава важен за организаторите на големи фестивали: планирането на достатъчна инфраструктура (вода, тоалетни, медицинско обслужване), ясни правила за безопасност, адекватен и добре обучен персонал за охрана, както и справедливи практики при търговията на място, са ключови за предотвратяване на подобни кризи.

Днес Уудсток '99 често се споменава не толкова с музиката, колкото с урбанистичните и организационни провали, които превърнаха очакваното празненство в събитие, оставило трайно негативно наследство в историята на съвременните музикални фестивали.