Чернобилска авария | ядрена катастрофа, станала на 26 април 1986 г
Чернобилската катастрофа е ядрена катастрофа, станала на 26 април 1986 г. в Чернобилската атомна електроцентрала край град Припят, Украйна. По това време Украйна е част от Съветския съюз. Централата се е намирала на около 110 км северно от столицата на страната, Киев.
Събитието е една от най-тежките аварии в историята на ядрената енергетика. Тя е оценена на ниво 7, най-тежкото ниво, по Международната скала за ядрени събития. Единствената друга авария с оценка от ниво 7 е тази във Фукушима. Тъй като използваните в централата реактори RBMK не са имали защитна сграда, която да задържа радиацията, радиоактивните валежи се разпространяват над части от западната част на Съветския съюз, Източна Европа, Скандинавия, Обединеното кралство и източната част на Съединените щати. Големи територии в Украйна, Беларус и Русия бяха силно замърсени. Около 60 % от радиоактивните валежи попадат в Беларус. Около 360 000 души трябваше да бъдат преместени на други места, където да могат да живеят след аварията. Освен това много хора пострадаха от остро радиационно отравяне и от дългосрочни заболявания като рак на щитовидната жлеза.
Карта на замърсяването с цезий-137 през 1999 г., десетилетие след кризата в Чернобил. Все още са в сила заповеди за ограничаване на производството, транспортирането и консумацията на храни, замърсени с чернобилски радиоактивни отпадъци
Реактор № 4 на Чернобилската атомна електроцентрала, ограждащият го саркофаг и мемориалният паметник, 2009 г.
Разрушеният блок 4 в Чернобил, заснет малко след експлозията
Реактор RBMK в Ленинградската атомна електроцентрала, почти идентичен с този в Чернобил
Причина за произшествието
В деня на инцидента е имало планирано намаляване на мощността. До началото на дневната смяна нивото на мощност е достигнало 50 %. След това, на случаен принцип, една от регионалните електроцентрали беше изключена. Тогава бе поискано по-нататъшното намаляване на мощността да бъде отложено. Това искане беше направено в следобедните часове на 25 април и по-нататъшното намаляване на мощността беше разрешено след 22:00 часа.
Преди рутинното спиране на турбината беше планирано да се проведе тест за сработване на генератора. В 00:05 ч. на 26 април мощността е била около 23 %. 30 минути по-късно мощността спада до ниво, близко до нулата, вероятно поради смяна на регулатора. В 01:00 ч. мощността се стабилизира на около 6 % и тестът щеше да се проведе при това ниво. Една турбина беше изключена и бяха измерени нейните трептения. Бригадирът на смяната А. Ф. Акимов докладва на заместник-главния инженер А. С. Дятлов (който контролираше изключването на захранването), че са измерени трептенията, и бе проведен заключителен инструктаж. Всички се отправиха към инструментите си и в 01:23:04 ч. започна изпитването на изключването на турбогенератора. Всичко премина напълно нормално.
Реакторът проявява тенденция към ускоряване, тъй като охлаждащите помпи, свързани с турбогенератора, се забавят, и поради свойството, наречено положителен коефициент на празнота на реактивността; с увеличаването на броя на така наречените "празноти" (напр. мехурчета пара) поради повишено кипене или загуба на охлаждаща течност, се увеличава и реактивността. Но операторите успешно държат реактора под контрол и той не се ускорява. В 01:23:40 ч. СИОР (старши главен инженер по управление на реактора) Л. Ф. Топтунов натисна бутона за аварийна защита, както беше планирано за спиране, в края на теста. При натискането на бутона мощността е била 7 %. Въпреки това, вместо да се изключи, реакторът получи рязко повишаване на мощността. Това се дължеше на нестабилността на реактора при ниска мощност и на сериозните конструктивни недостатъци на системата за изключване. В 01:23:43 ч. мощността скочи на 17 % и поради увеличаването на мощността и автоматичните контролни пръти получиха повреда и те се заклиниха. Горивните канали се разкъсаха и в 01:23:47 ч. реакторът се взриви.
Експлозията е толкова мощна, че откъсва 1000-тонния стоманен капак на реактора. В резултат на тази експлозия бяха освободени големи количества радиоактивни материали и гориво. Това доведе до изгаряне на неутронния забавител, изработен от графит. Пожарът доведе до отделянето на още радиоактивни отпадъци, които се пренесоха с дима от пожара в околната среда.
След аварията реактор 4 е покрит със "саркофаг" от стомана и бетон, за да се спре изтичането на повече радиация от изгубения корий, както и на радиоактивен прах. През 2016 г. саркофагът беше покрит с новата структура за безопасно затваряне.
Спорове
Аварията предизвиква безпокойство относно безопасността на съветската ядрена енергетика. Съветският съюз забавя процеса на увеличаване на ядрената си индустрия за известно време. В резултат на аварията правителството също така трябваше да стане по-малко потайно. От 1991 г. насам Русия, Украйна и Беларус стават отделни държави. Тези държави продължават да плащат високите разходи за дезактивация (отстраняване на радиацията) и здравни грижи заради аварията. Излагането на радиация води до по-висок риск от заболяване от рак.
Смъртни случаи
Трудно е да се пресметне с точност броят на смъртните случаи, причинени от събитията в Чернобил. В доклад на МААЕ от 2005 г. се съобщава за 56 преки смъртни случая; от тях 47 са работници, участвали в аварията, а 9 са деца, починали от рак на щитовидната жлеза. В доклада се смята, че до 4000 души могат да умрат от дългосрочни заболявания, свързани с аварията. Други оценки обаче варират от 4 000 до 27 000 души, направени от Съюза на загрижените учени или Грийнпийс, които смятат, че в резултат на аварията са загинали между 93 000 и 200 000 души.
Последици
Останалите три реактора в Чернобил продължават да работят след аварията, тъй като в Украйна няма достатъчно други електроцентрали, които да задоволят енергийните нужди. Реактор 2 е изведен от експлоатация (окончателно изключен и спрян да се използва) през 1991 г. след пожар в турбинната му зала. Реактор 1 е изведен от експлоатация през 1996 г., а реактор 3 е изведен от експлоатация през 2000 г. През 2018 г. до бившата атомна електроцентрала е открита слънчева електроцентрала с 3800 панела и мощност 1 мегават.
Галерия
·
·
·
·
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво се случи в атомната електроцентрала в Чернобил през април 1986 г.?
О: На 26 април 1986 г. в атомната електроцентрала в Чернобил, близо до град Припят, Украйна, става ядрена катастрофа.
В: Къде се намираше атомната електроцентрала в Чернобил?
О: Чернобилската атомна електроцентрала се намираше на около 110 км северно от Киев, който тогава беше част от Съветския съюз.
В: Колко тежка е аварията по Международната скала за ядрени събития?
О: Аварията в Чернобил е оценена като 7-ма степен, което е най-тежката степен по Международната скала за ядрени събития.
Въпрос: Кое друго събитие е оценено на ниво 7 по тази скала?
О: Единственото друго събитие, на което е дадена оценка 7 по тази скала, е Фукушима.
Въпрос: Къде попадна по-голямата част от радиоактивните отпадъци от Чернобил?
О: По-голямата част от радиоактивните отпадъци от Чернобил попаднаха в Беларус - около 60 % според оценките.
В: Колко души бяха засегнати от това бедствие и трябваше да бъдат преместени?
О: Около 360 000 души трябваше да бъдат преместени от районите, замърсени с радиация след това бедствие.
В: Какви дългосрочни заболявания са свързани с излагането на радиация от тази авария? О: Хората, изложени на радиация от тази авария, са страдали от остро радиационно отравяне, както и от дългосрочни заболявания като рак на щитовидната жлеза.