Чернобилска авария | ядрена катастрофа, станала на 26 април 1986 г

Причина за произшествието

В деня на инцидента е имало планирано намаляване на мощността. До началото на дневната смяна нивото на мощност е достигнало 50 %. След това, на случаен принцип, една от регионалните електроцентрали беше изключена. Тогава бе поискано по-нататъшното намаляване на мощността да бъде отложено. Това искане беше направено в следобедните часове на 25 април и по-нататъшното намаляване на мощността беше разрешено след 22:00 часа.

Преди рутинното спиране на турбината беше планирано да се проведе тест за сработване на генератора. В 00:05 ч. на 26 април мощността е била около 23 %. 30 минути по-късно мощността спада до ниво, близко до нулата, вероятно поради смяна на регулатора. В 01:00 ч. мощността се стабилизира на около 6 % и тестът щеше да се проведе при това ниво. Една турбина беше изключена и бяха измерени нейните трептения. Бригадирът на смяната А. Ф. Акимов докладва на заместник-главния инженер А. С. Дятлов (който контролираше изключването на захранването), че са измерени трептенията, и бе проведен заключителен инструктаж. Всички се отправиха към инструментите си и в 01:23:04 ч. започна изпитването на изключването на турбогенератора. Всичко премина напълно нормално.

Реакторът проявява тенденция към ускоряване, тъй като охлаждащите помпи, свързани с турбогенератора, се забавят, и поради свойството, наречено положителен коефициент на празнота на реактивността; с увеличаването на броя на така наречените "празноти" (напр. мехурчета пара) поради повишено кипене или загуба на охлаждаща течност, се увеличава и реактивността. Но операторите успешно държат реактора под контрол и той не се ускорява. В 01:23:40 ч. СИОР (старши главен инженер по управление на реактора) Л. Ф. Топтунов натисна бутона за аварийна защита, както беше планирано за спиране, в края на теста. При натискането на бутона мощността е била 7 %. Въпреки това, вместо да се изключи, реакторът получи рязко повишаване на мощността. Това се дължеше на нестабилността на реактора при ниска мощност и на сериозните конструктивни недостатъци на системата за изключване. В 01:23:43 ч. мощността скочи на 17 % и поради увеличаването на мощността и автоматичните контролни пръти получиха повреда и те се заклиниха. Горивните канали се разкъсаха и в 01:23:47 ч. реакторът се взриви.

Експлозията е толкова мощна, че откъсва 1000-тонния стоманен капак на реактора. В резултат на тази експлозия бяха освободени големи количества радиоактивни материали и гориво. Това доведе до изгаряне на неутронния забавител, изработен от графит. Пожарът доведе до отделянето на още радиоактивни отпадъци, които се пренесоха с дима от пожара в околната среда.

След аварията реактор 4 е покрит със "саркофаг" от стомана и бетон, за да се спре изтичането на повече радиация от изгубения корий, както и на радиоактивен прах. През 2016 г. саркофагът беше покрит с новата структура за безопасно затваряне.

Спорове

Аварията предизвиква безпокойство относно безопасността на съветската ядрена енергетика. Съветският съюз забавя процеса на увеличаване на ядрената си индустрия за известно време. В резултат на аварията правителството също така трябваше да стане по-малко потайно. От 1991 г. насам Русия, Украйна и Беларус стават отделни държави. Тези държави продължават да плащат високите разходи за дезактивация (отстраняване на радиацията) и здравни грижи заради аварията. Излагането на радиация води до по-висок риск от заболяване от рак.

Смъртни случаи

Трудно е да се пресметне с точност броят на смъртните случаи, причинени от събитията в Чернобил. В доклад на МААЕ от 2005 г. се съобщава за 56 преки смъртни случая; от тях 47 са работници, участвали в аварията, а 9 са деца, починали от рак на щитовидната жлеза. В доклада се смята, че до 4000 души могат да умрат от дългосрочни заболявания, свързани с аварията. Други оценки обаче варират от 4 000 до 27 000 души, направени от Съюза на загрижените учени или Грийнпийс, които смятат, че в резултат на аварията са загинали между 93 000 и 200 000 души.

Последици

Останалите три реактора в Чернобил продължават да работят след аварията, тъй като в Украйна няма достатъчно други електроцентрали, които да задоволят енергийните нужди. Реактор 2 е изведен от експлоатация (окончателно изключен и спрян да се използва) през 1991 г. след пожар в турбинната му зала. Реактор 1 е изведен от експлоатация през 1996 г., а реактор 3 е изведен от експлоатация през 2000 г. През 2018 г. до бившата атомна електроцентрала е открита слънчева електроцентрала с 3800 панела и мощност 1 мегават.

Галерия

Свързани страници

• Ядрено бедствие във Фукушима
• Ядрени катастрофи
• Украйна
• Ядрена енергия
• Съветски съюз
• Чернобил