Ядрени и радиационни аварии: преглед на най-тежките катастрофи и последствия

По-долу е представен списък на най-тежките катастрофи в атомни електроцентрали и други ядрени съоръжения по света:

Една от най-тежките ядрени аварии досега е катастрофата в Чернобил, станала през 1986 г. в Украйна. При тази авария пряко загинаха 30 души, а материалните щети възлязоха на около 7 милиарда долара. Според публикувано през 2005 г. проучване в крайна сметка ще има до 4000 допълнителни смъртни случая от рак, свързани с аварията, сред хората, изложени на значителни нива на радиация. Радиоактивните емисии от аварията са концентрирани в райони на Беларус, Украйна и Русия. Скоро след аварията около 350 000 души бяха принудително преселени от тези райони.

Други значими аварии на сушата

Фукушима Дайичи (Япония), 2011 г. Земетресение и цунами предизвикаха сериозни аварии в няколко реактора на електроцентралата. В някои от реакторите настъпи частично или пълно разтопяване на активната зона и освобождаване на радиоактивни материали в атмосферата и в морето. Евакуации, дългосрочно замърсяване и големи икономически щети последваха инцидента. Независимо че няма доказани масови смъртни случаи пряко от радиация, социалните и здравните последици от евакуацията и стреса бяха значителни.
Three Mile Island (САЩ), 1979 г. Частично разтопяване на активната зона в реактор доведе до ограничени радиоактивни емисии. Няма преки смъртни случаи, но инцидентът предизвика силни обществени реакции и доведе до промени в регулациите и процедурите за безопасност в ядрената индустрия.
Инцидентът в „Маяк” (Киштим), СССР, 1957 г. В завода за преработка на ядрени отпадъци „Маяк” настъпи силна експлозия/разрушение на резервоар с радиоактивни отпадъци, което доведе до големи емисии и замърсяване. Инцидентът дълго време беше държан в тайна; хиляди хора бяха изложени и частично евакуирани.
Windscale (Великобритания), 1957 г. Пожар в графитен реактор доведе до отделяне на радиоактивни изотопи, включително йод-131, което предизвика контаминация на местни запаси от мляко и други продукти.

Аварии на ядрени подводници и други морски инциденти

Някои от най-сериозните ядрени и радиационни аварии по брой на жертвите в света са свързани с аварии на ядрени подводници. Досега всички те са били на бившия Съветски съюз. Сред по-известните случаи са инциденти с подводници, при които са настъпвали дефекти в ядрени реактори, пожари или експлозии по време на експлоатация или докинг/ремонт. Такива инциденти често са довеждали до смърт на екипажи, сериозни радиационни експозиции и затруднено управление на остатъчното ядрено гориво при потъването или изхвърлянето на корпуса.

Последствия за здравето и околната среда

Остра радиационна болест (АРБ): високите дози водят до остри симптоми – гадене, повръщане, диария, загуба на кръвни клетки и при тежки случаи смърт в рамките на дни или седмици.
Дългосрочни здравни ефекти: повишен риск от различни видове рак (особено щитовидната жлеза при изложени деца поради йод-131), потенциални генетични ефекти при следващи поколения (които обаче остават предмет на изследвания) и увеличено психично и социално напрежение сред засегнатите общности.
Екологични последици: контаминация на почви, води и храни; дълготрайни „зони на изключение” с ограничен човешки достъп; промени в екосистемите (в някои райони намален човешки натиск довежда до възстановяване на диви популации, въпреки радиационния фон).
Социално-икономически последици: евакуации и трайно преселване на население, загуба на приходи и инфраструктура, големи разходи за почистване, събаряне и обезопасяване на площадките.

Мерки за защита и уроци

Създаване и прилагане на по-строги международни норми и регулации (IAEA стандарти), обмен на опит и прозрачност при инциденти.
Подобрения в дизайна на реактори: пасивни системи за безопасност, по-устойчиви конструкции и по-добра защита срещу природни бедствия.
Планиране на аварийни действия: ясно дефинирани евакуационни зони, запаси от калиев йодид, системи за ранно известяване и прозрачна комуникация с обществеността.
Мониторинг и дългосрочно наблюдение на здравето на засегнатите групи и на екологичното състояние на териториите.
Разработване на процедури за безопасно съхранение, преработка и трайно обезвреждане на радиоактивните отпадъци и използваното ядрено гориво.

Заключение

Ядрените и радиационни аварии имат многостранни и често дълготрайни последствия — за човешкото здраве, за околната среда и за обществата. Уроците от историческите катастрофи водят до технологични, регулаторни и оперативни промени, но рискът изисква постоянна бдителност, прозрачност и международно сътрудничество. Правилното планиране, бързата реакция и информираността на обществеността са ключови за минимизиране на вредите при бъдещи инциденти.

По време на ядрената авария в японската АЕЦ "Фукушима" през 2011 г. три ядрени реактора бяха повредени от експлозии.

Изоставеният град Припят, Украйна, след аварията в Чернобил. На заден план се вижда атомната електроцентрала в Чернобил.

Нормални аварии

"Нормални инциденти" е книга от 1984 г. на социолога от Йейл Чарлз Пероу, в която се прави подробен анализ на сложните системи от гледна точка на социалните науки. Тя е първата, която характеризира сложни технологични системи като ядрените електроцентрали според тяхната рисковост. Пероу твърди, че многобройните и неочаквани сривове са заложени в сложните и тясно свързани системи на обществото. Такива аварии не могат да бъдат заобиколени.

Вдъхновение за книгите на Пероу е аварията в Три Майл Айлънд през 1979 г., когато ядрената авария е резултат от непредвидено взаимодействие на множество откази в сложна система. Събитието е пример за нормална авария, тъй като е "неочаквано, неразбираемо, неконтролируемо и неизбежно".

Аргументът на Пероу се основава на три принципа. Първо, хората допускат грешки, дори и в ядрените централи. Второ, големите аварии почти винаги се разрастват от много малки начала. На трето място, много от провалите се дължат повече на организацията, отколкото на технологията. Всеки от тези принципи е актуален и днес.

Ядрена енергия

Аварии и инциденти в атомни електроцентрали с множество жертви и/или материални щети за над 100 милиона щатски долара, 1952-2011 г.
Дата	Местоположение на произшествието	Описание на произшествието	Мъртъв	Разходи ( милиони щатски долари за 2006 г.)	INES Скала
10 октомври 1957 г.	Селафийлд, Къмбърленд, Обединено кралство	Пожар в британския проект за атомна бомба унищожава ядрото и освобождава радиоактивен материал в околната среда.	0		5
3 януари 1961 г.	Айдахо Фолс, Айдахо, САЩ	Експлозия в прототипа SL-1 в Националната станция за изпитване на реактори. И тримата оператори загиват, когато управляващият прът е изваден твърде далеч.	3	22	4
5 октомври 1966 г.	Френчтаун Харта Тауншип, Мичиган, САЩ	Частично разтопяване на активната зона на реактора "Ферми 1" в атомната електроцентрала "Енрико Ферми".	0	132
21 януари 1969 г.	Реактор Lucens, Во, Швейцария	Авария със загуба на охлаждаща течност, която води до частично разтопяване на активната зона и масивно радиоактивно замърсяване на пещерата, която след това е запечатана.	0		4
1975	Сосновий Бор, Ленинградска област, Русия	Съобщава се за частично ядрено разтопяване в реактор 1 на Ленинградската атомна електроцентрала.
7 декември 1975 г.	Грайфсвалд, Източна Германия	Електрическа грешка предизвиква пожар в главното корито, който унищожава контролните линии и петте главни помпи за охлаждаща течност	0	443	3
5 януари 1976 г.	Jaslovské Bohunice, Чехословакия	Неизправност при подмяна на горивото. Горивен прът, изхвърлен от реактора в залата на реактора от охлаждащата течност (CO₂ ).	2		4
22 февруари 1977 г.	Jaslovské Bohunice, Чехословакия	Силна корозия на реактора и изпускане на радиоактивност в района на централата, което налага пълно извеждане от експлоатация	0	1,700	4
28 март 1979 г.	Остров Три Майл, Пенсилвания, САЩ	Загуба на охлаждаща течност и частично разтопяване на ядрото поради грешки на оператора. Има малко изпускане на радиоактивни газове.	0	2,400	5
15 септември 1984 г.	Атина, Алабама, САЩ	Нарушения на правилата за безопасност, грешка на оператора и конструктивни проблеми налагат шестгодишен престой на блок 2 в Браунс Фери.	0	110
9 март 1985 г.	Атина, Алабама, САЩ	Неизправност на системите за измерване по време на стартирането, довела до спиране на работата на трите блока Browns Ferry	0	1,830
11 април 1986 г.	Плимут, Масачузетс, САЩ	Повтарящи се проблеми с оборудването налагат извънредно спиране на атомната електроцентрала Pilgrim на Boston Edison	0	1,001
26 април 1986 г.	Чернобилска катастрофа, Украинска ССР	Прегряване, експлозия на пара, пожар и разтопяване, което налага евакуацията на 300 000 души от Чернобил и разпръскване на радиоактивни материали в цяла Европа.	56 преки; 4 000 до 985 000 ракови заболявания	6,700	7
4 май 1986 г.	Хам-Уентроп, Германия	Експерименталният реактор THTR-300 изпуска малки количества продукти на делене (0,1 GBq Co-60, Cs-137, Pa-233) в околността	0	267
31 март 1987 г.	Делта, Пенсилвания, САЩ	Спиране на блокове 2 и 3 на Peach Bottom поради неизправности в охлаждането и необясними проблеми с оборудването	0	400
19 декември 1987 г.	Lycoming, Ню Йорк, Съединени щати	Неизправности принуждават Niagara Mohawk Power Corporation да спре блок 1 в Nine Mile Point	0	150
17 март 1989 г.	Lusby, Мериленд, САЩ	Инспекциите в блокове 1 и 2 в Калвърт Клиф разкриват пукнатини в ръкавите на нагревателите под налягане, което налага продължителни спирания	0	120
март 1992 г.	Сосновий Бор, Ленинградска област, Русия	При авария в атомната електроцентрала "Сосновый Бор" през спукан горивен канал във въздуха изтичат радиоактивни газове и йод.
20 февруари 1996 г.	Уотърфорд, Кънектикът, САЩ	Изтичане на клапан налага спиране на блокове 1 и 2 на АЕЦ "Милстоун", установени са множество повреди в оборудването	0	254
2 септември 1996 г.	Кристъл Ривър, Флорида, САЩ	Неизправност на оборудването налага спиране и мащабен ремонт на блок 3 на Crystal River	0	384
30 септември 1999 г.	Префектура Ибараки, Япония	При ядрената авария в Токаймура загинаха двама работници, а още един беше изложен на радиация над допустимите граници.	2	54	4
16 февруари 2002 г.	Оук Харбър, Охайо, САЩ	Тежка корозия на контролния прът налага 24-месечно спиране на реактора Дейвис-Бесе	0	143	3
9 август 2004 г.	Префектура Фукуи, Япония	Експлозия на пара в АЕЦ "Михама" убива 4 работници и ранява още 7	4	9	1
25 юли 2006 г.	Форсмарк, Швеция	Електрическа неизправност в АЕЦ "Форсмарк" е причина за спирането на един от реакторите	0	100	2
11 март 2011 г.	Фукушима, Япония	Цунами залива и поврежда 5-те действащи реакторни инсталации, при което загиват двама работници. Загубата на резервно електрическо захранване доведе до прегряване, разтопяване и евакуация. Един човек почина внезапно, докато носеше оборудване по време на почистването.			7
12 септември 2011 г.	Маркуле, Франция	Един човек е убит, а четирима са ранени, един от които тежко, при взрив в ядрения обект в Маркуле. Експлозията е станала в пещ, използвана за топене на метални отпадъци.	1

Ядрени подводници

Някои от най-сериозните ядрени и радиационни аварии по брой на жертвите в света са свързани с аварии на ядрени подводници. Досега всички те са били на бившия Съветски съюз. Авариите с реактори, довели до увреждане на активната зона и изпускане на радиоактивност от атомни подводници, включват:

K-8, 1960 г., авария със загуба на охладител; отделена значителна радиоактивност.
К-14, 1961 г., реакторно отделение е заменено поради неуточнена "повреда на системите за защита на реактора".
К-19, 1961 г., авария със загуба на охлаждаща течност, в резултат на която загиват 8 души, а повече от 30 души са изложени на прекомерно облъчване. Събитията на борда на подводницата са драматизирани във филма К-19: Вдовицата.
К-11, 1965 г., двата реактора са повредени по време на зареждане с гориво при повдигане на главите на корпуса на реактора; реакторните отделения са разглобени край източния бряг на Нова Земя в Карско море през 1966 г.
К-27, 1968 г., получава повреда в активната зона на един от реакторите, в резултат на което загиват 9 души и са ранени 83; през 1982 г. е разрязан в Карско море.
K-140, 1968 г., реакторът е повреден след неконтролируемо, автоматично увеличаване на мощността по време на корабостроителни работи.
K-429, 1970 г., неконтролирано пускане на корабния реактор води до пожар и изпускане на радиоактивност
K-116, 1970 г., авария със загуба на охлаждаща течност в пристанищния реактор; отделена значителна радиоактивност.
K-64, 1972 г., повреда на първия реактор с течно-метално охлаждане от клас "Алфа"; реакторното отделение е бракувано.
К-222, 1980 г., подводница клас "Папа", по време на техническо обслужване в корабостроителницата е имала авария на реактора, докато военноморският екипаж на кораба е отишъл на обяд.
К-123, 1982 г., активната зона на реактора на подводница от клас "Алфа" е повредена от изтичане на течнометален охладител; подводницата е изведена от експлоатация за осем години.
K-431, 1985 г., авария в реактора по време на презареждане с гориво, в резултат на която загиват 10 души, а други 49 получават радиационни наранявания.
К-219, 1986 г., претърпява експлозия и пожар в ракетна тръба, което в крайна сметка води до авария на реактора; 20-годишният моряк Сергей Преминин жертва живота си, за да обезопаси един от реакторите на борда. Подводницата потъва три дни по-късно.
K-192, 1989 г., авария със загуба на охладител; прекласифициран от K-131.

Аварии при лъчетерапия

Година	Тип	Злополука	Смъртни случаи при ARS	Оцелели от ARS	Местоположение
1957	предполагаемо престъпление	Опит за убийство на Николай Хохлов	0	1	Франкфурт, Западна Германия
1962	източник на сираци	радиационна авария в Мексико Сити	4	?	Мексико Сити, Мексико
1985	радиотерапия	Случаи на свръхдоза радиация при Therac-25	3	3
1984	източник на сираци	радиационна авария в Мароко	8	3	Мохамедия, Мароко
1987	източник на сираци	Авария в Гояния	4	?	Гояния, Бразилия
1990	радиотерапия	инцидент при лъчетерапия в Сарагоса	11	?	Сарагоса, Испания
1996	радиотерапия	злополука при радиотерапия в Коста Рика	7 до 20	46	Сан Хосе, Коста Рика
2000	източник на сираци	Радиационна авария в Самут Пракан	3	7	Провинция Самут Пракан, Тайланд
2000	радиотерапия	Национален онкологичен институт за аварии	3 до 7	?	Панама Сити, Панама
2006	престъпление	Отравяне на Александър Литвиненко	1	0	Лондон, Обединеното кралство
2010	източник на сираци	Радиологична авария в Майапури	1	7	Майапури, Индия

Свързани страници

Ядрена или не?

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява списъкът, представен в текста?

О: Представеният в текста списък е на най-тежките катастрофи в атомни електроцентрали и други ядрени съоръжения по целия свят.

В: Кое събитие се счита за една от най-тежките ядрени аварии до момента?

О: Чернобилската катастрофа, станала през 1986 г. в Украйна, се счита за една от най-тежките ядрени аварии досега.

В: Колко души са загинали пряко в резултат на аварията в Чернобил?

О: При аварията в Чернобил пряко загинаха 30 души.

В: Какви са приблизителните финансови щети, причинени от аварията в Чернобил?

О: Чернобилската катастрофа е причинила щети за около 7 милиарда долара.

В: Колко допълнителни смъртни случая от рак се смятат за свързани с катастрофата в Чернобил?

О: Смята се, че около 4000 допълнителни смъртни случая от рак са свързани с катастрофата в Чернобил сред хората, изложени на значителни нива на радиация.

Въпрос: Кои райони са били най-засегнати от радиоактивните отпадъци от катастрофата в Чернобил?

О: Радиоактивните отпадъци от аварията в Чернобил бяха концентрирани в районите на Беларус, Украйна и Русия.

Въпрос: Нещастията с ядрени подводници на коя държава са довели до най-много смъртни случаи досега?

О: Всички най-сериозни ядрени и радиационни аварии по брой на загиналите в света са свързани с аварии на ядрени подводници в бившия Съветски съюз.