Хариет Тъбман (родена като Араминта Рос; ок. 1820 или 1821 г. - 10 март 1913 г.) е афроамериканска работничка, бореща се срещу робството, и хуманитарна деятелка. Тя е също така шпионин на Съюза и първата чернокожа жена, която някога е ръководила американска мисия по време на Гражданската война в САЩ. Родена е в робство, но успява да избяга. По време на живота си тя предприема деветнадесет пътувания. Помогнала е на повече от 300 роби да избягат. Тя използва подземната железница.
Ранни години и здравословни проблеми
Хариет (родена Араминта Рос) израства в окръг Дорчестър, в Мериленд, в семейство на роби. Още в детството ѝ тя преживява сериозно нараняване на главата — разгневен надзирател хвърля тежък метален инструмент към друг роб и той по невнимание удря малката Араминта в главата. Тази травма предизвиква епилептиформни припадъци, силни главоболия и видения, които тя носи през целия си живот. Тъбман вярвала, че тези видения са божествено призвание и често ги тълкувала като указания от Бог на пътя ѝ към освобождението на хора от робство.
Бягство и работа в Подземната железница
През 1849 г. Тъбман успява да избяга във Филаделфия, където робите са свободни. Въпреки опасностите, тя решава да се върне многократно в родния край, за да помогне на свои роднини и съселяни да избягат. По собствените ѝ думи и според народната памет тя е извършила около деветнадесет пътувания и е помогнала на стотици хора — в историческата литература има различни оценки: някои източници говорят за стотици спасени, а други, базирани на съвременни изследвания, посочват по-консервативни цифри (около няколко десетки до над сто). Собствениците на роби обявявали големи награди за връщането на избягалите, но Тъбман рядко била застрашена от залавяне — тя използвала сложни маршрути, знаците и мрежата на Подземната железница и разчитала на внимателно планиране и помощ от съюзници, за да запази самоличността си в тайна.
Роля в Гражданската война
Когато избухва Гражданската война, Тъбман се установява при армията на Съюза и първоначално служи като готвачка и медицинска сестра. Скоро става и разузнавач — тя използва познанията си за местността и контактите си сред афроамериканското население, за да събира информация за позициите и движението на Конфедеративните сили. Тъбман помага за набирането и организирането на чернокожи войници в армията на Съюза и участва като водач и разузнавач в бойни операции.
Най-известната ѝ акция е участието в рейда на река Комбихи—операция, при която поддръжниците на Съюза атакуват крайбрежни позиции в Южна Каролина и освобождават стотици роби. Тъбман е призната за първата жена, която ръководи въоръжена група по време на войната (в сътрудничество с командващи офицери на Съюза). По време на войната тя също действа като шпионин, куриер и организатор на медицинска помощ за освобождените и за ранените войници.
По-късни години, активизъм и наследство
След войната Тъбман се установява в семейния си дом в Обърн, Ню Йорк, където се грижи за остарелите си родители и продължава обществената си дейност. През последните десетилетия от живота си тя активно подпомага създаването на приют за възрастни афроамериканци — дом, в който в крайна сметка и сама прекарва последните години. Участва в движението за избирателни права на жените в Ню Йорк, говори на митинги и сътрудничи с други активистки, включително и с видни фигури от движението за женски права.
Тъбман се омъжва два пъти: първо за Джон Тъбман (по-малко известно съжителство), а по-късно за ветеран от Съюза Нелсън Дейвис през 1869 г. След войната тя дълго време води борба за пенсия заради раните и усложненията от старите травми и службата си; след продължителни запитвания и петиции е получила и ограничена държавна помощ. Тя умира на 10 март 1913 г. в Обърн и е погребана там с военни почести.
Памет и влияние
Хариет Тъбман остава символ на храбростта, непоколебимата решителност и борбата за свобода. Нейният живот е предмет на множество биографии, документални и художествени произведения. Мястото ѝ в историята се отбелязва чрез паметници, музейни експозиции и национални исторически паркове, посветени на Подземната железница и на делото ѝ. Нейните действия вдъхновяват поколения борци за равни права и социална справедливост.