Ирландска република (1919–1922): история, Великденско въстание и договор
Ирландската република (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е провъзгласена за независима от Обединеното кралство по време на Великденското въстание през 1916 г. и формално е създадена през 1919 г. от Първия парламент (Първото Dáil). Тя съществува фактически и институционно в периода на т.нар. Ирландска война за независимост (1919–1921/1922), в която основните въоръжени сили са Ирландската републиканска армия (IRA) и британските сили на Обединеното кралство. Важно е да се отбележи, че името Saorstát Éireann (на ирландски) по-късно става официалното наименованиe на „Ирландската свободна държава“ след 1922 г., а не на провъзгласената през 1919 г. република.
Предистория и провъзгласяване
Великденското въстание от 24–29 април 1916 г. бе ключов момент: водачи като Патрик Пийрс, Джеймс Конъли, Томас Кларк и други прочетоха Прокламацията на Ирландската република и установиха временно управление в Дъблин. Въстанието бе потушено от британските сили, но то радикализира общественото мнение и ускори политическото възраждане. На 21 януари 1919 г. Първият Dáil Éireann се свиква и официално провъзгласява независимостта на Ирландската република, докато едновременно с това военни действия в различни части на страната ескалират.
Устройство и дейност на републиката
Републиката функционираше като паралелна държавна структура: имаше свое законодателно събрание (Dáil), министерства, съдебна мрежа, данъчно събиране и дипломатически представителства в чужбина. Републиканското правителство се опита да реализира контрол върху територии чрез местни комитети и „републикански съдилища“. Международно признаване на републиката не бе широко разпространено, но представителства и емисари инициираха кампании за дипломатическа и финансово-политическа подкрепа (например в САЩ).
Войната за независимост (1919–1921)
Конфликтът прерасна в партизанска война: IRA прилагаше засади и саботаж срещу британски войски и полиция (RIC), а властите отговаряха с репресии, арести и изпращане на допълнителни части (включително „Black and Tans“ и „Auxiliaries“). Сред ключовите моменти са обкръжението и въоръжените акции в столицата и провинцията, масови арести и ответни операции от страна на британските силови структури. Трагични събития като „Кръвния неделя“ (октомври–ноември 1920) допринесоха за международен интерес и натиск за прекратяване на военните действия.
Англо-ирландският договор и последици
След примирие през юли 1921 г. делегации от двете страни преговаряха в Лондон. Англо-ирландският договор бе подписан на 6 декември 1921 г. и предвиждаше създаването на Ирландска свободна държава като доминион с ограничена връзка към Британската корона (включително клетва на вярност), както и възможност за Северна Ирландия да се откаже от новата държава. Договорът бе ратифициран от Dáil на 7 януари 1922 г. и доведе до учредяване на Преходно правителство; формалното влизане в сила и създаването на Ирландската свободна държава става на 6 декември 1922 г.
- 6 декември 1921 г. – подписване на Англо-ирландския договор;
- 7 януари 1922 г. – ратификация на договора от Dáil;
- 6 декември 1922 г. – официално влизане в сила на Ирландската свободна държава.
В резултат на договора 26 от 32-те графства сформират Ирландската свободна държава, докато останалите шест графства остават в рамките на Обединеното кралство като Северна Ирландия. Разделението и условията на договора предизвикаха тежък разрив в републиканското движение: част от ръководството (включително Майкъл Колинс и Артър Грифит) подкрепи договора, други (включително Еймон де Валера и твърди ангажирани републиканци) го отхвърлиха, тъй като смятаха, че той обезсилва провъзгласената република и налага признание на монархическата връзка. Това доведе пряко до ирландската гражданска война (1922–1923).
Политически позициониране и абстенционизъм
Шин Фейн (Sinn Féin) като партия и движението за република имат традиция на абстенционизъм — отказ да участват в парламенти, които признават британската власт. Затова много от избраните от Sinn Féin TDs (депутати) не заемат местата си в парламентите на новата Ирландска свободна държава или в Парламента на Обединеното кралство, докато въпросът за легитимността на държавната форма не е окончателно решен за всички политически сили.
Наследство
Ирландската република от 1919–1922 г. остава важен символ на ирландската национална независимост и има пряк принос за създаването на институциите на модерната ирландска държава. Нейното провъзгласяване, паралелните администрации и войната за независимост оказаха дълготраен ефект върху политическото развитие, отношенията между католическата и протестантската общности в острова и международната позиция на Ирландия. Споровете, породени от договора и разделението, продължиха да оформят ирландската политика десетилетия напред.
Име
На английски език революционната държава е известна като "Ирландската република". На ирландски език се използват две различни наименования:
- Poblacht na hÉireann
- "poblacht" е нова дума, измислена от авторите на Великденската прокламация през 1916 г.
- Saorstát Éireann
- Saorstát се състои от двете ирландски думи saor ("свободен") и stát ("държава"). Буквалният ѝ превод е "свободна държава". В Декларацията за независимост и други документи, приети през 1919 г., се използва Saorstát Éireann.
Saorstát Éireann е и официалното ирландско название на Ирландската свободна държава.
Правителство на Република Ирландия
Законодателна власт
Това беше Dáil Éireann. Той се състои от мнозинството ирландски депутати, избрани на общите избори през 1918 г. Националистите разглеждат два допълнителни парламентарни избора, свикани от лорд-лейтенанта на Ирландия, ръководител на британската администрация в Дъблинския замък, като избори за Даил. Членовете на Втория Даил са избрани на изборите през 1921 г. за парламентите на Северна Ирландия и Южна Ирландия; Третият Даил е избран през 1922 г. като временен парламент на Южна Ирландия, както е предвидено в Англо-ирландския договор.
На първото си заседание Dáil приема Конституцията на Dáil. Той приема и Декларация за независимост.
Министри
Конституцията на Дайла предоставя изпълнителната власт на кабинет, наречен "Aireacht" или "Министерство". Ръководителят на "Aireacht" е известен като "Príomh Aire". Той от своя страна е назначавал министрите. Според първоначалния вариант на конституцията, приет през януари 1919 г., министрите трябваше да бъдат четирима:
1. Министър на финансите (Aire Airgid),
2. Министър на вътрешните работи (Aire Gnóthaí Duthchais),
3. Министър на външните работи (Aire Gnóthaí Coigcríoch)
4. Министър на отбраната (Aire Cosanta).
През април 1919 г. числеността на министерството е увеличена до не повече от девет министри. През август 1921 г. е извършена окончателна промяна, когато е създаден постът на президента. Шестимата министри са
1. Държавен секретар по външните работи,
2. Държавен секретар по вътрешните работи,
3. Държавен секретар по въпросите на националната отбрана,
4. Държавен секретар по въпросите на финансите,
5. Държавен секретар по въпросите на местното самоуправление,
6. Държавен секретар по икономическите въпроси
Редица министри от предишния кабинет, по-специално Констанс Маркевич, бяха понижени до ниво заместник-министър. Графиня Маркевич е първата жена, избрана в британската Камара на общините. Тя никога не заема мястото си, а вместо това заседава като член на първия Даил
Аиреахт се срещаше толкова често, колкото позволяваха секретността и безопасността.
Англо-ирландският договор
Англо-ирландският договор е подписан на 6 декември 1921 г. След това той трябваше да бъде потвърден три пъти:
- От Обединеното кралство, като договор между правителството на Негово Величество и поданиците на Негово Величество в Ирландия;
- От Камарата на общините на Южна Ирландия, тъй като този местен парламент представлява поданиците на Негово Величество в Ирландия;
- приета от Dáil Éireann, тъй като поддръжниците на Ирландската република твърдят, че тя е независима държава и нейният парламент е суверенен;
Камарата на общините на Южна Ирландия и Dáil Éireann са едни и същи хора, с изключение на 4 пробритански членове на Камарата на общините.
Свързани страници
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Ирландската република?
О: Ирландската република е обявена за независима от Обединеното кралство държава по време на Великденското въстание от 1916 г. и е създадена през 1919 г. от Първия парламент (Dáil).
В: Кога е съществувала Ирландската република?
О: Ирландската република е съществувала само по време на Ирландската война за независимост през 1919-1922 г.
В: Кога Ирландската република официално престава да съществува?
О: Ирландската република официално престава да съществува през 1922 г. с ратифицирането на англо-ирландския договор, който слага край на войната.
В: Какъв е резултатът от англо-ирландския договор?
О: Резултатът от Англо-ирландския договор е, че 26 от 32-те графства в страната стават Ирландска свободна държава, а останалите шест остават в рамките на Обединеното кралство като Северна Ирландия.
В: Прие ли Шин Фейн Англо-ирландския договор?
О: Sinn Féin отказа да приеме договора, заяви, че Ирландската република съществува, дори и да не контролира никаква територия.
Въпрос: Избраните от Sinn Féin TDs заемаха ли местата си в парламентите на Ирландската свободна държава или на Обединеното кралство?
О: Не, избраните ТД на Sinn Féin никога не са заемали местата си в парламентите на Ирландската свободна държава или на Обединеното кралство.
В: Защо Sinn Féin отказа да приеме Англо-ирландския договор?
О: Sinn Féin отказа да приеме договора, защото смяташе, че той не установява напълно независимостта на Ирландия и че Ирландската република вече съществува.
