Ирландската република (на ирландски: Poblacht na hÉireann) е провъзгласена за независима от Обединеното кралство по време на Великденското въстание през 1916 г. и формално е създадена през 1919 г. от Първия парламент (Първото Dáil). Тя съществува фактически и институционно в периода на т.нар. Ирландска война за независимост (1919–1921/1922), в която основните въоръжени сили са Ирландската републиканска армия (IRA) и британските сили на Обединеното кралство. Важно е да се отбележи, че името Saorstát Éireann (на ирландски) по-късно става официалното наименованиe на „Ирландската свободна държава“ след 1922 г., а не на провъзгласената през 1919 г. република.

Предистория и провъзгласяване

Великденското въстание от 24–29 април 1916 г. бе ключов момент: водачи като Патрик Пийрс, Джеймс Конъли, Томас Кларк и други прочетоха Прокламацията на Ирландската република и установиха временно управление в Дъблин. Въстанието бе потушено от британските сили, но то радикализира общественото мнение и ускори политическото възраждане. На 21 януари 1919 г. Първият Dáil Éireann се свиква и официално провъзгласява независимостта на Ирландската република, докато едновременно с това военни действия в различни части на страната ескалират.

Устройство и дейност на републиката

Републиката функционираше като паралелна държавна структура: имаше свое законодателно събрание (Dáil), министерства, съдебна мрежа, данъчно събиране и дипломатически представителства в чужбина. Републиканското правителство се опита да реализира контрол върху територии чрез местни комитети и „републикански съдилища“. Международно признаване на републиката не бе широко разпространено, но представителства и емисари инициираха кампании за дипломатическа и финансово-политическа подкрепа (например в САЩ).

Войната за независимост (1919–1921)

Конфликтът прерасна в партизанска война: IRA прилагаше засади и саботаж срещу британски войски и полиция (RIC), а властите отговаряха с репресии, арести и изпращане на допълнителни части (включително „Black and Tans“ и „Auxiliaries“). Сред ключовите моменти са обкръжението и въоръжените акции в столицата и провинцията, масови арести и ответни операции от страна на британските силови структури. Трагични събития като „Кръвния неделя“ (октомври–ноември 1920) допринесоха за международен интерес и натиск за прекратяване на военните действия.

Англо-ирландският договор и последици

След примирие през юли 1921 г. делегации от двете страни преговаряха в Лондон. Англо-ирландският договор бе подписан на 6 декември 1921 г. и предвиждаше създаването на Ирландска свободна държава като доминион с ограничена връзка към Британската корона (включително клетва на вярност), както и възможност за Северна Ирландия да се откаже от новата държава. Договорът бе ратифициран от Dáil на 7 януари 1922 г. и доведе до учредяване на Преходно правителство; формалното влизане в сила и създаването на Ирландската свободна държава става на 6 декември 1922 г.

  • 6 декември 1921 г. – подписване на Англо-ирландския договор;
  • 7 януари 1922 г. – ратификация на договора от Dáil;
  • 6 декември 1922 г. – официално влизане в сила на Ирландската свободна държава.

В резултат на договора 26 от 32-те графства сформират Ирландската свободна държава, докато останалите шест графства остават в рамките на Обединеното кралство като Северна Ирландия. Разделението и условията на договора предизвикаха тежък разрив в републиканското движение: част от ръководството (включително Майкъл Колинс и Артър Грифит) подкрепи договора, други (включително Еймон де Валера и твърди ангажирани републиканци) го отхвърлиха, тъй като смятаха, че той обезсилва провъзгласената република и налага признание на монархическата връзка. Това доведе пряко до ирландската гражданска война (1922–1923).

Политически позициониране и абстенционизъм

Шин Фейн (Sinn Féin) като партия и движението за република имат традиция на абстенционизъм — отказ да участват в парламенти, които признават британската власт. Затова много от избраните от Sinn Féin TDs (депутати) не заемат местата си в парламентите на новата Ирландска свободна държава или в Парламента на Обединеното кралство, докато въпросът за легитимността на държавната форма не е окончателно решен за всички политически сили.

Наследство

Ирландската република от 1919–1922 г. остава важен символ на ирландската национална независимост и има пряк принос за създаването на институциите на модерната ирландска държава. Нейното провъзгласяване, паралелните администрации и войната за независимост оказаха дълготраен ефект върху политическото развитие, отношенията между католическата и протестантската общности в острова и международната позиция на Ирландия. Споровете, породени от договора и разделението, продължиха да оформят ирландската политика десетилетия напред.