Великденското въстание е въстание в Дъблин, Ирландия, по време на Великден през 1916 г. То започва на 24 април 1916 г. и завършва на 29 април 1916 г. Осъществено е от членове на Ирландското републиканско братство и членове на Ирландската гражданска армия. Извършено е в знак на протест срещу британското управление в Ирландия.
Причини и подготовка
В основата на въстанието стоят дългогодишното недоволство от британската власт, стремежът към национална независимост и влиянието на по-радикални републикански идеи. Организаторите — сред които са млади националисти и социалисти — планират въоръжено въстание за обявяване на Ирландска република. Подготовката включва опити за внасяне на оръжие от чужбина; на връщане от Германия е заловен сър Роджър Кейсмънт (Roger Casement), а кораб с оръжие е интерцепиран, което силно ограничава наличността на оръжие и намалява очакваните сили.
Ход на въстанието
Поради липсата на оръжие и други затруднения в подготовката, във въстанието участват около 1 200–1 600 души (оценките варират); в текста по-долу използваме числото от първоначалните планове и съвременните оценки. Приблизително 300 души се събират в Главната пощенска служба (GPO) в Дъблин, водени от Падрайг Пиърс и Джеймс Конъли, които на 24 април излизат публично, за да прочетат Прокламацията за Ирландската република и да обявят независимостта. Други групи завземат ключови позиции в града: Сейнт Стивън'с Грийн, хотел "Шелборн", мелниците "Боланд" и фабриката "Джейкъбс". Първоначално британските сили реагират бавно заради празничния ден, но скоро допълнителни части и артилерия от морето са насочени към града.
Едно от най-интензивните сражения е при Боландс Милс, където Еймън де Валера и неговите хора откриват огън по британски войски. Там и в други райони боевете са интензивни, с цивилни жертви и големи разрушения в центъра на Дъблин. Ирландските позиции, включително GPO, биват подложени на обстрел — частично от оръдия на бреговата служба и от оръдия на британски кораб, известен като HMS Helga — което допринася за изтощаването и предаването на въстаниците след шест дни бой.
Репресии и съдебни процеси
След потушаването на въстанието британските власти налагат военно положение и извършват бързи съдебни процеси по военни обвинения. Шестнадесет от лидерите са разстреляни след военни трибунали — сред тях са Падрайг Пиърс и Джеймс Конъли, както и други ключови фигури. Мащабните арести, интернирането и екзекуциите предизвикват силни реакции в общественото мнение и имат дълготраен политически ефект.
Жертви и разрушения
Точните данни за жертвите варират според източниците. Според съвременни оценки общият брой загинали в хода на въстанието е в стотици; много повече са ранените и разрушенията в центъра на Дъблин. В боевете загиват както бойци от двете страни, така и голям брой цивилни. Освен човешките жертви, много сгради и инфраструктура в центъра на града са сериозно повредени или разрушени, а възстановяването отнема години.
Значение и последици
Въстанието не постига непосредствената цел — освобождение на Ирландия — но има решаващо влияние върху развитието на ирландската политика. Репресиите и екзекуциите променят общественото мнение в Ирландия: от първоначална широка критика на действията на въстаниците мнозина преминават към симпатия и подкрепа за идеята за независимост. Това ускорява възхода на републиканския политически разговор, подпомага популярността на движения като Sinn Féin и полага основите за Войната за независимост (1919–1921) и следващите политически събития, довели до създаване на Ирландската свободна държава.
В обобщение, Великденското въстание от 1916 г. остава ключов повратен момент в ирландската история: въпреки военния провал и тежките последици в краткосрочен план, то радикално променя политическата траектория на Ирландия и подготвя почвата за независимостта в следващите години.