Еймън де Валера — ирландски държавник и лидер на независимостта (1882–1975)

Де Валера е роден в болницата за деца и ясли в Ню Йорк през 1882 г. от майка ирландка.Той казва, че родителите му са Катрин Кол Уилрайт, имигрантка от Брури, графство Лимерик, и Хуан Вивион де Валера, испано-кубински заселник и скулптор, и че са се оженили през 1881 г. в Ню Йорк.

През 1885 г., след смъртта на баща му, чичо му Нед отвежда де Валера в Ирландия. Той е отгледан от баба си Елизабет Кол, сина ѝ Патрик и дъщеря ѝ Хани в графство Лимерик. На шестнадесетгодишна възраст печели стипендия за колежа Блекрок, графство Дъблин. През първата си година в колежа Блекрок става студент на годината. През 1903 г. става учител по математика в колежа Рокуел, графство Типери. Когато се дипломира по математика в Кралския университет на Ирландия, се връща в колежа Блекрок Преподава в много други колежи, включително в колежа Белведере, където преподава на Кевин Бари - млад ирландски републиканец, обесен от британците по време на Ирландската война за независимост.

Дьо Валера е активен любител на ирландския език (gaeilgeoir). През 1908 г. се присъединява към Conradh na Gaeilge (Лигата на келтския език), където се запознава с Dubhghlas de hÍde, по-късно първият президент на Ирландия, а също и със Sinéad Flanagan, друга учителка, за която се жени на 8 януари 1910 г. в църквата St Paul's Church, Arran Quay, Дъблин.

На 25 ноември 1913 г. се присъединява към ирландските доброволци. Скоро е избран за капитан на ротата в Донибрук, а след това за командир на Трети батальон и адютант на Дъблинската бригада. Присъединява се и към Ирландското републиканско братство, което тайно контролира централната изпълнителна власт на доброволците.

На 24 април 1916 г. започва Великденското въстание. Де Валера окупира Боландс Милс на улица Гранд Канал в Дъблин. След сраженията де Валера е изправен пред военен съд, осъден е и е осъден на смърт, но присъдата е променена на доживотен затвор. Причината е, че той не е бил държан в затвора Килмейнам заедно с първите екзекутирани затворници. Забавянето означава, че британските власти започват да проверяват дали той наистина е американски гражданин и се чудят как Съединените щати ще реагират на екзекуцията на един от своите граждани.

Поддръжниците на Де Валера казват, че той е показал лидерски умения и голяма способност за планиране. Враговете му твърдят, че по време на въстанието е претърпял нервен срив.

След като е затворен в затворите Дартмур, Мейдстоун и Люис в Англия, де Валера и други затворници са освободени по силата на амнистия през юни 1917 г. На 10 юли 1917 г. е избран за член на британската Камара на общините от Източен Клер (избирателен район, който представлява в Dail Eireann до 1959 г.) на частични избори, след като депутатът Уили Редмънд загива, сражавайки се в Първата световна война.

Британските вестници и картички често наричат Великденското въстание въстанието на Шин Фейн. От 1917 г. де Валера е председател на Шин Фейн. Той и другите оцелели от въстанието поемат управлението на Шин Фейн, след което то се превръща в републиканска партия. Артър Грифит е искал да създаде англо-ирландска "двойна монархия", в която независима Ирландия да се управлява отделно от Великобритания, като единствената им връзка е общ монарх, подобно на Канада и Великобритания днес.

Това е начинът, по който Ирландия е управлявана с така наречената Конституция от 1782 г. под ръководството на Хенри Грейтън, докато Ирландия не се присъединява към Великобритания и не образува Обединеното кралство Великобритания и Ирландия през 1801 г.

Sinn Féin печели 73 от 104-те ирландски места на парламентарните избори през 1918 г. Много повече хора искаха независима Ирландия, след като лидерите на Великденското въстание бяха екзекутирани от водачите на въстанието от 1916 г. и заплахата от военна повинност. През януари 1919 г. тези депутати от Шин Фейн, или "TD", се събират в Маншън Хаус (кметството) в Дъблин и сформират Първия Даил Ейреан (на английски: Assembly of Ireland).

Де Валера не присъства на тази среща, защото е арестуван. През февруари 1919 г. той избягва от затвора "Линкълн" и когато се връща в Дъблин, заменя Катал Бруга като министър-председател на Ирландия: Príomh Aire. В приетата от Дайла конституция се казва, че Príomh Aire е министър-председател, а не държавен глава.

През септември 1919 г. британските власти заявяват, че Даилът е незаконен. Сраженията срещу Великобритания прерастват в Ирландска война за независимост (наричана още "Англо-ирландска война").

През януари 1921 г. той се връща от САЩ със заем от 5 500 000 долара, което го прави много популярен.

През август 1921 г. де Валера променя Конституцията на Дайла от 1919 г., за да повиши титлата си от министър-председател на президент на републиката. Той заявява, че като ирландски държавен глава няма да отиде на преговорите по договора през октомври-декември 1921 г., защото британският държавен глава, крал Джордж V, също няма да бъде там.

Договорът заменя републиката с доминион на Британската общност, като кралят е представляван от генерал-губернатор на Ирландската свободна държава. Точно по този начин се управляваше и Канада. Договорът е окончателно подписан на 6 декември 1921 г.

Противниците на Де Валера твърдят, че той не се е присъединил към преговорите, защото е знаел, че британците ще позволят само ирландско владение, а не република, и не е искал да бъде обвиняван, че се е отказал от идеята за република. Де Валера заяви, че е бил ядосан, защото делегатите, разработващи договора, не са го попитали, преди да подпише договора. Но на тайно заседание на Дайла по време на дебатите по договора и оповестено през януари 1922 г., идеите му за договора включват статут на доминион, "Портите на договора", вето от страна на парламента в Белфаст и краля като глава на Общността. Ирландия ще плаща част от имперския дълг.

Когато Договорът е приет с 64 срещу 57 гласа, де Валера и голямо малцинство от депутати от Sinn Féin напускат Dáil Éireann. Той подава оставка и на негово място за председател на Dáil Éireann е избран Артър Грифит.

През март 1922 г. де Валера произнася гневна реч, в която заявява, че ако Договорът бъде приет, може да се наложи "да се пролее ирландска кръв", за да се постигне ирландска свобода. По-късно той казва, че

ИРА ще трябва да премине през кръвта на някои от членовете на правителството, за да получи ирландска свобода.

- Де Валера говори в Търлс

Враговете на Дьо Валера твърдят, че това насърчава гражданската война.

Гражданската война избухва в края на юни 1922 г.

Сраженията в Ирландската гражданска война започват на 28 юни 1922 г. и приключват през май 1923 г., когато силите на подкрепящата договора Свободна държава побеждават ИРА, която е против договора.

Дьо Валера трябваше да бъде начело на антидоговорниците, но той нямаше голяма власт. Обикновено той нямаше голямо влияние върху началника на щаба на ИРА, Лиъм Линч. Де Валера сформира републиканско правителство на 25 октомври 1922 г., но то няма реална власт и никога не е било като правителствата на Даил от 1919-21 г., които са били алтернативно правителство на британците, дори са ръководели собствени съдилища.

Когато на 30 май 1923 г. новият началник на щаба на ИРА Франк Айкън обявява прекратяване на огъня, правителството печели. Много републиканци бяха арестувани, когато излязоха от укритието и се върнаха по домовете си. Де Валера е арестуван в графство Клер и интерниран до 1924 г.

Де Валера подава оставка от председателския пост на Sinn Féin, след като губи гласуването за приемане на Конституцията на свободната държава (ако отпадне клетвата за вярност). През март 1926 г. той създава нова партия - Fianna Fáil (Войници на съдбата). Fianna Fáil постига успех на изборите, но в продължение на повече от година не заема местата си в Дайла. Когато нов закон задължава кандидатите да обещаят да положат клетва, ако бъдат избрани, през 1927 г. де Валера и неговите TDs полагат клетва за вярност. Те заявиха, че клетвата е "празна формула", т.е. само думи, които трябва да кажат, не е нужно да им вярват.

Шест години след основаването си Fianna Fáil печели 72 места на парламентарните избори през 1932 г. и има мнозинство в Dáil. Това означава, че тя е най-голямата партия, но има по-малко от половината от всички места, което би означавало мнозинство. На 9 март генерал-губернаторът Джеймс Макнийл назначава де Валера за председател на Изпълнителния съвет . Той отменя клетвата и спира да плаща пари, дължими на Великобритания.

Де Валера свиква общи избори през януари 1933 г. и печели 77 места, което му осигурява общо мнозинство. Под негово ръководство Fianna Fáil печели следващите парламентарни избори през 1937, 1938, 1943 и 1944 г.

Дьо Валера е негов министър на външните работи. Участва в заседанията на Лигата на нациите и е председател на Съвета на Лигата при първата си поява в Женева през 1932 г. През 1934 г. той подкрепя приемането на Съветския съюз в Лигата. През септември 1938 г. е избран за деветнадесети председател на Асамблеята на Лигата, което е признание за международното признание, което е спечелил с независимата си позиция по световните въпроси.

През 30-те години на миналия век де Валера променя много от конституцията на Ирландската свободна държава.

Генерал-губернаторът на Ирландската свободна държава може да запази или да откаже кралското съгласие за всякакви промени, след като бъде уведомен (получи нареждане) от правителството на Негово Величество в Лондон. След правен спор с британското правителство това правомощие е променено на правителството на Негово Величество в Ирландската свободна държава

Това означава, че де Валера е единственият човек, който може да спре приемането на закон.

Де Валера е премахнат:

• Клетва за вярност;
• обжалване пред Съдебния комитет на Тайния съвет; и
• Сенатът, който се контролира от опозиционните партии.

Когато крал Едуард VIII абдикира (подава оставка) като крал на Ирландия, де Валера приема два законопроекта;

• един от тях премахва всички споменавания на краля и генерал-губернатора в конституцията
• вторият казва, че единствената работа на краля е да изпраща и приема посланици.

През юли 1936 г. де Валера пише на крал Едуард в Лондон, че планира да въведе нова конституция. Тя само малко се различаваше от Bunreacht na hÉireann (което буквално означава Конституция на Ирландия).

Новата конституция не е акт на Дайла, а е гласувана на референдум, тъй като де Валера иска да постави ново начало на новата държава, която създава.

Ирландия остава неутрална по време на Втората световна война, която е наречена "извънредно положение в Ирландия". В Dáil се обсъжда възможността за германско и британско нахлуване.

Но въпреки че Дьо Валера ненавижда Великобритания, ирландският неутралитет често е в полза на съюзниците:

• Метеорологичните доклади на ирландското правителство помогнаха да се реши кога да бъде Денят D;
• Британски самолети от езерото Ерне в графство Фермана летят по пряк път през Донегал, за да патрулират над Атлантическия океан.
• Радиопредавателят на германския посланик Едуард Хемпел е спрян през 1943 г.
• Катастрофиралите пилоти от "оперативните" полети са интернирани до края на войната. Ако полетът е бил "неоперативен", на екипажа е било разрешено да се прибере у дома. За почти всички съюзнически летци се казваше, че са на "неоперативни" полети, докато за германските летци се преценяваше, че са на "оперативни"
• Около 45 000 ирландци се присъединяват доброволно към съюзническите сили (включително Патрик и Том Кланси, които също са били доброволци на ИРА).

През май 1945 г. дьо Валера посещава германския министър в Дъблин, за да изрази съпричастност към смъртта на Фюрера. Заедно с президента Дъглас Хайд де Валера е единственият правителствен ръководител, който прави това. След смъртта на Рузвелт де Валера не посещава американското посолство, тъй като Дейвид Грей, американският посланик, заявява, че няма да приеме де Валера. По нареждане на де Валера при смъртта на Рузвелт всички знамена са спуснати наполовина.

След шестнадесет години на власт Fianna Fáil губи изборите през 1948 г. Джон А. Костело става министър-председател на коалиционно правителство. Именно Костело обявява Ирландия за република, превръщайки приятеля на де Валера - президента Ó Ceallaigh - в държавен глава на Ирландия. През 1951 г. дьо Валера се връща на власт, но без да получи общо мнозинство. Много хора смятат, че това е най-лошото му правителство. Той прекарва няколко месеца в Нидерландия, където претърпява шест операции на очите си.

На парламентарните избори през 1954 г. Fianna Fáil отново претърпява поражение, но през 1957 г. де Валера печели мнозинство от девет места. Това е началото на нов шестнадесетгодишен период на управление на Фиана Файл. Но де Валера е таоизиаш само две години.

През 1959 г. е избран за президент на Ирландия, на който пост е до 1973 г. При пенсионирането си на 90-годишна възраст той е най-възрастният държавен глава в света.

Еймън де Валера умира в Linden Convalescent Home, Blackrock, графство Дъблин, на 29 август 1975 г. на 92-годишна възраст. Съпругата му Синеад де Валера, която е с четири години по-възрастна от него, умира през януари предишната година, в навечерието на 65-ата годишнина от сватбата им. Погребан е в дъблинското гробище Гласневин.

В неотдавнашната си противоречива биография Тим Пат Куган казва, че неуспехите му са повече от постиженията му и че популярността на де Валера е спаднала, докато тази на Майкъл Колинс е нараснала.

Гарет Фицджералд обобщава последния си мандат като министър-председател;

Последните седем години на де Валера като лидер на партията му бяха белязани от пълна икономическа стагнация, тъй като всички пилета на катастрофалния му ангажимент към вътрешна политика на самодостатъчност се прибраха у дома.