Ирландска републиканска армия (ИРА) — история, цели и влияние
История и цели на Ирландската републиканска армия (ИРА): от борбата за независимост до ролята ѝ в 'The Troubles' и влиянието върху съвременна Ирландия.
Ирландската републиканска армия (ИРА) възниква във връзка с дейността на Ирландското републиканско братство и се оформя като въоръжено движение за сваляне на британското управление в Ирландия. В първите фази на съпротивата срещу британските сили, включително британската армия, ИРА води партизанска война, която става известна като Ирландската война за независимост (1919–1921). След подписването на Англо-ирландския договор островът — остров Ирландия — е разделен и по-голямата част от южната част оформя независима държава, днес известна като Република Ирландия. Първоначалната ИРА в републиканската традиция използва и името ná Óglaigh na hÉireann; след създаването на държавата това наименование по-късно става официално свързано и с въоръжените сили на Републиката. Части от републиканското движение продължават да действат и в северната част на острова, където конфликтът е известен като "The Troubles" (Северна Ирландия).
Кратка хронология на развитието
- 1919–1921: Войната за независимост срещу британските сили, използване на партизански тактики и въоръжени акции.
- 1921–1923: След Англо-ирландския договор възниква гражданска война между про-, и анти-договорни сили на републиканското движение; някои подразделения на ИРА се разпускат, а други продължават дейност.
- 1969–1998: Периодът на "The Troubles" — яростен и продължителен конфликт в Северна Ирландия, в който основна роля има т.нар. Провизорна ИРА (Provisional IRA), офлайн и други фракции.
- 1994–1998: Последователни примирия, преговори и накрая Белфасткото споразумение (Good Friday Agreement) от 1998 г.
- 2005: Ръководството, свързано с Провизорната ИРА, заявява окончателно прекратяване на въоръжената кампания и декларира деактивиране/деакумулиране на оръжията.
Цели и тактики
Основната цел на различните форми на ИРА е обединение на целия остров Ирландия в суверенна република, свободна от британска власт. В практиката движенията, наричани ИРА, са прилагали широк набор от военни и паравоенни тактики:
- партизанска война и засади срещу военни и полицейски цели;
- бомбени атаки в градски райони и срещу инфраструктура;
- атентати срещу политически фигури и колаборационисти (реални или предполагаеми);
- информационно и политическо влияние чрез граждански организации и партийни структури (най-известно — връзката със Sinn Féin при по-късните фракции).
Разделения в движението и политическо участие
През 20-ти век републиканското движение се разделя многократно. Най-значимото разделение през късните 1960‑те довежда до появата на Провизорната ИРА (Provisional IRA), която води голяма част от въоръжения конфликт по време на The Troubles. Съществуваха и други фракции — Official IRA, Continuity IRA, Real IRA и др. Някои от тези групи прекратяват военните действия и се трансформират в политически организации или подкрепят политически партии.
Политическата партия Sinn Féin, свързвана с републиканската традиция, постепенно увеличава ролята си в мирния политически процес и днес е значима сила в политиката както в Република Ирландия, така и в Северна Ирландия.
Международни връзки и финансиране
По време на различните кампании ИРА получава широка подкрепа от част от ирландската диаспора, особено в САЩ, както и ограничена помощ от други държави през определени периоди (най-известният пример — доставки на оръжие от Либия в 1970–1980-те). Финансирането често идва и от нелегални дейности, дарения и мрежи на подкрепящи организации.
Въздействие и наследство
Конфликтът в Ирландия оставя тежко наследство: загиват около 3 500 души по време на периодa на "The Troubles", а хиляди са ранени и пострадали. Социалните и политическите разделения бяха дълбоки — те доведоха до реформи в полицията, правосъдието и в институциите в Северна Ирландия (включително създаването на Police Service of Northern Ireland, PSNI). Белфасткото споразумение и последвалите примирия отвориха пътя към демократичното участие на бивши републикански активисти в политиката.
В същото време останаха нерешени и болезнени въпроси: обезщетения за жертви, процеси за престъпления, радикални групи, които отказват да се интегрират в мирния процес, и обществена памет, която продължава да е разделяща.
Съвременен статус
Основната фракция, свързана исторически с Провизорната ИРА, обяви край на въоръжената кампания и декласификация/деактивиране на оръжията през първата половина на 2000-те години. Sinn Féin играе централна роля в политическата сцена и работи чрез изборни и институционални механизми. В същото време малки радикални или „дисидентски“ групи (напр. Continuity IRA, Real IRA и техни последователи) продължават да извършват атентати и престъпни дейности на по-ниска интензивност, но без масовото обществено подкрепление от миналото.
ИРА като име и като символ има сложен и противоречив образ: за едни тя е борец за национална свобода, за други — организация, която причини значителни човешки страдания и престъпления. Политическото и социалното наследство на републиканското движение продължава да формира дневния ред в Ирландия и Северна Ирландия и днес.
Летящата колона на Шон Хоган по време на Войната за независимост.
Оригиналът IRA
Ирландската републиканска армия (на ирландски: Óglaigh na hÉireann) е създадена от присъединяването на част от Ирландското братство към милицията на Ирландската гражданска армия на съюза след Великденското въстание през 1916 г.
След едностранното обявяване на независимост от ирландския парламент през 1919 г. ИРА продължава войната срещу британската окупация в така наречената Ирландска война за независимост. Тя приключва през 1921 г. с подписването на Англо-ирландския договор, който разделя острова на Република Ирландия и Северна Ирландия. Подписването на договора води до разцепление в ИРА между тези, които са против договора, и тези, които са за него. Това доведе до много ожесточена гражданска война, в която бивши приятели и дори членове на семействата застанаха на различни страни. ИРА загуби гражданската война, но групата не изчезна и продължи да се бори срещу Великобритания.
Проблемите
През 30-те години на ХХ век лявата група постига известен успех в преодоляването на разделението между католици и протестанти в Северна Ирландия[] . Отказът на ръководството на ИРА да съдейства на този курс доведе до ново разделение. Франк Райън повежда част от групата "Конгрес" след Испания, където те участват в Испанската гражданска война срещу генерал Франсиско Франко. []
Бруталната полицейска акция срещу движението за граждански права в Северна Ирландия и набезите на лоялистките паравоенни формирования през 1967 г. отново извеждат ИРА на преден план. По това време и до края на 80-те години северноирландските католици се намираха в правен вакуум и де факто бяха уязвими от капризите на официалните от Великобритания подкрепяни северноирландски протестантски полицейски сили и паравоенни групи[] . Откритото насилие, стигащо до убийства, мъченията, откритото съдебно преследване, клеветите и изключването от квалифицирано обучение и обществени длъжности бяха години на нормалност за северноирландските католици[] . ИРА получи подкрепата на голяма част от католическото население и почти имаше статут на "защитна сила". Някои ирландски американци също подкрепиха насилието.
През 60-те години има различия между военните и ориентираните към марксистката теория официални лица. В резултат на това през 1969 г. се стига до повторно разделяне на Временната ирландска републиканска армия PIRA и "официалната" група OIRA, която е силно ориентирана към движението за граждански права. "Официалното" крило на ИРА никога не се разпуска официално, но де факто от около 1980 г. вече не е актуално. През 80-те години се сменя ръководството на Временната ИРА, като вместо ветерани от юга на ключови позиции се поставят по-млади активисти от Северна Ирландия. На върха на Шин Фейн се присъедини Джери Адамс, партията ясно се ориентира към левицата. През 1993 г. той инициира съвместно със социалдемократите на Джон Хюм мирния процес, а през август 1994 г. ИРА едностранно прекратява огъня, което е предпоставка за създаденото Споразумение от Разпети петък. Въпреки прекратяването на огъня ИРА остава активна, макар и да не се сражава.
Само две малки отцепнически групи се задържат в последното състояние на войната: Истинската ИРА и ИРА "Продължение". При нападение с кола бомба срещу отцепническата група, която се нарича "Реална ИРА", през август 1998 г. в северноирландския град Омаг са убити общо 29 души. На 28 През юли 2005 г. настъпва краят на въоръжената война на ИРА. "Всички войници на ИРА бяха инструктирани да сложат оръжията си", гласи изявление от дните на ИРА и продължава: "На 26 септември 2005 г. се обявява пълното разоръжаване на ИРА от ръководителя на комисията по разоръжаването, канадския генерал Джон де Шастелен. На унищожаването на оръжията присъстваха двама пастори, един католик и един протестант, като не беше разрешено да се правят снимки или видео като доказателство. На 29 октомври 2005 г. Джери Адамс заяви, че кампанията на ИРА "явно е приключила".
Въпроси и отговори
В: Откъде произлиза Ирландската републиканска армия?
О: Ирландската републиканска армия или ИРА произлиза от Ирландското републиканско братство.
В: Каква е била целта на Ирландската републиканска армия?
О: Ирландската републиканска армия се сражаваше срещу британската армия, за да получи свобода за Ирландия по време на Ирландската война за независимост.
Въпрос: Какво се случи след като ИРА се сражаваше и Република Ирландия стана независима?
О: След като ИРА се сражава, остров Ирландия е разделен и Република Ирландия става независима.
В: Продължи ли да съществува ИРА, след като Република Ирландия стана независима?
О: Да, ИРА се разпадна и някои нейни части участваха в боевете в Северна Ирландия, наречени "Смутове".
В: Какво е сегашното име на първоначалната ИРА?
О: Първоначалната ИРА сега се нарича ná Óglaigh na hÉireann.
В: Каква тактика използва другата ИРА, за да постигне обединена Ирландия, свободна от британското управление?
О: Другите ИРА са използвали партизанска тактика, за да постигнат обединена Ирландия, свободна от британското управление.
В: Какво е значението на ирландския израз ná Óglaigh na hÉireann?
О: Значението на ирландската фраза ná Óglaigh na hÉireann е "Войници на Ирландия".
обискирам