Ирландска републиканска армия

Оригиналът IRA

Ирландската републиканска армия (на ирландски: Óglaigh na hÉireann) е създадена от присъединяването на част от Ирландското братство към милицията на Ирландската гражданска армия на съюза след Великденското въстание през 1916 г.

След едностранното обявяване на независимост от ирландския парламент през 1919 г. ИРА продължава войната срещу британската окупация в така наречената Ирландска война за независимост. Тя приключва през 1921 г. с подписването на Англо-ирландския договор, който разделя острова на Република Ирландия и Северна Ирландия. Подписването на договора води до разцепление в ИРА между тези, които са против договора, и тези, които са за него. Това доведе до много ожесточена гражданска война, в която бивши приятели и дори членове на семействата застанаха на различни страни. ИРА загуби гражданската война, но групата не изчезна и продължи да се бори срещу Великобритания.

Проблемите

През 30-те години на ХХ век лявата група постига известен успех в преодоляването на разделението между католици и протестанти в Северна Ирландия^[] . Отказът на ръководството на ИРА да съдейства на този курс доведе до ново разделение. Франк Райън повежда част от групата "Конгрес" след Испания, където те участват в Испанската гражданска война срещу генерал Франсиско Франко. ^[]

Бруталната полицейска акция срещу движението за граждански права в Северна Ирландия и набезите на лоялистките паравоенни формирования през 1967 г. отново извеждат ИРА на преден план. По това време и до края на 80-те години северноирландските католици се намираха в правен вакуум и де факто бяха уязвими от капризите на официалните от Великобритания подкрепяни северноирландски протестантски полицейски сили и паравоенни групи^[] . Откритото насилие, стигащо до убийства, мъченията, откритото съдебно преследване, клеветите и изключването от квалифицирано обучение и обществени длъжности бяха години на нормалност за северноирландските католици^[] . ИРА получи подкрепата на голяма част от католическото население и почти имаше статут на "защитна сила". Някои ирландски американци също подкрепиха насилието.

През 60-те години има различия между военните и ориентираните към марксистката теория официални лица. В резултат на това през 1969 г. се стига до повторно разделяне на Временната ирландска републиканска армия PIRA и "официалната" група OIRA, която е силно ориентирана към движението за граждански права. "Официалното" крило на ИРА никога не се разпуска официално, но де факто от около 1980 г. вече не е актуално. През 80-те години се сменя ръководството на Временната ИРА, като вместо ветерани от юга на ключови позиции се поставят по-млади активисти от Северна Ирландия. На върха на Шин Фейн се присъедини Джери Адамс, партията ясно се ориентира към левицата. През 1993 г. той инициира съвместно със социалдемократите на Джон Хюм мирния процес, а през август 1994 г. ИРА едностранно прекратява огъня, което е предпоставка за създаденото Споразумение от Разпети петък. Въпреки прекратяването на огъня ИРА остава активна, макар и да не се сражава.

Само две малки отцепнически групи се задържат в последното състояние на войната: Истинската ИРА и ИРА "Продължение". При нападение с кола бомба срещу отцепническата група, която се нарича "Реална ИРА", през август 1998 г. в северноирландския град Омаг са убити общо 29 души. На 28 През юли 2005 г. настъпва краят на въоръжената война на ИРА. "Всички войници на ИРА бяха инструктирани да сложат оръжията си", гласи изявление от дните на ИРА и продължава: "На 26 септември 2005 г. се обявява пълното разоръжаване на ИРА от ръководителя на комисията по разоръжаването, канадския генерал Джон де Шастелен. На унищожаването на оръжията присъстваха двама пастори, един католик и един протестант, като не беше разрешено да се правят снимки или видео като доказателство. На 29 октомври 2005 г. Джери Адамс заяви, че кампанията на ИРА "явно е приключила".