Ирландската републиканска армия (ИРА) възниква във връзка с дейността на Ирландското републиканско братство и се оформя като въоръжено движение за сваляне на британското управление в Ирландия. В първите фази на съпротивата срещу британските сили, включително британската армия, ИРА води партизанска война, която става известна като Ирландската война за независимост (1919–1921). След подписването на Англо-ирландския договор островът — остров Ирландия — е разделен и по-голямата част от южната част оформя независима държава, днес известна като Република Ирландия. Първоначалната ИРА в републиканската традиция използва и името ná Óglaigh na hÉireann; след създаването на държавата това наименование по-късно става официално свързано и с въоръжените сили на Републиката. Части от републиканското движение продължават да действат и в северната част на острова, където конфликтът е известен като "The Troubles" (Северна Ирландия).

Кратка хронология на развитието

  • 1919–1921: Войната за независимост срещу британските сили, използване на партизански тактики и въоръжени акции.
  • 1921–1923: След Англо-ирландския договор възниква гражданска война между про-, и анти-договорни сили на републиканското движение; някои подразделения на ИРА се разпускат, а други продължават дейност.
  • 1969–1998: Периодът на "The Troubles" — яростен и продължителен конфликт в Северна Ирландия, в който основна роля има т.нар. Провизорна ИРА (Provisional IRA), офлайн и други фракции.
  • 1994–1998: Последователни примирия, преговори и накрая Белфасткото споразумение (Good Friday Agreement) от 1998 г.
  • 2005: Ръководството, свързано с Провизорната ИРА, заявява окончателно прекратяване на въоръжената кампания и декларира деактивиране/деакумулиране на оръжията.

Цели и тактики

Основната цел на различните форми на ИРА е обединение на целия остров Ирландия в суверенна република, свободна от британска власт. В практиката движенията, наричани ИРА, са прилагали широк набор от военни и паравоенни тактики:

  • партизанска война и засади срещу военни и полицейски цели;
  • бомбени атаки в градски райони и срещу инфраструктура;
  • атентати срещу политически фигури и колаборационисти (реални или предполагаеми);
  • информационно и политическо влияние чрез граждански организации и партийни структури (най-известно — връзката със Sinn Féin при по-късните фракции).

Разделения в движението и политическо участие

През 20-ти век републиканското движение се разделя многократно. Най-значимото разделение през късните 1960‑те довежда до появата на Провизорната ИРА (Provisional IRA), която води голяма част от въоръжения конфликт по време на The Troubles. Съществуваха и други фракции — Official IRA, Continuity IRA, Real IRA и др. Някои от тези групи прекратяват военните действия и се трансформират в политически организации или подкрепят политически партии.

Политическата партия Sinn Féin, свързвана с републиканската традиция, постепенно увеличава ролята си в мирния политически процес и днес е значима сила в политиката както в Република Ирландия, така и в Северна Ирландия.

Международни връзки и финансиране

По време на различните кампании ИРА получава широка подкрепа от част от ирландската диаспора, особено в САЩ, както и ограничена помощ от други държави през определени периоди (най-известният пример — доставки на оръжие от Либия в 1970–1980-те). Финансирането често идва и от нелегални дейности, дарения и мрежи на подкрепящи организации.

Въздействие и наследство

Конфликтът в Ирландия оставя тежко наследство: загиват около 3 500 души по време на периодa на "The Troubles", а хиляди са ранени и пострадали. Социалните и политическите разделения бяха дълбоки — те доведоха до реформи в полицията, правосъдието и в институциите в Северна Ирландия (включително създаването на Police Service of Northern Ireland, PSNI). Белфасткото споразумение и последвалите примирия отвориха пътя към демократичното участие на бивши републикански активисти в политиката.

В същото време останаха нерешени и болезнени въпроси: обезщетения за жертви, процеси за престъпления, радикални групи, които отказват да се интегрират в мирния процес, и обществена памет, която продължава да е разделяща.

Съвременен статус

Основната фракция, свързана исторически с Провизорната ИРА, обяви край на въоръжената кампания и декласификация/деактивиране на оръжията през първата половина на 2000-те години. Sinn Féin играе централна роля в политическата сцена и работи чрез изборни и институционални механизми. В същото време малки радикални или „дисидентски“ групи (напр. Continuity IRA, Real IRA и техни последователи) продължават да извършват атентати и престъпни дейности на по-ниска интензивност, но без масовото обществено подкрепление от миналото.

ИРА като име и като символ има сложен и противоречив образ: за едни тя е борец за национална свобода, за други — организация, която причини значителни човешки страдания и престъпления. Политическото и социалното наследство на републиканското движение продължава да формира дневния ред в Ирландия и Северна Ирландия и днес.