Кампанията в долината на Шенандоа (1862) — Стоунуол Джаксън
Кампанията в долината на Джаксън, известна също като кампанията в долината на Шенандоа от 1862 г., е кампания, проведена в долината на Шенандоа във Вирджиния през пролетта на 1862 г. по време на Гражданската война в САЩ. Тя е ръководена от сравнително неизвестния генерал на Конфедерацията Томас Джей "Стоунуол" Джаксън. Успехът му в тази кампания го превръща в един от най-известните генерали на Юга. Джаксън марширува с армията си нагоре-надолу по долината Шенандоа в продължение на десет седмици. През това време армията му се сражава в пет основни сражения, като печели четири от тях. Той побеждава три различни армии на Съюза, като с умели маневри и бързи маршове принуждава противника да пренасочва значителни сили. Движенията му обвързват около 70 000 войници на Съюза — сила, която беше многократно по-голяма от неговата собствена — и по този начин освобождават натиск върху столицата на Конфедерацията и особено върху стратегията на генерал Джордж Б. Макклелан за кампанията на полуострова. Блестящата кампания на Джаксън в долината се нарежда сред най-известните примери за мобилност, изненада и използване на интериорни линии в военната стратегия, и все още се изучава във Военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт.
Предистория
През пролетта на 1862 г. Конфедерацията е под натиск в много театри на войната. Контролът над долината на Шенандоа е от стратегическо значение: тя служи като важен комуникационен и логистичен коридор и може да бъде използвана за заплаха към столицата на Съюза или към Конфедерацията. Командването на Юга възлага на Джаксън задачата да защити долината и да отвлече внимание от основните операции срещу Ричмънд.
Ход на кампанията
Кампанията протича през март–юни 1862 г. и се отличава с интензивни маршове, чести премествания и последователни атаки върху разрознените сили на Съюза. Джаксън използва местната топография, бързина и смелост, за да изненада противника и да разруши логистични връзки. В резултат на това той принуждава противниковите командири да разпилеят своите сили и да се отказват от предприемани действия другаде.
Основни сражения
- Битката при Кернстаун (23 март 1862 г.) — въпреки че това сражение завършва като тактически успех за силите на Съюза, то отвлича внимание и сили, което дава стратегическо предимство на Джаксън в следващите месеци.
- Битката при Макдауъл (8 май 1862 г.) — сражение в началото на май, при което Джаксън успява да задържи противниковите сили и да запази инициативата в долината.
- Боестолкновения при Фронт Ройъл и Уинчестър (края на май 1862 г.) — бързи маневри и нападения, които водят до оттегляне на сили на Съюза и осигуряват контрол над важни пътища в долината.
- Битките при Крос Кийс и Порт Репъблик (8–9 юни 1862 г.) — тези две сражения бележат кульминацията на кампанията и завършват с победа за Джаксън, което позволява на Конфедерацията да запази контрол над долината поне временно.
Тактика и методи
Кампанията е пример за класическа маневрена война: Джаксън разчита на
- бързи и неочаквани маршове;
- използване на местни разузнавачи и разузнавателни сведения;
- концентриране на силите срещу разпръснати противникови единици;
- използване на терена и комуникационните линии, за да отслаби логистиката на Съюза.
Последствия и значение
Кампанията има няколко важни последствия:
- Отвлича значителни сили на Съюза от кампанията на полуострова, което облекчава натиска върху Ричмънд.
- Издига авторитета на Стоунуол Джаксън и укрепва доверието в способностите на командването на Конфедерацията.
- Демонстрира ефективността на мобилните операции и на използването на интериорни линии, което вдъхновява изучаването на кампанията като пример за военна стратегия.
Наследство
Кампанията в долината остава едно от най-цитираните и анализираните военно-исторически явления от Гражданската война. Тактическата гъвкавост, скоростта на маневриране и смелостта, проявени от Джаксън и неговите подчинени (сред които изпъкват командири като Ричард Евъл), служат като учебен материал за генерации военни командири и исторически изследователи. Нейният ход и резултати продължават да бъдат предмет на анализ и дискусии, както в академични среди, така и в популярната историография.
Снимка на генерал Джаксън, направена във ферма в окръг Спотсилвания на 26 април 1863 г.
Фон
След поредица от победи на Запад армията на Съюза в Потомак започва голямо настъпление на полуостров Вирджиния. Целта им е да превземат Ричмънд, столицата на Конфедерацията. Съюзът очакваше подобна победа, която можеше бързо да сложи край на войната. Във Вирджиния армията на Съюза вече контролираше западната част на щата. Те създават армии във Фредериксбърг и в долната част на долината Шенандоа. Макар че долината Шенандоа беше важна и за двете страни, тя беше много по-важна за Конфедерацията. Географското ѝ положение осигуряваше естествен коридор, който армиите на Конфедерацията можеха да използват, за да атакуват Севера. Тя също така осигуряваше сигурно убежище, когато същите армии трябваше отново да се придвижат на юг. Долината Шенандоа е най-важна, защото реколтата от нея изхранва армиите на Конфедерацията.
Битки
Първа битка при Кернстаун
Битката се води в окръг Фредерик и Уинчестър, Вирджиния, на 23 март 1862 г. Това е началната битка в кампанията на Джаксън в долината. Командирът на кавалерията на Джаксън, полковник Търнър Ашби, се е сблъскал с войските на Съюза на 22 март 1862 г. На 23 март Джаксън изпраща кавалерията си под командването на Ашби срещу позицията на Съюза. Полковник Нейтън Кимбъл, командир на Съюза, съсредоточава силите си на хълма Притчард и разполага там и артилерията си. Джаксън разположи артилерията си западно от хълма Причард на хребета Санди. По време на битката той посещава артилерийската си позиция. Открива, че макар да е смятал, че атакува средно голяма армия на Съюза, всъщност се е сражавал с цяла дивизия. Виждайки сила, много по-голяма от неговата, Джаксън се обръща към адютанта си и казва: "Чака ни тежък удар".
Джаксън променя плана си за нападение. Той разположи пехотата си около оръдията си на хребета Санди. Кимбъл, без да осъзнава, че силите му са повече от тези на Джаксън, атакува Санди Ридж, за да заглуши оръдията на Конфедерацията. Около четири часа пехотата на Кимбал се сблъсква с бригадата "Стоунуол" на Джаксън в основата на хребета Санди с тежки боеве. Джаксън успява само да удържи позицията си, въпреки че продължава да изпраща още войски. Скоро битката се превръща в патова ситуация, като нито една от страните не успява да отблъсне другата. Кимбъл започва да изпраща подкрепления от Съюза и към шест часа конфедератите вече нямат боеприпаси. В този момент те започват да се изтеглят. Скоро оттеглянето се превръща в бягаща битка, която приключва едва след настъпването на тъмнината.
Въпреки че битката е тактическо поражение за Конфедерацията, тя представлява стратегическа победа за Юга. Тя попречи на Съюза да изпрати сили от долината Шенандоа, за да подкрепят Макклелан на полуострова.
Битката при Макдауъл
След битката при Кернстаун Джаксън се оттегля на юг към прохода Суифт Рън. Армията му се присъединява към Северозападната армия на Едуард Джонсън. Към тях се присъединява и дивизия под командването на Ричард С. Еуел. Сега Джаксън разполага с около 17 000 войници на Конфедерацията.
Северозападната армия на Джонсън е с размерите на бригада. По времето, когато се присъединява към Джаксън, армията му е следвана от бригада на Съюза, командвана от генерал Робърт Х. Милрой. Милрой очакваше подкрепа от друга бригада на Съюза под командването на генерал Робърт К. Шенк. Милрой се придвижва на запад близо до село Макдауъл, което чака Милрой. Джаксън, който сега се намираше в Стаунтън, Вирджиния, напредна със силите си на запад към бригадите на Съюза на Милрой и Шенк. На 8 май Милрой атакува конфедератите на хълма Ситлингтън. В продължение на четири часа двете армии се сражават, като в крайна сметка при настъпването на нощта армията на Милрой е отхвърлена назад. Докато конфедератите понасят по-големи загуби, Милрой и Шенк се оттеглят през нощта в Западна Вирджиния. Това остави Джаксън свободен да настъпи срещу другата армия на Съюза в долината. Той ще държи силите на Съюза заети в долината още един месец.
Битката при Фронт Роял
Следващото сражение се провежда на 23 май 1862 г. във Фронт Роял, Вирджиния. Силите на Джаксън нападат гарнизон на Съюза от 1000 души, командван от полковник Кенли. Конфедератите изненадват пикетите и бързо ги превземат. Те отблъскват силите на Съюза обратно през улиците на Фронт Роял към Кемп Хил (сега Overlook Park в югоизточната част на Уинчестър). Силите на Кенли се опитват да подпалят мостовете над реката, докато се оттеглят, но пожарите бързо са потушени. На Кемп Хил силите на Съюза се изправят, преди да се оттеглят към Гардиън Хил. Те бързо са обходени от силите на Конфедерацията и се оттеглят към Седарвил. Конфедеративната кавалерия под командването на майор Флорной атакува на два пъти отстъпващите сили на Съюза. Около 900 войници на Съюза се предават.
Първа битка при Уинчестър
Победата на Джаксън при Фронт Роял кара генерала на Съюза Натаниел Банкс да премести силите си от Страсбург и да се оттегли към Уинчестър. Тъй като Джаксън е на десния му фланг, Банкс е застрашен да бъде отрязан от базата си в Уинчестър. Президентът Линкълн смята, че армията на Джаксън в долината Шенандоа застрашава сигурността на Вашингтон, окръг Колумбия. Той нарежда на корпуса на генерал Ървин Макдауъл да задържи позицията си във Фредериксбърг, Вирджиния, и да не се присъединява към настъплението на Съюза на Макклелан към Ричмънд.
Когато Банкс пристига в Уинчестър, той започва да организира отбраната си. Армията на Джаксън се приближава от юг, а тази на Юел - от югоизток. На 25 май силите на Джаксън извършват първата си атака, но са отблъснати. Дивизията на Еуел атакува Кемп Хил. В същото време Луизианската бригада на Джаксън обхожда, а след това превзема позицията на Съюза на хълма Бауърс (югозападната част на Уинчестър). С разбити флангове войските на Съюза започват дезорганизирано отстъпление през град Уинчестър. Дори жителите на Уинчестър стрелят по войниците на Съюза. Банкс се оттегля през река Потомак обратно в Мериленд. В резултат на битката Банкс губи около 2000 души и почти всичките си припаси. Общият брой на жертвите от страна на Конфедерацията е само около 400 души. Това е решаващата победа за кампанията на Джаксън в долината.
Битката при Cross Keys
Линкълн се опасява, че ако Банкс не успее да задържи Джаксън, армията на Конфедерацията може да се насочи към Вашингтон.На 24 май той инструктира генералите Джон К. Фремонт и Ървин Макдауъл да изпратят войски в подкрепа на Банкс. Това се случва преди Банкс да бъде победен при Уинчестър. На Фремонт е наредено да придвижи силите си към Харисънбърг, Вирджиния, на югоизток. На Макдауъл е наредено да изпрати 20 000 от своите 40 000 войници в подкрепа на Банкс при Уинчестър.
На 8 юни армията на Съюза на Фремонт с численост 11 500 души открива дивизията на Конфедерацията на Еуел при Крос Кийс, Вирджиния. На Еуел е наредено да блокира придвижването на Фремонт към Порт Републик, Вирджиния. Битката започва с двучасов дуел между артилериите на Съюза и Конфедерацията. Флангова маневра на Съюза отляво е отхвърлена назад от залпов огън на Конфедерацията. Изненадващият залп причинява 258 жертви на Съюза за по-малко от десет минути. Фремонт не осъзнава, че си има работа с по-малки сили на Конфедерацията. Под защитата на артилерийските си батареи Фремонт се оттегля към пътя Кизълтаун. На следващия ден, докато две конфедеративни бригади задържат Фремонт на мястото, където се намира, останалата част от конфедератите на Еуел се придвижват към Порт Републик.
Битка при Порт Републик
На 9 юни 1862 г. при Порт Републик, Вирджиния, се провежда последната от шестте битки на Джаксън в кампанията в долината. Джаксън пристига в района след настъпването на тъмнината на 7 юни. На следващия ден той научава, че силите на Съюза на Фремонт са били възпрепятствани да се присъединят към тези на генерал Джеймс Шийлдс при Крос Кийс. Рано сутринта на 9 юни силите на Джаксън използват импровизиран мост, за да преминат през река Саут във Вирджиния. Генералът на Съюза Ераст Б. Тайлър разположи артилерийски батареи на хребет, покриващ фронта на позицията на Съюза. Когато Джаксън пристигна, той заповяда атака през пшеничното поле, без да отдели време да организира силите си. Той също така не е направил разузнаване, за да разбере какви сили на Съюза има там и как са разположени. Бригадата "Стоунуол" повежда атаката на Конфедерацията. Докато се придвижваха напред, те бяха подложени на тежка атака от артилерийските батареи на Тайлър. Джаксън изпрати луизианската бригада на Ричард Тейлър във флангова атака срещу артилерията на Съюза. Но артилеристите на Съюза забелязват развитието на фланговата атака и притискат конфедератите с артилерийски огън. Джаксън знаеше, че трябва да пробие линията на Съюза, преди Фремонт да се присъедини към Шийлдс. Докато Джаксън се опитваше да намери начин да реши проблема, хората на Юел пристигнаха от Крос Кийс. Еуел веднага видя проблема и атакува левия фланг на Съюза. Това даде време на бригадата "Стоунуол" да се прегрупира. Артилерийските батареи на Конфедерацията откриха огън по фронта на Съюза. Това накара линията на Съюза да се разпадне и да отстъпи в отстъпление. Тази последна победа дава на Джаксън контрол над горната и средната част на долината Шенандоа.
Кампания в долината Джаксън, част 1
Кампания в долината Джаксън, част 2
Последици
Кампанията на Джаксън в долината през пролетта на 1862 г. има огромен успех. Само за 48 дни около 17 000 конфедерати изминават 646 мили (1040 км) нагоре и надолу по долината Шенандоа. Те се сражават и побеждават три различни армии на Съюза с обща численост около 52 000 души. Джаксън им попречи да подсилят армията на Макклелан на полуостров Вирджиния. Кампанията струва на Съюза 5735 жертви при загуба на около 2441 жертви от страна на Конфедерацията. Те пленяват толкова много провизии от армията на Банкс, че войниците на Конфедерацията започват да наричат генерала на Съюза "комисар Банкс".
Въпроси и отговори
В: Кой ръководи кампанията в долината на Джаксън?
О: Кампанията в долината на Джаксън е ръководена от генерала на Конфедерацията Томас Джей "Стоунуол" Джаксън.
В: Колко време продължи кампанията?
О: Кампанията продължи десет седмици.
В: Колко битки се проведоха по време на кампанията?
О: По време на кампанията са проведени пет битки.
В: Колко от тези битки спечели Джаксън?
О: Джаксън спечели четири от тези пет битки.
Въпрос: Кои сили на Съюза бяха вързани от придвижването на Джаксън?
О: 70 000 войници на Съюза бяха вързани от движенията на Джаксън - сила, която беше четири пъти по-голяма от неговата собствена.
В: Какво е значението на тази кампания във военната история?
О: Успехът на тази кампания превръща Томас Дж. "Стоунуол" Джаксън в един от най-известните южняшки генерали и днес все още се изучава в Уест Пойнт като велик шедьовър на военната стратегия.
