Конфликтът в Джаму и Кашмир (на хинди: कश्मीर विवाद, на урду: مسئلہ کشمیر) е спор за територията на Кашмир. Спорът е между Индия и Пакистан. Индия претендира за цялата територия на региона, който някога е бил княжеска държава. Понастоящем тя контролира около 43 % от територията, включително по-голямата част от Джаму, Кашмирската долина, Ладакх и ледника Сиачен. Претенциите на Индия се оспорват от Пакистан, който контролира около 45 % от Джаму и Кашмир, включително Азад Кашмир и северните райони на Гилгит и Балтистан. Пакистан твърди, че в Кашмир трябва да се проведе референдум за това дали хората искат да се присъединят към Индия или Пакистан, или да станат независими.

Исторически контекст

Кашмир е бил княжество (принсипална държава) под владението на махараджата на Джаму и Кашмир по време на разделянето на Британска Индия през 1947 г. В края на 1947 г. владетелят подписва „Инструмент за присъединяване“ към Индия, което води до първата война между Индия и Пакистан. Конфликтът през 1947–1948 г. завършва с примирие и намеса на Организацията на обединените нации; ООН приема резолюции, предлагащи провеждане на референдум (плебисцит) след демилитаризация на двете страни, но тези решения не са изпълнени и плебисцит не е проведен.

Териториално положение и участници

Районът днес е разделен между няколко администрации: индийският контролиращ сектор включва райони от Джаму, Кашмирската долина и Ладакх; пакистанският — Азад Кашмир и Гилгит–Балтистан; допълнително Китай контролира области като Аксаи Чин и получените от Пакистан през 1963 г. части (Транс-Каракорумския тракт). Линията на контрол (Line of Control, LoC), определена след примирието от 1949 г. и потвърдена частично в Спимла спогодбата от 1972 г., фактически разделя индийската и пакистанската част.

Основни епизоди на конфликти

  • Войни през 1947–48, 1965 и 1971 г.;
  • Конфликтът в Кергил (1999) между Индия и подпомагани от Пакистан бунтовнически сили;
  • Продължителен вътрешен бунт и движение за отделяне/съединение, особено след края на 1980-те години, довел до ескалация на въоръжени действия, мъчения и голям брой цивилни жертви и нарушения на човешките права;
  • Периоди на обостряния, кръстосано обстрелване по LoC и временни примирия; през 2021 г. бе обявено трайно примирие по LoC, но напрежението остава.

Международни усилия и референдумът

След 1948 г. ООН предлага провеждане на референдум, но условията (де-милиитаризация и гаранции за участие) не са изпълнени от двете страни по този начин, който би позволил свободен плебисцит. Впоследствие Индия настоява въпросът да бъде решаван двустранно с Пакистан, докато Пакистан поддържа идеята за референдум като легитимен начин за решаване на съдбата на региона. Международните посредничества и резолюции остават част от историческия фон, но последните десетилетия решението се търси предимно чрез двустранни преговори и регионални механизми.

Съвременно положение и правни промени

Една от значимите промени в последните години е решението на индийското правителство от август 2019 г. да отмени специалния автономен статут на Джаму и Кашмир (чл. 370 от Конституцията на Индия) и да реорганизира района в две централно администрирани територии — Джаму и Кашмир, и Ладакх. Това доведе до сериозни международни критики и повиши напрежението в региона. Въпросите за човешките права, сигурността и движението на населението остават остри.

Последици за местното население

Дългогодишният конфликт е причинил големи човешки загуби, вътрешно разселване, икономически затруднения и ограничения на гражданските свободи в различни периоди. И двете страни са обвинявани в нарушения на човешките права, а местното население често е най-засегнато — икономически, социално и психологически.

Възможни пътища напред

Решението на конфликта изисква комплексен подход, включващ двустранни преговори, международни гаранции при необходимост, защитени механизми за правата на човека и участие на местните общности. Някои от предлаганите мерки включват засилване на доверие между страните чрез малки стъпки (размяна на затворници,облекчаване на придвижването, икономическо сътрудничество), независими наблюдатели за правата на човека и дългосрочни програми за развитие и помирение в засегнатите райони.

Ключово: конфликтът в Джаму и Кашмир е сложен и многопластов — исторически, етнически, религиозен и геополитически. Възможността за трайно решение минава през комбинация от дипломация, уважение към човешките права и включване на гласа на хората, които живеят в региона.