Конфликт в Кашмир

Конфликтът в Джаму и Кашмир (на хинди: कश्मीर विवाद, на урду: مسئلہ کشمیر) е спор за територията на Кашмир. Спорът е между Индия и Пакистан. Индия претендира за цялата територия на региона, който някога е бил княжеска държава. Понастоящем тя контролира около 43 % от територията, включително по-голямата част от Джаму, Кашмирската долина, Ладакх и ледника Сиачен. Претенциите на Индия се оспорват от Пакистан, който контролира около 45 % от Джаму и Кашмир, включително Азад Кашмир и северните райони на Гилгит и Балтистан. Пакистан твърди, че в Кашмир трябва да се проведе референдум за това дали хората искат да се присъединят към Индия или Пакистан, или да станат независими.

Карта на ООН на Кашмир

История

Конфликтът започва по време на разделянето на Индия (1947-48 г.). На 20 октомври 1947 г. племена, подкрепяни от Пакистан, нахлуват в Кашмир. Махараджата на Джаму и Кашмир първоначално отвръща на удара, но на 27 октомври се обръща за помощ към генерал-губернатора Луис Маунтбатън, който се съгласява при условие, че владетелят се присъедини към Индия. След като документите за присъединяване към Индия са подписани, индийските войници влизат в Кашмир със заповед да спрат всякаква по-нататъшна окупация, но не им е позволено да изгонят никого от държавата. Индия отнесе въпроса до Организацията на обединените нации. Резолюцията на ООН поиска от Пакистан да освободи окупираните от него райони и помоли Индия да съдейства на Плебисцитната комисия на ООН да организира плебисцит, за да се определи волята на народа. Пакистан отказа да освободи окупираните райони.

През 1947-8 г. Индия и Пакистан водят първата си война за Джаму и Кашмир. Под наблюдението на ООН те се споразумяват за прекратяване на огъня по линия, която оставя една трета от щата - включваща това, което Пакистан нарича Азад Джаму и Кашмир, и северните области, администрирани от Пакистан, и две трети - Джаму, Ладакх и Кашмирската долина, контролирани от Индия. През 1972 г., съгласно условията на споразумението от Симла, линията на прекратяване на огъня е преименувана на Контролна линия.

Въпреки че Индия твърди, че целият щат е част от нея, тя е готова да приеме линията на контрол като международна граница с някои възможни изменения. САЩ и Обединеното кралство също подкрепят превръщането на линията на контрол в международно призната граница.

Но Пакистан постоянно отказва да приеме линията на контрол като граница, тъй като преобладаващо мюсюлманската долина Кашмир ще остане част от Индия. Оформянето на статуквото също така не отчита стремежите на кашмирците, които от 1989 г. насам се борят за независимост на цялата държава или на част от нея.

Спор за водата

Друга причина за спора около Кашмир е водата. Много реки водят началото си от Кашмир. Някои от тях са притоци на басейна на река Инд, като например реките Джелум и Ченаб. Те се вливат в Пакистан и там се използват за напояване. Други реки, като Рави, Беас и Сутледж, се вливат в Северна Индия.

Една от причините за конфликта е, че с решението за границата от 1947 г. много от пакистанските напоителни системи могат да бъдат контролирани от Индия. Пакистан се страхува, че Индия може да спре потока на реките, които започват в контролирания от Индия Кашмир и се вливат в Пакистан. Това би навредило на аграрната икономика на Пакистан. Договорът за водите на Инд, подписан през 1960 разрешава повечето от тези спорове относно разпределението на водите.

Текущо състояние

Днес Кашмир е разделен, както следва:

Република Индия контролира щата Джаму и Кашмир. Той се състои от региона Джаму, Кашмирската долина и Ладакх. Пакистан го нарича окупиран от Индия Кашмир или контролиран от Индия Кашмир, или анексиран от Индия Кашмир и държан от Индия Кашмир.
Териториите, известни като Северни области и Азад Джаму и Кашмир, се администрират от Пакистан. Исламабад ги нарича Кашмир, администриран от Пакистан. Индия нарича тези територии Пакистан администриран Кашмир.
Районът, наречен Аксай Чин, се контролира от Китай. Китай контролира и територия, получена от Пакистан, наречена Транскаракорумски тракт. Законността на тази размяна се оспорва от Индия.
Понастоящем ледникът Сиачен е спорна територия - Индия контролира ледника, а Пакистан - долината под него.
Транскаракорумският трактат е област, която Пакистан подарява на Китай през 1963 г., 3 март. Пакистан твърди, че районът е бил необитаем, така че няма проблем с това. Индия претендира за тази област като част от своя щат Джаму и Кашмир.

Кашмир е огнище на напрежение между Индия и Пакистан от повече от 60 години. Понастоящем границата - Линията на контрол - разделя региона на две части, като едната част е окупирана от Индия, а другата се администрира от Пакистан. Индия би искала да официализира това статукво и да го превърне в приета международна граница. Но Пакистан и кашмирските активисти отхвърлят този план, тъй като и двете страни искат по-голям контрол над региона.

Проблеми с картата

Карта на версията на ООН за региона на Южна Азия

Карта на версията на ООН за Пакистан

Карта на версията на ООН за района на Кашмир

Както и при други спорни територии, всяко правителство издава карти, на които изобразява претенциите си в Кашмир като част от своята територия, независимо от действителния контрол. В Индия е незаконно да се изключва цялата или част от Кашмир в карта. В Пакистан също е незаконно да не се включва щата Джаму и Кашмир. Неучастващите често използват Линията на контрол и Линията на фактически контрол като изобразени граници, както е направено в CIA World Factbook, а регионът често се обозначава с хашмарки, въпреки че индийското правителство строго се противопоставя на подобни практики. Когато Майкрософт пуска карта в Windows 95 и MapPoint 2002, се повдига спор, защото тя не показва части от Кашмир като част от Индия, както твърди Индия. Въпреки това всички неутрални компании твърдят, че следват картата на ООН и над 90 % от всички карти, съдържащи територията на Кашмир, я показват като спорна територия.

Международни отговори

Правителства	Декларация за политиката
ООН:	Показаните граници и наименования, както и използваните в картата обозначения не означават официално одобрение или приемане от страна на Организацията на обединените нации. Пунктираната линия представлява приблизително линията на контрол на Джаму и Кашмир, договорена между Република Индия и правителството на Пакистан от 1972. Двете страни все още не са се споразумели за окончателния статут на региона и нищо съществено не е осъществено от началото на мирния процес през 2004. Вижте картата на ООН на Джаму и Кашмир, приета от повечето държави в света
Исламабад:	Правителството на Пакистан твърди безусловно и безусловно, че валидността на "присъединяването на Джаму и Кашмир" трябва да бъде решена чрез плебисцит на ООН. То приема картата на територията, изготвена от ООН. Тя също така заявява, че обозначенията и представянето на регионалната карта на Кашмир въз основа на практиката на ООН не предполагат изразяването на каквото и да е становище от страна на Секретариата на Общността или на издателите относно правния статут на която и да е държава, територия или област, или на нейните власти, или относно определянето на нейните граници. Няма намерение да определя правния статут на Джаму и Кашмир, за който страните все още не са постигнали съгласие. Освен това се казва, че границите трябва да се основават на религиозните, културните, расовите, историческите и географските ориентации на хората, а не на политиката. Въпреки това се твърди, че това не е одобрение на териториалните претенции на която и да е от страните в спора.
Ню Делхи:	Правителството на Индия заявява, че "външните изкуствени граници на Република Индия, особено що се отнася до международните граници под нейна юрисдикция, създадени от чуждестранен орган, не са нито верни, нито автентични".
Пекин:	Правителството на Китайската народна република запазва контрола си върху така наречения китайски Кашмир, но за региона претендира и Република Индия; Китай заявява, че Аксай Чин е част от Синдзянския автономен район в Китай. ^[] Китай не приема предложените от британците граници на княжеската държава Кашмир и Джаму, северно от Аксай Чин и Каракорум. През 1963 г. Китай урежда собствените си гранични спорове с Пакистан в Транскаракорумския участък с уговорката, че уреждането зависи от окончателното решение на спора за Кашмир. Пакистан също се съгласява, че това е част от Китай, но точната бъдеща граница между тях не е договорена, като се определя като неопределена граница или недемаркирана граница.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява конфликтът в Джаму и Кашмир?

О: Конфликтът в Джаму и Кашмир е спор за територията на Кашмир между Индия, Пакистан и Китай.

В: Какво твърди Индия за територията на Кашмир?

О: Индия претендира за целия регион, който някога е бил княжеска държава и който тя смята за своя територия.

Въпрос: Каква част от района на Кашмир контролира Индия в момента?

О: Понастоящем Индия контролира около 43 % от територията, включително по-голямата част от Джаму, Кашмирската долина, Ладакх и ледника Сиачен.

В: Какъв е спорът между Индия и Пакистан относно Джаму и Кашмир?

О: Пакистан оспорва претенциите на Индия и контролира около 45 % от Джаму и Кашмир, включително Азад Кашмир и Гилгит-Балтистан.

В: Какво предлага Пакистан като решение на конфликта в Джаму и Кашмир?

О: Пакистан предлага в Кашмир да се проведе референдум за това дали хората искат да се присъединят към Индия или Пакистан, или да станат независими.

В: Кой друг е замесен в конфликта в Джаму и Кашмир освен Индия и Пакистан?

О: В конфликта в Джаму и Кашмир участва и Китай.

Въпрос: Кои райони на Джаму и Кашмир са под контрола на Индия?

О: Индия контролира по-голямата част от Джаму, Кашмирската долина, Ладакх и ледника Сиачен, който съставлява около 43 % от територията.