Кашмир: география, история и спорен статут в Южна и Централна Азия

Смята се, че името на земята произлиза от процеса на изсушаване - Ka означава "вода", а Shimir - "изсушавам". Оттук Кашмир означава "земя, изсушена от водата". Съществува и теория, според която Кашмир е съкращение от Кашяп-мира или Кашяпмир или Кашяпмеру - "морето или планината на Кашяпа", мъдрецът, на когото се приписва, че е пресушил водите на първичното езеро Сатисар, което е било Кашмир, преди да бъде рекултивирано. Ниламата Пурана дава името Кашмира на (Кашмирската долина включва езерото Улар) Мира", което означава "морето или планината на мъдреца Кашяпа". Мира на санскрит означава Океан или граница, като се смята, че е въплъщение на Ума и това е Кашмир, който светът познава днес. Кашмирците обаче го наричат Кашир, което е получено фонетично от Кашмир.

Древните гърци са го наричали Касперия. Кашяпа-пура, която е отъждествявана с Каспапирос на Хекатай (apud Stephanus of Byzantium) и Каспатирос на Херодот (3.102, 4.44); В класическата литература Херодот я нарича също Каспатирол. Смята се също, че Кашмир е страната, която се има предвид под Касперия на Птолемей. Сюанзан, китайският монах, който посещава Кашмир през 631 г., го нарича Киа-ши-ми-ло, а тибетците го наричат Хачал, което означава "снежна планина". Тя е и е била земя на реки, езера и диви цветя. Кашмир е архаично изписване на днешния Кашмир, а в някои страни все още се изписва по този начин. Смята се, че едно племе от семитски произход, наречено Каш (което на местния диалект означава дълбок прорез), е основало градовете Кашан и Кашгар, като не трябва да се бърка с племето кашяпи от Каспийско море. Земята и народът били известни като "кашир", откъдето произлиза и "кашмир".

Конфликтът в Кашмир съществува, откакто Индия и Пакистан са станали независими държави. Първоначално махараджата на Джаму и Кашмир Хари Сингх е искал държавата му да остане независима както от Индия, така и от Пакистан. На 20 октомври 1947 г. племена, подкрепяни от Пакистан, нахлуват в Кашмир. Първоначално Сингх отвръща на удара, но на 27 октомври се обръща за помощ към генерал-губернатора на Индия Луис Маунтбатън. Той се съгласява, но кара Сингх да предаде Джаму и Кашмир на Индия. След като документите за присъединяване към Индия са подписани, индийските войници влизат в Кашмир със заповед да спрат всякаква по-нататъшна окупация, но не им е позволено да изгонят никого от щата. Пакистан заявява, че Сингх незаконно е предал Кашмир на Индия, и започва Първата кашмирска война. Индия отнася въпроса до Организацията на обединените нации. Резолюцията на ООН поиска от Пакистан да освободи окупираните от него райони и помоли Индия да съдейства на Плебисцитната комисия на ООН да организира плебисцит, за да се определи волята на народа. Пакистан отказа да освободи окупираните райони.

През 1953 г., когато се формира пактът за взаимна отбрана между САЩ и Пакистан, Неру обявява ултиматум. Пакистан ще трябва да избере между плебисцит с възможност за спечелване на контрола над Кашмир или пакта със САЩ. Когато съюзът се формира и сключва през 1954 г., Неру оттегля предложението за плебисцит. Кашмир остава конфликтна зона и до днес.

Линии за контрол

Индия и Пакистан са водили няколко войни за Кашмир. През 1949 г. и 1972 г. те се споразумяват за граница за по-голямата част от териториите (с изключение на ледника Сиачен). Тази демаркационна линия, която бележи границата между Индия и Пакистан, е известна като Линия на контрол. Тя се охранява от индийски и пакистански войски.

Границата между Аксай Чин (държан от Китай) и Джаму и Кашмир (държан от Индия) е известна като Линия на действителен контрол.

Границата между Пенджаб (Пакистан) и администрирания от Индия Кашмир се нарича работна граница, но не е призната от Пакистан. Индия е построила ограда по част от тази граница.

За първи път ледникът Сиачен и граничещата с него планинска верига Салторо са обект на военни действия през 1984 г., когато индийската армия окупира ледника и планинската верига Салторо, за да попречи на Пакистан да окупира района. Операцията е с кодово име "Операция Мегдоот". Настъпили са няколко незначителни промени в заеманите позиции. Въпреки това индийските въоръжени сили са се задържали на височините на платото, като са попречили на пакистанските войници да се изкачат на хребета Салторо.

Линията на действителното положение на земята (AGPL) се отнася до настоящата позиция, която разделя индийските и пакистанските войски в района на ледника Сиачен. Линията се простира от най-северната точка на LOC (Line of Control) до Indira Col. Тази линия преминава през ръба на планинската верига Saltoro Range, която представлява планинско плато с върхове, високи над 8000 метра. Сегашната позиция на AGPL следва общата линия:

Indira Col - Sia La pass - Saltoro Kangri 1 - Bilafond La pass - K12 - Gyong La pass - NJ9842

Днес Кашмир е разделен, както следва:

• Република Индия контролира щата Джаму и Кашмир. Той се състои от региона Джаму, Кашмирската долина и Ладакх. Пакистан го нарича окупиран от Индия Кашмир, контролиран от Индия Кашмир, анексиран от Индия Кашмир или държан от Индия Кашмир.
• Териториите, известни като Северни области и Азад Джаму и Кашмир, се администрират от Пакистан. Правителството на Пакистан ги нарича Кашмир, администриран от Пакистан. Република Индия ги нарича окупиран от Пакистан Кашмир.
• Районът, наречен Аксай Чин, се контролира от Китай.
• Транскаракорумският трактат е област, която Пакистан дава на Китай на 3 март 1963 г. Пакистан твърди, че районът е бил необитаем, така че няма проблем с това. Индия твърди, че размяната е била незаконна и че районът е част от нейния щат Джаму и Кашмир.
• Понастоящем ледникът Сиачен е спорна територия. Индия контролира ледника, а Пакистан - долината под него.

Спорната територия Кашмир е разделена на пет административни района, а именно:

• Отдел Балтистан
• Отдел Гилгит
• Отдел Джаму
• Долината Кашмир
• Ладакх

Група от окръзи образува дивизия, която се управлява от "комисар на дивизията". Понастоящем Кашмир е разделен на двадесет и един окръга, обединени в пет дивизии, контролирани съвместно съответно от Пакистан и Индия:

Икономиката на Кашмир е съсредоточена около селското стопанство, както и тази на Пакистан. Традиционно основната култура в долината е оризът, който е основната храна на хората. Освен това се отглеждат царевица, пшеница, ечемик и овес. Като се има предвид умереният климат, тя е подходяща за култури като аспержи, артишок, сеакале, бакла, шарлан, цвекло, карфиол и зеле. В долината често се срещат овощни дървета, а в култивираните овощни градини се раждат круши, ябълки, праскови и череши. Основните дървета са деодор (национално дърво на Пакистан), ели и борове, хенар (държавно дърво) или платани, клен, бреза и орех, ябълки, череши.

В миналото Кашмир е станал известен в цял свят, когато кашмирената вълна е била изнасяна за други региони и държави (износът е преустановен поради намалялото изобилие на кашмирената коза и засилената конкуренция от страна на Западен Китай). Кашмирците умеят да плетат и изработват шалове от пашмина, копринени килими, черги, курти и керамика. В Кашмир се отглежда и шафран. Полагат се усилия за износ на естествено отгледани плодове и зеленчуци като биологични храни главно за региона на Близкия изток, от който Кашмир е неразделна част. Шринагар е известен със своите изделия от сребро, папие маше, дърворезба и тъкане на коприна.

Икономиката е силно засегната от земетресението в Пакистан през 2005 г., което към 8 октомври 2005 г. води до смъртта на над 70 000 души в контролираната от Пакистан част на Кашмир и на около 1500 души в контролирания от Индия Кашмир.

Смята се, че в контролираната от Индия част на Кашмир има потенциално богати скали, съдържащи запаси от въглеводороди.

Селско стопанство

Икономиката на региона е насочена към селското стопанство. Там се отглежда ориз. В индийската част се отглеждат също царевица, пшеница и ечемик. Климатът му се различава от този на по-голямата част от индийския субконтинент: Той е по-мек. Затова се отглеждат и култури като артишок, карфиол, зеле и някои видове боб.

Кашмирената вълна е добре позната почти навсякъде по света. Кашмирената вълна е вълна от кашмирени кози. Заради конфликтите за територията обаче повечето кашмирена вълна вече не идва от Кашмир.

В Кашмир се намира най-хубавият шафран в света.

Туризъм

Туризмът е важен за Кашмир от много години. Много хора наричат този регион Рая на Земята. Туристи от цял свят посещават Кашмир. През XXI век все по-малко хора посещават Кашмир заради тероризма. Кашмир редовно е наричан Джанат-е-Кашмир поради асоциацията му с рая. Първоначално терминът Jannat-e-Kashmir е персийска фраза, отнасяща се до Кашмир, заради многото персийски суфистки светци, които са посещавали долината на Кашмир и са писали стихове за нея на персийски език. Много суфистки светци са погребани в долината Кашмир и навсякъде в Кашмир има суфистки светилища.

78% от населението на Кашмир са мюсюлмани, а ислямът е религията на мнозинството на тази територия. Другите религии са хиндуизъм, следван от 12 % от населението, и сикхизъм, следван от 10 % от населението на Кашмир. По време на управлението на кашмирската династия Шах Мири, започнало през XIII в., ислямът се утвърждава в Кашмир.

• Граница между Индия и Пакистан