Гилгит Балтистан (известен преди като Северните области, на урду: گلگت بلتستان) е най-северната автономна територия на Пакистан. По площ тя е по-голяма от Сиера Леоне, но по-малка от Панама. Първоначално през XIX в. голяма част от територията е била част от бившата княжеска държава Кашмир и Джаму; по време на британския период някои райони са били под специален административен режим (Гилгитска агенция), а след 1947 г. местните настроения и събития довеждат до промяна на администрацията и присъединяване към Пакистан. В съвременния си вид Гилгит Балтистан става единна административна единица през 1970 г., образувана от сливането на агенция Гилгит, окръг Балтистан (част от Ладакския вазарат) и щатите Хунза и Нагар.

География и природни особености

Гилгит Балтистан е планински регион, разположен в сърцето на големи планински системи като Каракорум, Хималаите и Хиндукуш. Тук се намират някои от най-високите върхове в света, включително K2 и множество ледници като Балторо и Броуд Пик — район, привличащ алпинисти и туристи от цял свят. На юг граничи с Азад Джаму и Кашмир, на югоизток с администрирания от Индия Кашмир, на запад с провинцията KPK на Пакистан, а на север — с Афганистан, като Таджикистан е отделен с около 14 километра чрез Ваханския коридор. На североизток граничи с Китайската народна република. Регионът е характерен с големи височинни и климатични разлики, богата алпийска флора и фауна и значителни водни ресурси.

Исторически контекст

През XIX век териториите на днешен Гилгит Балтистан са били част от различни местни владения и накрая влизат в състава на държавата Кашмир и Джаму. По време на британското управление е създадена Гилгитска агенция. След разделянето на Британска Индия през 1947 г. регионът остава предмет на сложни политически събития и местни въстания, а впоследствие — под управлението на Пакистан. Въпреки административните промени, историческият и правен статус на територията остава предмет на спорове в контекста на кашмирския въпрос.

Администрация и политически статут

Гилгит Балтистан се управлява със собствено местно управление, което включва губернатор и главен министър; последният се избира от местна законодателна асамблея. През 2009 г. Пакистан въведе реформи за самоуправление в региона (Gilgit-Baltistan Empowerment and Self-Governance Order), които дадоха по-големи правомощия на местните институции, но територията не е формално провинция на Пакистан и остава част от по-широкия спор за Кашмир. Правителството на Пакистан разглежда цялата област Джаму и Кашмир като "спорна територия", чиято окончателна принадлежност да бъде решена чрез плебисцит, който трябва да обхване цялата територия на бившата държава.

Население, култура и икономика

Населението на Гилгит Балтистан е етнически и религиозно разнообразно — сред най-разпространените езици и общности са балти, шина, уру и други местни групи; също така присъстват сунити, шии и исмаили. Основни градове и административни центрове са Гилгит и Скардо, а в региона има множество по-малки селища и традиционни владения като Хунза и Нагар. Икономиката се базира предимно на земеделие и животновъдство в долините, туризъм (алпинизъм, трекинг, еко-туризъм), малка промишленост и търговия. В последните десетилетия развитието на инфраструктурата — включително Каракорумския път и проекти, свързани с CPEC — повишиха стратегическото и икономическото значение на региона.

Конфликт и международен статут

Гилгит Балтистан остава част от по-широкия спор за Кашмир между Индия и Пакистан. Международно положение на региона е чувствителен въпрос: докато Пакистан администрира територията и предоставя определени форми на самоуправление, окончателната легитимност и правен статус все още не са разрешени на международно ниво и са предмет на политически преговори и предложения за плебисцит в миналото. По тази причина темите за граждански права, политическо представителство и външнополитическата рамка остават централни в дискусиите за бъдещето на Гилгит Балтистан.

Площ: Гилгит Балтистан обхваща 64 817 km² (28 174 mi²), като този териториален обем включва голямо разнообразие от планински и долинни зони, важни за екологията, културата и стратегическата география на региона.