Северна провинция (Пакистан)
Гилгит Балтистан (известен преди като Северните области), (на урду: گلگت بلتستان) е най-северната автономна територия на Пакистан. По площ тя е по-голяма от Сиера Леоне, но по-малка от Панама. През XIX в. е част от бившата княжеска държава Кашмир и Джаму, по-късно е отдадена под наем на британците и накрая е освободена след планирано освободително движение, водено от скаути от Гилгит. Граничи с Азад Джаму и Кашмир на юг, с администрирания от Индия Кашмир на югоизток, където е провинция KPK на Пакистан на запад, а в международен план граничи с Афганистан на север, въпреки че Таджикистан е отделен с четиринадесет километра през Ваханския коридор, с Китайската народна република на североизток. Гилгит Балтистан, който става единна административна единица през 1970 г., е образуван от сливането на агенция Гилгит, окръг Балтистан на Ладакския вазарат и щатите Хунза и Нагар. Гилгит Балтистан остава част от спора за Кашмир. Правителството на Пакистан след обявяването на независимостта разглежда цялата област Джаму и Кашмир като "спорна територия", която трябва да бъде решена чрез плебисцит, който да се проведе на цялата територия на бившата държава, за да се определи окончателното присъединяване на областта към Индия или сливането ѝ с Пакистан. Гилгит Балтистан се управлява от губернатор и главен министър, като последният се избира от законодателна асамблея. Площта на Гилгит Балтистан е 64 817 km² (28 174 mi²).
История
В миналото Гилгит Балтистан е принадлежал към някогашната княжеска държава Джаму и Кашмир. Скоро след разделянето на Индия през 1947 г. махараджа Хари Сингх от Джаму и Кашмир подписва Инструмента за присъединяване, с което се присъединява към Индийския съюз. Следователно целият Кашмир е законно присъща част от Индия. Тази територия е под незаконния контрол на Пакистан, откакто пакистанската армия организира племенното нахлуване на територията през октомври 1947 г.
Балтистан
Районите Балтистан, Ладак (включително Каргил) и Читрал също се смятат за част от Балаваристан от националистическите партии на Гилгит. Народите не смятат, че областите Гилгит и Балтистан са юридически или конституционно част от Пакистан или Индия. Те не смятат и съседните райони на Ладакския вазарат за законна част от Индия или Пакистан. Те настояват за свобода не само за регионите в Пакистан, но и за районите, които се намират в ръцете на Индия. Те също така твърдят, че съгласно резолюциите на UNCIP (Пакистан и Индия) трябва да изтеглят своите окупационни въоръжени сили и да предадат контрола над спорния регион на народа на Гилгит Балтистан под надзора на ООН, докато не бъде постигнато окончателно решение на целия въпрос за Джаму и Кашмир, съгласно спонсориран от ООН плебисцит, който ще се проведе както в Пакистан, така и в администрирания от Индия Кашмир."
Полуавтономен статут и днешен Гилгит-Балтистан
На 29 август 2009 г. пакистанският кабинет приема Наредбата за овластяване и самоуправление на Гилгит-Балтистан от 2009 г., която по-късно е подписана от президента на страната. Със заповедта се предоставя самоуправление на населението на бившите северни области, преименувани сега на Гилгит-Балтистан, като се създава, наред с другото, изборно законодателно събрание. Този ход е критикуван и оспорван в Пакистан, Индия и Гилгит-Балтистан.
Обединеното движение на Гилгит-Балтистан - като отхвърли новия пакет - поиска да се сформира независима и автономна законодателна асамблея за Гилгит-Балтистан с установяване на местно авторитетно правителство в съответствие с резолюциите на UNCIP, където народът на Гилгит-Балтистан ще избира своя президент и министър-председател.
В началото на септември 2009 г. Пакистан подписва споразумение с Китайската народна република за мегаенергиен проект в Гилгит-Балтистан, който включва изграждането на язовир с мощност 7000 мегавата в Бунджи, област Асторе. Това също доведе до протест от страна на Индия, въпреки че индийските опасения бяха незабавно отхвърлени от Пакистан, който заяви, че правителството на Индия няма право на глас по въпроса.
На 29 септември 2009 г. пакистанският министър-председател, обръщайки се към огромно събрание в Гилгит-Балтистан, обяви пакет за развитие на стойност няколко милиарда рупии, насочен към социално-икономическото издигане на хората в района. Проектите за развитие ще включват областите на образованието, здравеопазването, селското стопанство, туризма и основните жизнени потребности. Министър-председателят каза още:
"Днес получавате самоличността си. Това е ваше право, това е вашето искане и днес ние го изпълняваме." По този начин Гилгит-Балтистан де факто получава статут на провинция, без да става част от Пакистан по конституция. Официалната позиция на Пакистан отхвърли призивите на Гилгит-Балтистан за интеграция с Пакистан с мотива, че това би накърнило международните му задължения по отношение на спора за Кашмир.
През 1982 г. пакистанският президент генерал Зия ул Хак обявява, че жителите на северните райони са пакистанци и нямат нищо общо с щата Джаму и Кашмир.
През 1993 г. опитът на Върховния съд на Азад Кашмир да анексира Гилгит-Балтистан е потушен от Върховния съд на Пакистан след протести на предимно шиитското население на Гилгит-Балтистан, което се опасява от господство на сунитите кашмирци.
Правителство
Правителството на Гилгит Балтистан, известно още като правителство на щата Северни области, е висшият ръководен орган на територията и на 10-те окръга. То се състои от изпълнителна власт, ръководена от губернатора на Гилгит Балтистан, съдебна власт и законодателна власт.
Подобно на други щати в Индия, държавният глава на Гилгит Балтистан е губернаторът. Губернаторът се избира от президента на Пакистан по препоръка на централното правителство. Постът на губернатора е предимно церемониален. Той няма големи правомощия. Главният министър е ръководител на правителството и притежава повечето изпълнителни правомощия.
Законодателната асамблея на Гилгит Балтистан е еднокамарен законодателен орган с 33 места. Създадена е като част от Наредбата за овластяване и самоуправление на Гилгит-Балтистан от 2009 г. С тази заповед регионът получава право на самоуправление и изборна законодателна асамблея. Преди това регионът е управляван пряко от Исламабад.
Окръзи на Гилгит Балтистан
- Район Асторе - (дивизия Диамир)
- Diamir District - (Diamir Division)
- Област Ганче - (дивизия Балтистан)
- Окръг Ghizar - (дивизия Gilgit)
- Окръг Гилгит - (дивизия Гилгит)
- Област Хунза - (дивизия Гилгит)
- Област Нагар - (дивизия Гилгит)
- Окръг Скарду - (дивизия Балтистан)
- Окръг Шигар - (дивизия Балтистан)
- Област Харманг - (дивизия Балтистан)
География и климат
Гилгит-Балтистан граничи с Ваханския коридор в Афганистан на северозапад, с китайския уйгурски автономен район Синдзян на североизток, със спорната територия Джаму и Кашмир на юг и югоизток, с контролирания от Пакистан щат Азад Джаму и Кашмир на юг и с пакистанската област Хайбер Пахтунхва на запад.
В Гилги-Балтистан се намират пет от "осемхилядниците" и повече от петдесет върха с височина над 7000 метра. Двата основни центъра за експедиции в тези планини са Гилгит и Скарду. В региона се намират някои от най-високите планински вериги в света - основните вериги са планините Каракорум и западните Хималаи. На север се намират планините Памир, а на запад - Хиндукуш. Сред най-високите планини са К2 (планината Годуин-Аустен) и Нанга Парбат, като последната е една от най-страховитите планини в света.
Равнините Деосай се намират над линията на дърветата и са второто по височина плато в света - 4 115 метра след китайския регион Тибет. Платото се намира на изток от Астор, на юг от Скарду и на запад от Ладакх. През 1993 г. районът е обявен за национален парк. Площта на Деосайското плато е почти 5 000 кв. км. През повече от половината година (между септември и май) Деосай е затрупан със сняг и през зимата е откъснат от останалата част на Астор и Балтистан. Село Деосай се намира в близост до Чилум Чоки и е свързано с окръг Каргил в Ладакх в спорния регион Кашмир чрез път, който е подходящ за всякакви метеорологични условия.
K2, както се вижда от Concordia
Езерото Сатпара, Скарду, през 2002 г.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Гилгит Балтистан?
О: Гилгит Балтистан е автономна територия на Пакистан, известна преди това като Северните области.
В: Колко голям е Гилгит Балтистан в сравнение с други държави?
О: Гилгит Балтистан е по-голям от Сиера Леоне, но по-малък от Панама по отношение на площта.
В: Как стана част от Пакистан?
О: През 1800 г. е част от бившата княжеска държава Кашмир и Джаму, а по-късно е отдаден под наем на британците и накрая е освободен след планирано освободително движение, водено от скаути от Гилгит.
В: Какви са международните граници на страната?
О: Граничи с Азад Джаму и Кашмир на юг, с администрирания от Индия Кашмир на югоизток, с пакистанската провинция KPK на запад, а в международен план граничи с Афганистан на север, въпреки че Таджикистан е разделен на четиринадесет километра през Ваханския коридор, с Китайската народна република на североизток.
Въпрос: Кога е формирана в единна административна единица?
О: Гилгит Балтистан е образуван като единна административна единица през 1970 г.
В: Какви области са обединени за това образуване? О: Районите, които бяха обединени за това образувание, бяха Агенция Гилгит, окръг Балтистан от Ладакския вазарат и щатите Хунза и Нагар.
Въпрос: Има ли спорове относно статута му? О: Да, има спор относно статута му, тъй като той остава част от спора за Кашмир между Индия и Пакистан.
