К2

Име

Името К2 е използвано за първи път от Голямото тригонометрично изследване на Британска Индия. Томас Монтгомъри прави първото проучване на планинската верига Каракорум. Той прави това от планината Харамух, която се намира на 210 km (130 мили) на юг. По това време той скицира двата най-изявени върха и ги нарича К1 и К2.

Политиката на Голямото тригонометрично изследване е била да се използват местни имена на планините, когато това е възможно. К1 получи местното име Машербрум, което скоро беше използвано. К2 обаче няма местно име. Възможно е това да се е дължало на отдалечеността ѝ. Тя не се вижда нито от Асколе, последното село на юг, нито от най-близкото село на север. Смята се, че малко местни хора биха отишли там, където може да се види. Като местно име е предложено името Чогори, от две балтийски думи - чого ("голям") и ри ("планина") (چھوغوری). Няма обаче много доказателства за широкото му разпространение. Възможно е то да е измислено от западните изследователи. То обаче е в основата на името Qogir (опростен китайски: 乔戈里峰; традиционен китайски: 喬戈里峰; пинин: Qiáogēlǐ Fēng), което китайското правителство използва като официално име на планината.

Тъй като планината нямала местно име, било предложено името Mount Godwin-Austen. То е в чест на Хенри Годуин-Аустен, който е бил първият изследовател на района. Въпреки че името е отхвърлено от Кралското географско дружество, то е използвано на няколко карти и все още се използва от време на време.

Етикетът К2 все още е името, с което планината е известна. Сега то се използва и на езика на балтийците, като се предава като Кечу или Кету. Италианският алпинист Фоско Мараини заявява, че макар името К2 да е дошло случайно, то е било добро за планината. Той казва:

... само най-общо име, само скала и лед, буря и бездна. Не се опитва да звучи човешки. То е атоми и звезди. В него има голотата на света преди появата на първия човек - или на скованата планета след последния.

Оригиналната скица на Монтгомъри с името K2

История на катеренето

Ранни опити

Планината е изследвана за първи път от европейски екип през 1856 г. Членът на екипа Томас Монтгомъри нарича планината К2. Другите планини първоначално са наречени К1, К3, К4 и К5, но по-късно са променени и се използват местни имена. През 1892 г. Мартин Конуей ръководи британска експедиция, която стига до ледника Балторо.

Първият истински опит за изкачване на К2 е направен през 1902 г. от англо-швейцарска експедиция. За четиринадесет дни те достигат до подножието на планината. След пет опита екипът успява да стигне само до 6525 м. (21 407 фута).

Следващата експедиция е през 1909 г. Тя е ръководена от италианския принц Луиджи Амедео, херцог на Абруци. Екипът стига само до височина 6250 м на югоизточния откос на планината. След като търси и не намира други маршрути, херцогът заявява, че К2 никога няма да бъде изкачен.

Следващият опит е направен едва през 1938 г. Тогава американецът Чарлз Хюстън предприема експедиция до планината. Те решават, че откосът Абруци е най-добрият маршрут, и достигат до височина около 8000 метра.

През 1939 г. американска експедиция, ръководена от Фриц Визнер, се доближава на 200 метра от върха. Експедицията завършва с катастрофа, когато четирима членове загиват в планината.

Чарлз Хюстън се опитва отново през 1953 г. Опитът е неуспешен поради буря, която хваща екипа в капан за 10 дни на 7 800 метра. По време на експедицията загива един алпинист. Много други едва не загиват при масовото падане, но са спасени от Пийт Шьонинг.

Първи успех

Накрая, през 1954 г., италианска експедиция достига върха. Тя е ръководена от геолога Ардито Дезио. Двамата алпинисти, които достигат върха, са Лино Лачедели и Ахиле Компаньони, в 18:00 ч. на 31 юли 1954 г. Един от членовете на експедицията (полковник Мохамед Ата-уллах от Пакистан) е участвал и в американския опит през 1953 г. Другите членове са учени, лекар, фотограф и други. Марио Пухоз загива по време на опита. Двама други членове трябва да бъдат хоспитализирани, а на един от тях се налага да бъдат ампутирани пръстите на краката поради измръзване.

По-късен успех

Вторият успех е постигнат едва 23 години след първия. Това е японска експедиция, водена от Ичиро Йошизава през 1977 г.

Третият успех е през 1978 г. и използва различен маршрут от първите два. Този път е направен от американски екип, ръководен от Джеймс Уитакър.

Друг забележителен успех е през 1982 г., когато японски екип изкачва върха от по-трудната китайска страна на планината. Предишните успехи са били от пакистанската страна. Експедицията е водена от Исао Шинкай и Масацуго Кониши. Трима членове на екипа достигат върха на 14 август. Един от тях обаче умира при слизането. Четирима други членове на експедицията стигат до върха на следващия ден, 15 август.

Първият човек, достигнал върха два пъти, е чешкият алпинист Йозеф Ракончай. Той е част от италианската експедиция, която достига върха през 1983 г. След това три години по-късно той отново изкачва върха като част от международна експедиция.

Първата жена, достигнала върха, е полската алпинистка Ванда Руткевич през 1986 г. Две други жени достигат върха по-късно същия ден, но умират при слизането.

През 2004 г. испанският алпинист Карлос Сория Фонтан става най-възрастният човек, изкачил К2, на 65-годишна възраст.

През 2018 г. полският алпинист Анджей Баргиел стана първият човек, спуснал се със ски от К2, след като стигна до върха.

В допълнение към тези забележителни успехи около 300 души са се изкачили на върха на планината.

Ахиле Компаньони на връх К2 през 1954 г.


К2 от изток, заснет през 1909 г.

Трудност при изкачване

Въпреки че върхът на Еверест е по-висок, изкачването на К2 е много по-трудно и опасно. Това отчасти се дължи на по-лошите метеорологични условия. Мнозина смятат, че това е най-трудното и опасно изкачване в света. Именно това води до прозвището "Дивата планина". Само около 300 души са успели да стигнат до върха. Това е много по-малко от 5600-те души, които са стигнали до върха на Еверест. Най-малко 80 души (към септември 2010 г.) са загинали при опит за изкачване.

Въпреки че някои са се опитвали да изкачат К2 през зимата, никой все още не е успял.