Кашмир и Джаму

Създаване

Преди създаването на княжеската държава Кашмир е управляван от империята Дурани, а след това е превзет от сикхите при Ранджит Сингх. По време на управлението на сикхите Джаму е трибутар на сикхската империя в района на Пенджаб, но след смъртта на раджата Кишор Сингх, Догра, през 1822 г. синът му Гулаб Сингх е признат от сикхите за негов наследник. След това той започва да разширява царството си.

Като владетел на Джаму Гулаб Сингх превзема Бхадарва, а след това Киштвар. Превземането на Киштвар означава, че Сингх вече е получил контрол над два от пътищата, които водят към Ладак, което му позволява да поеме контрола над тази територия. Въпреки че е имало огромни трудности, дължащи се на планините и ледниците, догрите под ръководството на офицера на Гулаб Сингх, Зоравар Сингх, са успели да завладеят целия Ладакх.

Няколко години по-късно, през 1840 г., генерал Зоравар Сингх нахлува в Балтистан, пленява раджата на Скарду, който е на страната на ладакхите, и превзема страната му. На следващата година (1841 г.) Зоравар Сингх се опитва да нахлуе в Тибет, но поради зимното време и поради това, че е нападнат от тибетците. Той загива заедно с почти цялата си армия.

През зимата на 1845 г. избухва война между британците и сикхите. Гулаб Сингх запазва неутралитет до битката при Собраон през 1846 г., когато става доверен съветник на сър Хенри Лоурънс. Това му позволява да спечели земя за себе си - всички хълмисти или планински земи на изток от река Инд и на запад от река Рави.

Самият Кашмир не е лесен за завладяване от махараджата. Армията на махараджата трябваше да се бори с Имам-уд-дин - сикхския губернатор. Имам-уд-дин е подпомаган от бамбасите от долината Джелум. Те успяват да разгромят войските на Гулаб Сингх близо до Сринагар, убивайки Вазир Лакхпат. Въпреки това по-късно сър Хенри Лоурънс убеждава Имам-уд-дин да спре да се бие и Кашмир преминава без по-нататъшни боеве към новия владетел.

Разширение

Не след дълго раджата на Хунза атакува територията на Гилгит. В отговор Нату Шах от името на Гулаб Сингх повежда войска, която атакува долината на Хунза; той и войската му са унищожени, а крепостта Гилгит попада в ръцете на раджата на Хунза, заедно с Пуниал, Ясин и Дарел. След това махараджата изпраща две армии - една от Астор и една от Балтистан, и след известни сражения крепостта Гилгит е отвоювана. През 1852 г. войските на Догра са разгромени от Гаур Рахман от Ясин и в продължение на осем години река Инд представлява границата на териториите на махараджата.

Гулаб Сингх умира през 1857 г., а наследникът му Ранбир Сингх застава на страната на британците по време на Индийското въстание. След като британците разгромяват въстанието, Ранбир решава да си върне Гилгит. През 1860 г. войска под командването на Деви Сингх прекосява Инд и се придвижва към силната крепост на Гаур Рахман в Гилгит. Гаур Рахман умира точно преди пристигането на догрите. Крепостта е превзета и се държи от махараджите до 1947 г.

Въпреки че Ранбир Сингх е толерантен към другите религии, контролът му над страната е слаб, а между 1877-1879 г. в Кашмир настъпва ужасен глад.

География

Джаму е най-южната част на щата и се намира в непосредствена близост до пенджабските окръзи Джелум, Гужрат, Сиалкот и Гурдаспур.

Транспорт

Някога е имало маршрут от Кохала до Лех, като е било възможно да се пътува от Равалпинди през Кохала и по моста Кохала до Кашмир. Маршрутът от Кохала до Сринагар е бил карстов път с дължина 132 мили, а от Кохала до Барамула пътят е бил близо до река Джелум. При Музафарабад река Кишенганга се влива в Джелум и на това място пътят от Абботабад и Гархи Хабибула се слива с пътя за Кашмир. Пътят е с интензивен трафик и се налага властите да го ремонтират многократно.

Наводнения

През 1893 г. в реката Джелум се случват много сериозни наводнения заради дъжд, който вали в продължение на 52 часа, и в Шринагар са нанесени много щети. Наводненията през 1903 г. обаче са много по-тежки.

Край на княжеската държава

През 1947 г. е приет Законът за независимостта на Индия, който означава, че Британска Индия става две независими държави - Пакистан и Индия. Освен това всеки от княжеските щати можеше да се присъедини към Индия или Пакистан - или да остане независим. В крайна сметка всички княжески държави стават част от Пакистан или Индия.

Владетелят на Кашмир обаче иска да остане независим, без да се присъединява към Пакистан или Индия, което води до война между двете съседни държави, в която Кашмир е разделен между тях. Всяка от тях смята, че цялата територия на бившата княжеска държава ѝ принадлежи. Това доведе до няколко войни. Конфликтът в Кашмир между двете ядрени съседки остава един от най-трудните и продължителни спорове, които Съветът за сигурност на ООН се опитва да разреши.

Свързани страници

• Азад Кашмир
• Кашмир