Сикхизмът (/ˈsɪkɪzəm/), известен още като сикхи (на пенджабски: ਸਿੱਖੀ Sikkhī, [ˈsɪkʰiː], от ਸਿੱਖ, Sikh, "ученик", "търсещ" или "учащ") или Сикх Дхарма, е религия, възникнала на Индийския субконтинент. Името произлиза от думата сикх, чийто корен в санскрит (śiṣya, śikṣa) означава съответно "ученик" или "учение/наставление". Свещената книга на сикхите е позната като Гуру Грант Сахиб (често срещани варианти: Ади Гуру Грант Сахиб, Сири Гуру Грант Сахиб). Думата гуру означава "учител", а грант (или грантх) — "книга", "писание" или "свещен текст" на санскрит/пенджабски.

Основни черти на вярата

Сикхизмът е част от т.нар. дхармически (индийски) религии и съчетава мистични и етични елементи с монотеистично разбиране за Божественото. Централна идея е единството на Бога (понякога изразявано като Ik Onkar) и практическото живеене чрез праведен живот. В теологията на сикхизма се подчертават:

  • Наметило на равенството — отхвърляне на кастовата дискриминация и социалните бариери;
  • Служене (seva) и общностна солидарност — активен ангажимент за помощ и споделяне;
  • Духовна практика — повтаряне и помнене на Божието име (naam japna), честен труд (kirat karni) и споделяне на придобитото (vand chakna);
  • Отхвърляне на суеверия и празни ритуали и акцент върху вътрешната преданост пред външните обреди.

Свещената книга: Гуру Грант Сахиб

Гуру Грант Сахиб е сборник от химни (шабади), молитви и поетични творби, предимно в пенджабски език и написани в гурумухи писменост. Първата голяма редакция, известна като Ади Грант (Ади Грантх), е съставена от Петия гуру, Гуру Нанак Дев — всъщност част от текста е създаден и подреден от Гуру Арджан Дев (Петия гуру) през 1604 г. — и включва не само творбите на сикхските гуру, но и религиозни стихове на съвременни индуистки и мусулмански светци, които проповядвали единството на Бога и критиката на кастовите и ритуални предразсъдъци. Текстът е организиран по музикални мерки (раги) и се рецитира при богослужение в гърдвара (място за поклонение).

История и развитие

Основателят на религията, Гуру Нанак Дев, е роден около 1469 г. Той започва да проповядва духовни послания, основани на преданост към един Бог, социална справедливост и равенство. Последвалите девет гурута развиват учението и институциите на общността. Важни исторически моменти са:

  • Съставянето и кодифицирането на свещените песнопения — събрани в Ади Гуру Грант Сахиб (Гуру Арджан и други);
  • През 1699 г. Десетият гуру, Гуру Гобинд Сингх, учредява Кхалса на празника Вайсахи — общност от посветени сикхи с отличителни етични и военно-общественни задължения; той въвежда церемонията Khande di Pahul (кръщаване) и изисква спазване на петте символа на принадлежност, известни като "петте К" (кakkars).
  • През 1708 г. Гуру Гобинд Сингх предава авторитета си на свещената книга и постановява, че Гуру Грант Сахиб трябва да бъде считан за вечен Гуру на сикхите. Както сам е казал: "Sab Sikhan ko hukam hai Guru Manyo Granth" — "Всички сикхи са задължени да приемат Гранта като Гуру". По този начин сикхите имат исторически 10 човешки гурута и един вечен Гуру — писанието.

Петте К (петте kakars)

Членовете на Кхалса носят пет символа, които отбелязват тяхната религиозна идентичност и ангажимент:

  • Kesh — непокъсана коса (символ на приемането на Божия дар);
  • Kangha — дървен гребен;
  • Kara — желязна или стоманена гривна;
  • Kachera — специално поддържани къси гащи;
  • Kirpan — церемониален меч или кинжал (символ на правосъдието и защитата на слабите).

Практики и институции

Основните практики включват посещение на гърдвара (сикхски храм), участие в langar (обща кухня, където всички, независимо от раса, пол или статус, споделят храна), ежедневно четене и слушане на свещените песнопения, както и обществена служба (seva). Най-известният гърдвара е Хармандир Сахиб (Златният храм) в Амритсар, който е централно място за поклонение.

Демография и диаспора

Днес сикхизмът наброява приблизително 25–30 милиона последователи по света, което го прави една от по-големите организирани религии глобално. Най-големият процент от сикхите живее в индийската провинция Пенджаб, но има значителна диаспора в Обединеното кралство, Канада, Съединените щати, Малайзия, Сингапур, Източна Африка и Австралия. Вълните на емиграция започват през края на 19. и началото на 20. век, когато сикхски мигранти търсят работа и по-добри възможности в чужбина и често участват в строителни, железопътни и други трудови проекти.

Текст и културно наследство

Гуру Грант Сахиб е уникален със своето включване на разнообразни гласове — сикхски гурута, както и индуистки и мусулмански мистици — което подчертава универсалността на посланието. Текстът е музикално организиран и се изпълнява при богослужение. В сикхската традиция писанието се третира с дълбоко почитание: то се носи в процесии, поставя се на специално почетно място в гърдвара и има богослужебни ритуали, свързани с изнасянето, четенето и поднасянето на музикално изпълнение (kirtan).

Като цяло сикхизмът съчетава духовна преданост, морални и социални принципи и активна общностна служба, което го прави религия с ясно изразена социална мисия и богато културно наследство.