Шри Гуру Нанак Дев Джи (ок. 1469–1539) е създателят на сикхизма и първият от десетте сикхски гурута. Роден е в селото Талванди (днес Нанакана Сахиб в Пакистан). След смъртта на последния гуру на сикхите учението и практиката на общността остават свързани със свещената книга, наречена Гуру Грант Сахиб Джи (по-точно Гуру Грантх Сахиб), която се смята за окончателния и вечен Гуру на сикхите. Думата "Гуру" означава „учител“ или „водач“ на много индийски езици. Гуру Нанак поставя основите на ново религиозно и социално движение, което съчетава мистични и етични елементи и подчертава личната връзка с Бога.

Освен от последователите на сикхизма, Гуру Нанак Дев е смятан за светец и от пенджабските индуси и сахадждхари синдхи в целия индийски субконтинент. Поради близката му връзка с Хазрат Шейх Фарид-уд-дин Гандж Шакар, пенджабски суфистки светец, Нанак Дев е смятан и от много мюсюлмани за суфист или привърженик на суфистките постулати. Неговите беседи и песни често са целели да преодолеят религиозните разделения и да подчертаят общата човешка духовност.

Гуру Нанак е известен и с дългите си пътувания (удасии), по време на които посещава различни градове и свети места в Южна Азия и извън нея, проповядвайки своите идеи и срещайки се с религиозни лидери от различни традиции. По време на тези пътувания той съставя и учи многобройни химни и духовни песнопения, част от които по-късно са включени в свещения сборник на сикхите.

Основни идеи и практики:

  • Един Бог (Ik Onkar) — монотеистично разбиране за единствен, безличен, всепронизаващ Бог.
  • Медитация върху името на Бога (Naam Japna) — постоянна молитва и повторение на Божието име като път към единение с Него.
  • Честен живот (Kirat Karni) — честен труд и материално препитание чрез собствен труд.
  • Споделяне и помощ (Vand Chakna) — щедрост, споделяне на богатството и грижа за бедните.
  • Отхвърляне на религиозния формализъм и кастовите предразсъдъци; застъпва равенство между хората, включително между половете.
  • Учредяване на ла̀нґар (обща кухня) — традиция за безплатна храна за всички, без оглед на религия, раса или обществен статус, като израз на равенство и общностна солидарност.

Една от най-важните литературни приноси на Гуру Нанак е молитвата и поетичната композиция Japji Sahib, която заема централно място в богослужението на сикхите и е включена в Гуру Грантх Сахиб Джи. Много от неговите химни (шабад) са записани на местни езици и диалекти и по-късно са събрани и запазени в канона на сикхската традиция.

За приемника на Гуру Нанак е назначен Гуру Ангад Дев, който продължава да развива и институционализира учението. През следващите векове деветте гурута след Нанак дооформят религиозните текстове и институции; през 1604 г. Гуру Арджан дев събира и публикува първото официално издание на свещените химни, известно като Гуру Грантх, а през 1708 г. десетият гуру, Гуру Гобинд Сингх, обявява Гуру Грантх Сахиб за вечния, окончателен Гуру на сикхите.

Наследство и почит: Гуру Нанак остава централна фигура в религиозната и културната памет на сикхите и на по-широкия индийски субконтинент. Неговият живот и послание се празнуват ежегодно на празника, наречен Гурпураб (или Рождество на Гуру Нанак), когато милиони вярващи участват в процесии, четения на свещените текстове и служби в гурдварите (сикхски храмове). Неговото послание за единство, социална справедливост и духовна непосредственост продължава да влияе и да вдъхновява хора от различен произход по целия свят.

Кратко обобщение: Основното му учение към света може да се резюмира като призив за посвещаване на мисълта, честен живот и добри постъпки като първостепенна задача — път, който води към близост с Бог и към създаване на справедливо, споделящо общество.