Гюстав Курбе — френски художник на реализма (XIX век): биография и творчество

Курбе е роден през 1819 г. и е син на Реджис и Силви Удо Курбе в Орнан, Дюб. Сестрите на Курбе, Зое, Зели и Жулиета, са първите му модели за рисуване и живопис.

Когато е на двадесет години, Курбе заминава за Париж през 1839 г. и работи в ателието на други двама художници - Щубен и Хес. Той не е щастлив там и иска да работи сам. Изучава творбите на много велики майстори, сред които Гоя, Веласкес и Тициан. По това време рисува няколко автопортрета. Често се връщал у дома в Орнанс, за да ловува, да лови риба и да намира вдъхновение в природата и селския живот.

През 1846-1847 г. Кубе пътува до Нидерландия и Белгия, където изучава картините на Рембранд, Франц Халс и Ян Стеен, които са рисували през 1600-те години. Картините на тези художници често показват реалистични сцени и портрети от ежедневието. Те показват обикновени хора, които седят заедно на масата, танцуват, пишат, готвят, работят в занаяти и предприятия, както и на полето. Имало и много картини на войници. Курбе решава, че иска да рисува сцени от обикновения живот по начина, по който са го правили тези художници. Той не искал да рисува сцени от литературата, историята или митологията, както повечето други художници във Франция по това време. ⁸³

Курбе рисува голяма картина на ежедневието в Орнан. Картината, наречена "След вечеря в Орнан", показва четирима мъже, които току-що са приключили с храненето на малка маса, която вероятно се намира в гостилница. Един мъж свири на цигулка, друг запалва лулата си. Курбе седи и слуша, с глава, опряна на ръката му. Едно голямо куче се е свило под един стол. Курбе показва картината на изложбата в Салона в Париж. Тя имала голям успех. Тя печели златен медал и е откупена от френското правителство.³² Благодарение на златния медал Курбе можел да окачва картините си на изложбите в Салона, без да ги проверява жури. Това правило е променено през 1857 г.⁵⁵ Творбите на Курбе, както и на Оноре Домие и Жан-Франсоа Миле, стават известни като реализъм. Подобно на холандските художници, на които се възхищава, Курбе често рисува с широки, груби мазки. Често използва тъмни земни цветове, особено кафяво, в картините си.

Разбивачи на камъни

През 1849 г. Курбе вижда двама души, които работят край пътя и с помощта на малки чукове разбиват големи камъни на чакъл. Единият бил старец, а другият - младо момче. Курбе рисува картина на тази сцена. Той я обяснява на свой приятел: "Не се случва често човек да срещне толкова пълен израз на бедност и затова точно тогава и там ми хрумна идеята за картина. Казах им да дойдат в ателието ми на следващата сутрин."

Скоро картината се превръща в една от най-известните сцени от живота на бедните хора, рисувани някога. Картината е унищожена по време на Втората световна война в Дрезден. ³¹

Погребение в Ornans

Друга важна картина на Курбе, показана в Салона през 1850 г., е сцена от живота в неговото село. От 1849 г. той рисува погребението на своя прадядо, починал през предходната година. Курбе кани всички хора от селото, които са били на погребението, да дойдат в ателието му и да му позират един по един, докато картината не е завършена. Картината е много голяма - 10 на 22 фута (3,1 на 6,6 метра). Известният художник Жак Луи Давид някога е нарисувал много голяма картина по същия начин. Картината на Давид изобразявала коронацията на Наполеон и показвала всички присъстващи.

Някои хора възхваляват "Погребението в Орнанс", но други са много ядосани от него. Те смятаха, че не е правилно да се показва погребението на обикновен човек в огромна картина, сякаш той е толкова важен, колкото император. Смятаха, че не е правилно да се показват бедните хора от едно село със старите им дрехи и мръсни ботуши, сякаш всички те са толкова важни, колкото лордовете и дамите.⁴ Някои от критиците твърдяха, че Курбе умишлено се е опитвал да нарисува грозота. Много хора дошли да видят картината и харесали новия реалистичен начин на рисуване. Курбе казва: "Погребението в Орнан" е .... погребението на романтизма. "

Курбе става знаменитост. (Става известен и за него се пише във вестниците - като за филмова звезда.) Хората казват, че е гений, "ужасен социалист" и "дивак".⁸ През 1850 г. Курбе пише на свой приятел:

През 50-те години на XIX в. Курбе рисува много други картини, в които използва за сюжети обикновени хора и приятели, като "Селски девойки" (1852), "Борци" (1853), "Къпещи се" (1853), "Спящата преса" (1853) и "Пресявачите на жито" (1854).

Студиото на художника

След това Курбе рисува друга огромна картина. Тази картина се нарича "Ателието на художника" и е посветена на седем години от живота му като художник. Той се намира в центъра на картината и работи върху голям пейзаж. Зад него е разположен гол модел на художник. Около Курбе са приятелите му и хората от неговото село. Майка му стои от едната страна на картината. Друга жена е седнала на пода и храни бебето си. Малко момче наблюдава художника, а на пода си играе бяла котка.

През 1855 г. Кубе прави тази снимка, заедно с Погребението в Орнан и още дванадесет други картини, за да ги покаже на голяма международна изложба в Париж, наречена Exposition Universelle. Двете най-големи картини и още една са изпратени, защото нямало достатъчно място. Курбе се ядосва. Поставил е собствена сграда и е показал четиридесет от картините си.⁵² Много други художници похвалили Курбе, но някои хора му се присмивали и публиката не купила много от картините му.⁸⁴ Благодарение на това, което бил направил, по-младите художници чули за него и му се възхищавали. Сред тях са Джеймс Макнийл Уистлър в Съединените щати, както и Едуар Мане във Франция.

По-късен живот

През 1857 г. Курбе показва шест картини на изложбата в Салона. Едната е ловна сцена, а другата - на две проститутки, лежащи под дърво на брега на река Сена в Париж. На изложбата идват много хора. Ловните сцени били много популярни за украса на холовете и трапезариите на големите къщи. ⁵²

До края на живота си Курбе рисува еротични картини като тази с проститутките, както и много други ловни сцени. Последната му еротична картина се нарича "Произходът на света" и представлява изображение на женски полови органи в близък план. Тази картина не е показвана в публична изложба до 1988 г. Той рисува и много пейзажи, които започва да прави скици на открито, а след това ги превръща в големи картини в студиото си. През 70-те години на XIX век Курбе е смятан за един от водещите художници във Франция. Императорът предлага на Курбе да го направи член на Почетния легион, което е най-високото отличие във Франция, но Курбе отказва да го приеме. Той вярвал, че принадлежи на бедните и обикновените хора, а не на висшестоящите и могъщите.

По това време във Франция има много политически проблеми. Курбе е въвлечен в политическите проблеми. През 1871 г. той е обвинен, че е разрушен обществен паметник, наречен "Колоната на Вандом". Той е вкаран в затвора за шест месеца. През 1873 г. новото правителство очаква от него да плати за възстановяването и поставянето на паметника. Той не разполага с достатъчно пари, затова напуска Франция и заживява в Швейцария. Правителството решава да постави такива условия, че Курбе да може да плати за колоната на годишни вноски от 10 000 франка в продължение на 33 години. Курбе умира в Ла Тур дьо Пейлц, Швейцария, на 31 декември 1877 г., един ден преди първото плащане да стане дължимо. Той е на 58 години и умира от чернодробно заболяване, влошено от тежко пиене.

• Романтизъм
• Социален реализъм
• Импресионизъм
• Постимпресионисти