Едуар Мане

Живот

Обучение

Едуар Мане е роден в Париж на 23 януари 1832 г. в заможно семейство. Когато пораства, чичо му го насърчава да рисува, но баща му иска да постъпи във флота. В крайна сметка му е разрешено да се обучава за художник. Мане работи от 1850 до 1856 г. в ателието на академичния художник Томас Кутюр, който рисува големи исторически картини. В свободното си време той копира старите майстори в Лувъра.

По време на следването си посещава Германия, Италия и Нидерландия, където разглежда картини на ренесансови и барокови майстори като Франс Халс и на испански художници като Диего Веласкес и Гоя.

През 1856 г. Мане отваря собствено студио. Един от най-известните френски художници по това време е Гюстав Курбе, който рисува в стил, известен като реализъм. В картините си Курбе се опитва да покаже живота на бедните работещи хора във фермите и селата. Мане започва да рисува просяци, певци и хора в кафенетата. Стилът му не прилича на този на Курбе, защото използва големи мазки на четката без много детайли. Картините на Курбе са тъмни и мрачни, защото той боядисва всичките си платна в кафяво, преди да постави фигурите. Картините на Мане са по-ярки и светли, с много бяла боя и често малки части, нарисувани в ярко синьо и червено.

През 1863 г. Мане се жени за Сузане Леенхоф, която е наета от баща му да преподава пиано на Мане и по-малкия му брат Еужен. Сузана има единадесетгодишен син, Леон Коела Леенхоф, който често позира като модел за картините на Мане.

Импресионизъм

Всяка година академията в Париж организира голяма изложба, наречена Парижки салон. През 1863 г. Мане включва в изложбата картина, наречена "Обяд на тревата" ("Le déjeuner sur l'herbe"). Съдиите в Салона отказват да окачат тази творба в галерията, защото на нея е изобразена гола жена, седнала на тревата, с двама облечени мъже. Ако картината беше посветена на древногръцката митология, това нямаше да е проблем, но тези мъже бяха облечени в обикновени костюми, а роклята и шапката на жената лежаха на тревата. Може би тя е била проститутка. Съдиите заявиха, че картината е неприлична (много груба).

По това време има група млади художници, които рисуват предимно пейзажи. Това са Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, Фредерик Базил, Камий Писаро, Пол Сезан и Арманд Гийомен. Картините на Моне и неговите приятели също са били отхвърлени. Те се ядосват и се срещат с Мане, за да обсъдят това. Император Наполеон III дава разрешение за друга изложба, наречена Salon des Refuses (Салон на отказите), на която са показани всички картини, които са били "отказани". Много хора отишли да видят тази изложба и скоро открили, че в изкуството има ново "движение", съвсем различно от стила, с който били свикнали.

През 1874 г. тридесет художници импресионисти организират първата си изложба. Основните художници, наричани "импресионисти", са Клод Моне, Огюст Реноар, Пол Сезан, Камий Писаро, Алфред Сисли, Едгар Дега и Берте Морисо. Мане се сприятелява с Берте Морисо, която по-късно се омъжва за брат му Еужен Мане. Мане насърчава Морисо да рисува. На свой ред Морисо насърчава Мане да рисува на открито, както правят Моне и другите импресионисти. Моне рисува някои пейзажи, морски пейзажи и градски сцени в импресионистичен стил. Повечето от картините му обаче са "фигуративни" (изобразяват хора).

Картините на Мане обикновено изобразяват хора, които водят обичайния си живот. Те показват хора вкъщи и на работа или навън, които се забавляват. Една картина е много различна. Тя представлява ужасна сцена, показваща екзекуцията на мексиканския император Максимилиан чрез разстрел.

Мане умира от сифилис в Париж на 51-годишна възраст. Погребан е в гробището Паси в града.

Бар в "Фолис-Бержер", 1882 г., една от последните картини на Мане

Галерия