Едуар Мане — френски новатор на импресионизма и модерната живопис

Едуар Мане — френски новатор в импресионизма и модерната живопис. Открийте влиянието му, противоречивите шедьоври и прехода от реализъм към съвременно изкуство.

Едуар Мане (на френски: Édouard Manet, произнася се edwaʁ manɛ), 23 януари 1832 г. - 30 април 1883 г., е френски художник импресионист. Той е един от първите художници на XIX в., които рисуват сюжети от ежедневието на съвременния свят. Това го прави много важен за модерната живопис, особено за промяната от реализъм към импресионизъм.

Някои от картините му са много противоречиви. Картините "Обяд на тревата" и "Олимпия" са отправна точка за група млади художници, които развиват това, което по-късно ще бъде наречено импресионизъм.

Кратка биография

Едуар Мане е роден в Париж на 23 януари 1832 г. Започва художествено обучение при учителя Томас Кутюр (Thomas Couture), но бързо се отклонява от академичните канони в търсене на нов израз. През 1850-те и 1860-те години той посещава галерии, изучава старите майстори (особено Веласкес и Гоя) и пътува до Испания, което силно влияе върху палитрата и композиционните му решения.

Стил и художествени принципи

Manet се отличава с няколко характерни белега:

• Модерни сюжети: той рисува сцени от съвременния градски живот — кина, кафенета, паркове, опера, барове и портрети на приятели и интелектуалци.
• Смели композиции: често използва рязко изсечени формати, непълно центрирани фигури и необичайни ъгли, близки до късите кадри в фотографията.
• Лакащ и видим мазък: борави с по-свободни, видими четки и оставя части от платното с по-малко изгладена повърхност — контраст с академичната полирана техника.
• Контраст и черно: използва черното като силен елемент в композицията — нещо, което академичната традиция избягваше — и създава остър тонален контраст.
• Влияния: влиянието на испанските майстори, японската естетика (японизмът) и близостта му до фотографията са видими в неговите решения за рамкиране и осветление.

Някои от най-известните картини и скандали

• „Обяд на тревата“ (Le Déjeuner sur l'herbe) — представена през 1863 г. на Salon des Refusés. Скандализира обществото заради голата жена на фона на облечени мъже и заради нарушаването на академичните норми на композиция и пространствено третиране.
• „Олимпия“ (Olympia) — показана на Салона през 1865 г., изправи критиката срещу Мане заради директния, неидеализиран образ на гола жена, нейния хладен поглед и модерния контекст на темата.
• „Музика в Тюйлери“ (Music in the Tuileries), „Балконът“ (Le Balcon), „Цигуларят“ (The Fifer) и „Барът в Фолис-Бержер“ (Un Bar aux Folies-Bergère) — примери за разнообразие в темите и композициите, демонстриращи еволюцията на стила му.
• Политически и исторически теми: някои платна като „Изпълнението на Максимилиан“ (The Execution of Emperor Maximilian) показват и социална/политическа ангажираност.

Връзки с импресионистите и обществена роля

Мане е важен мост между реализъм и импресионизъм. Макар сам да не взема активно участие в груповите импресионистични изложби, младите художници като Моне, Реноар, Дега и Берта Моризо го уважават и общуват активно с него. Той поощрява техните експерименти и често рисува приятели и колеги. Писателят Емил Зола и други интелектуалци също защитават неговата работа пред критиката.

Последни години и наследство

В последните години на живота си здравето на Мане се влошава и продуктивността му намалява, но дори и тогава той създава значими творби като „Барът в Фолис-Бержер“ (1882). Умира на 30 април 1883 г. в Париж. Неговата роля в преоткриването на живописния език и преминаването към модерността е призната постфактум: той се смята за един от основоположниците на модерната живопис, чийто експерименти със светлина, композиция и съвременни теми отварят пътя за импресионизма и за по-нататъшните авангардни течения.

Някои значими произведения (избор)

• Le Déjeuner sur l'herbe (Обяд на тревата), 1863
• Olympia (Олимпия), 1863
• Le Fifer (Цигуларят), 1866
• Music in the Tuileries (Музика в Тюйлери), 1862
• Un Bar aux Folies-Bergère (Барът в „Фолис-Бержер“), 1882
• Portraits: ремонт на портретната традиция — редица портрети на приятели, писатели и обществени фигури

Заключение: Едуар Мане остава ключова фигура в историята на изкуството заради смелостта си да представи съвременния живот и да разчупи академичните норми. Неговите новаторски похвати и тематични избори променят посоката на европейската живопис и оказват дълготрайно влияние върху следващите поколения художници.

Живот

Обучение

Едуар Мане е роден в Париж на 23 януари 1832 г. в заможно семейство. Когато пораства, чичо му го насърчава да рисува, но баща му иска да постъпи във флота. В крайна сметка му е разрешено да се обучава за художник. Мане работи от 1850 до 1856 г. в ателието на академичния художник Томас Кутюр, който рисува големи исторически картини. В свободното си време той копира старите майстори в Лувъра.

По време на следването си посещава Германия, Италия и Нидерландия, където разглежда картини на ренесансови и барокови майстори като Франс Халс и на испански художници като Диего Веласкес и Гоя.

През 1856 г. Мане отваря собствено студио. Един от най-известните френски художници по това време е Гюстав Курбе, който рисува в стил, известен като реализъм. В картините си Курбе се опитва да покаже живота на бедните работещи хора във фермите и селата. Мане започва да рисува просяци, певци и хора в кафенетата. Стилът му не прилича на този на Курбе, защото използва големи мазки на четката без много детайли. Картините на Курбе са тъмни и мрачни, защото той боядисва всичките си платна в кафяво, преди да постави фигурите. Картините на Мане са по-ярки и светли, с много бяла боя и често малки части, нарисувани в ярко синьо и червено.

През 1863 г. Мане се жени за Сузане Леенхоф, която е наета от баща му да преподава пиано на Мане и по-малкия му брат Еужен. Сузана има единадесетгодишен син, Леон Коела Леенхоф, който често позира като модел за картините на Мане.

Импресионизъм

Всяка година академията в Париж организира голяма изложба, наречена Парижки салон. През 1863 г. Мане включва в изложбата картина, наречена "Обяд на тревата" ("Le déjeuner sur l'herbe"). Съдиите в Салона отказват да окачат тази творба в галерията, защото на нея е изобразена гола жена, седнала на тревата, с двама облечени мъже. Ако картината беше посветена на древногръцката митология, това нямаше да е проблем, но тези мъже бяха облечени в обикновени костюми, а роклята и шапката на жената лежаха на тревата. Може би тя е била проститутка. Съдиите заявиха, че картината е неприлична (много груба).

По това време има група млади художници, които рисуват предимно пейзажи. Това са Клод Моне, Пиер-Огюст Реноар, Алфред Сисли, Фредерик Базил, Камий Писаро, Пол Сезан и Арманд Гийомен. Картините на Моне и неговите приятели също са били отхвърлени. Те се ядосват и се срещат с Мане, за да обсъдят това. Император Наполеон III дава разрешение за друга изложба, наречена Salon des Refuses (Салон на отказите), на която са показани всички картини, които са били "отказани". Много хора отишли да видят тази изложба и скоро открили, че в изкуството има ново "движение", съвсем различно от стила, с който били свикнали.

През 1874 г. тридесет художници импресионисти организират първата си изложба. Основните художници, наричани "импресионисти", са Клод Моне, Огюст Реноар, Пол Сезан, Камий Писаро, Алфред Сисли, Едгар Дега и Берте Морисо. Мане се сприятелява с Берте Морисо, която по-късно се омъжва за брат му Еужен Мане. Мане насърчава Морисо да рисува. На свой ред Морисо насърчава Мане да рисува на открито, както правят Моне и другите импресионисти. Моне рисува някои пейзажи, морски пейзажи и градски сцени в импресионистичен стил. Повечето от картините му обаче са "фигуративни" (изобразяват хора).

Картините на Мане обикновено изобразяват хора, които водят обичайния си живот. Те показват хора вкъщи и на работа или навън, които се забавляват. Една картина е много различна. Тя представлява ужасна сцена, показваща екзекуцията на мексиканския император Максимилиан чрез разстрел.

Мане умира от сифилис в Париж на 51-годишна възраст. Погребан е в гробището Паси в града.

Бар в "Фолис-Бержер", 1882 г., една от последните картини на Мане

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Едуар Мане?

В: С какво е известен Едуар Мане?

В: Защо някои от картините на Едуар Мане са били противоречиви?

Въпрос: Кои картини на Едуар Мане са били отправна точка за импресионизма?

В: Какво влияние оказва Едуар Мане върху съвременната живопис?

В: Кога е роден и кога умира Едуар Мане?

В: Как се произнася името на Едуар Мане на френски?

Търсене по буква