Пенджабският е индоарийски език, говорен като роден език на около 130 милиона души, което го прави един от десетте най-разпространени езици в света. Повечето носители живеят в района на Пенджаб в Пакистан и Индия. Пенджабският е широко разпространен и в съседни индийски щати като Харяна, Химачал Прадеш и Делхи, както и в големи диаспорни общности в Обединеното кралство, Канада, САЩ, Австралия и други страни.

Произход и родство

Езикът е изведен от древните индоарийски говори, развили се от санскрит, и споделя много структурни и лексикални черти с други съвременни индоарийски езици като хинди, бенгалски, урду и марати. В същото време пенджабският е необичаен за тази група, тъй като е тонален език — звукът на тона играе фонологична роля и може да промени значението на думите.

Диалекти и разпространение

Пенджабският представлява набор от взаимосвързани говори и диалектни групи. Вътрешното разнообразие включва източни и западни варианти — класическият стандартен пенджабски (известен понякога като Majhi) се говори около Амритсар и Лахор и служи за основа на литературния език. На запад от него има непрекъсната диалектна граница към езиците от групата Лахнда (включително говори, близки до Saraiki и Hindko), което прави границите между език и диалект плавни.

Писмени системи

Пенджабският се записва с две основни писмености — гурмухи и шахмухи. Гурмухи е алфавит, използван предимно в индийския Пенджаб и е свързан със сикхската религиозна традиция; множество части от Гуру Грант Сахиб са записани на пенджабски в гурмухи. Шахмухи е адаптация на персо-арабициалната писменост и е широко използвана в пакистанския Пенджаб и сред мусулманските говорещи. В съвременната комуникация се използва и латинска транслитерация (romanization) за социални мрежи, електронна поща и неформално писане.

Тонова система и фонология

Една от най-отличителните черти на пенджабския е тоналността: в много диалекти съществуват няколко тона (обикновено три: висък, нисък и среден), които възникват исторически чрез загуба на определени звукови характеристики като удвоени или озвучени аспирирани съгласни. Тоновете са фонологично значими — изменението на тона може да доведе до различно значение на една и съща сегашна консонантно-важна основа. Освен това езикът запазва разлика между аспирирани и неаспирирани съгласни и има богата вокална система.

Литература, религия и култура

Пенджабският е основният език, говорен от сикхите, и голяма част от сикхската религиозна литература е написана или записана на него. В повечето части на "Гуру Грант Сахиб" се използва пенджабският език, написан на гурмухи, въпреки че пенджабският не е единственият език, използван в сикхските писания. Ранни примери за пенджабска литература са житийните и легендни разкази, сред които Джанамсахите, разкази за живота и легендата на Гуру Нанак (1469–1539 г.).

Съвременната пенджабска култура е богата на музика (включително бха̀нгра и народни песни), театър, кинематография и медии — радио, телевизия и печатни издания на пенджабски език. Езикът играе важна роля в идентичността на общностите както в Южна Азия, така и сред диаспората.

Статус и образование

В Индия пенджабският има официален статут в щата Пенджаб и се използва в училищното образование, администрацията и медиите в региона. В Пакистан той е най-говореният език в провинция Пенджаб, но официалният език на държавно ниво е урду и английски. Въпреки това пенджабският има силни позиции в устната култура, фолклора и местните медии.

Значение и предизвикателства

Пенджабският има голям брой говорещи и богато културно наследство, но също така среща предизвикателства, свързани с езиковата политика, стандартизацията между различните писмени системи и дигиталното присъствие. В последните години има нарастващи усилия за популяризиране на езика в образованието, литературата и онлайн пространството, както и за запазване на диалектното разнообразие и устните традиции.