Пенджабски език: индоарийски тонален език с 130 милиона говорещи
Пенджабски език — тонален индоарийски език с ~130 млн говорещи, разпространен в Пакистан и Индия, писмености гурмухи и шахмухи, ключов за сикхската култура.
Пенджабският е индоарийски език, говорен като роден език на около 130 милиона души, което го прави един от десетте най-разпространени езици в света. Повечето носители живеят в района на Пенджаб в Пакистан и Индия. Пенджабският е широко разпространен и в съседни индийски щати като Харяна, Химачал Прадеш и Делхи, както и в големи диаспорни общности в Обединеното кралство, Канада, САЩ, Австралия и други страни.
Произход и родство
Езикът е изведен от древните индоарийски говори, развили се от санскрит, и споделя много структурни и лексикални черти с други съвременни индоарийски езици като хинди, бенгалски, урду и марати. В същото време пенджабският е необичаен за тази група, тъй като е тонален език — звукът на тона играе фонологична роля и може да промени значението на думите.
Диалекти и разпространение
Пенджабският представлява набор от взаимосвързани говори и диалектни групи. Вътрешното разнообразие включва източни и западни варианти — класическият стандартен пенджабски (известен понякога като Majhi) се говори около Амритсар и Лахор и служи за основа на литературния език. На запад от него има непрекъсната диалектна граница към езиците от групата Лахнда (включително говори, близки до Saraiki и Hindko), което прави границите между език и диалект плавни.
Писмени системи
Пенджабският се записва с две основни писмености — гурмухи и шахмухи. Гурмухи е алфавит, използван предимно в индийския Пенджаб и е свързан със сикхската религиозна традиция; множество части от Гуру Грант Сахиб са записани на пенджабски в гурмухи. Шахмухи е адаптация на персо-арабициалната писменост и е широко използвана в пакистанския Пенджаб и сред мусулманските говорещи. В съвременната комуникация се използва и латинска транслитерация (romanization) за социални мрежи, електронна поща и неформално писане.
Тонова система и фонология
Една от най-отличителните черти на пенджабския е тоналността: в много диалекти съществуват няколко тона (обикновено три: висък, нисък и среден), които възникват исторически чрез загуба на определени звукови характеристики като удвоени или озвучени аспирирани съгласни. Тоновете са фонологично значими — изменението на тона може да доведе до различно значение на една и съща сегашна консонантно-важна основа. Освен това езикът запазва разлика между аспирирани и неаспирирани съгласни и има богата вокална система.
Литература, религия и култура
Пенджабският е основният език, говорен от сикхите, и голяма част от сикхската религиозна литература е написана или записана на него. В повечето части на "Гуру Грант Сахиб" се използва пенджабският език, написан на гурмухи, въпреки че пенджабският не е единственият език, използван в сикхските писания. Ранни примери за пенджабска литература са житийните и легендни разкази, сред които Джанамсахите, разкази за живота и легендата на Гуру Нанак (1469–1539 г.).
Съвременната пенджабска култура е богата на музика (включително бха̀нгра и народни песни), театър, кинематография и медии — радио, телевизия и печатни издания на пенджабски език. Езикът играе важна роля в идентичността на общностите както в Южна Азия, така и сред диаспората.
Статус и образование
В Индия пенджабският има официален статут в щата Пенджаб и се използва в училищното образование, администрацията и медиите в региона. В Пакистан той е най-говореният език в провинция Пенджаб, но официалният език на държавно ниво е урду и английски. Въпреки това пенджабският има силни позиции в устната култура, фолклора и местните медии.
Значение и предизвикателства
Пенджабският има голям брой говорещи и богато културно наследство, но също така среща предизвикателства, свързани с езиковата политика, стандартизацията между различните писмени системи и дигиталното присъствие. В последните години има нарастващи усилия за популяризиране на езика в образованието, литературата и онлайн пространството, както и за запазване на диалектното разнообразие и устните традиции.
Диалекти
Пенджабският език има много диалекти. Диалектите са достатъчно сходни помежду си, така че говорещите ги могат да разбират повечето от диалектите, които са свързани с техния. В Индия основните диалекти на пенджабския език са: Маджхи, Доаби, Малви и Пвадхи. В Пакистан основните диалекти са: "Маджхи", "Шахпури", "Джангви", "Дхани", "Потохари" и "Хиндко".
Маджхи е стандартният диалект на пенджабския език, тъй като той е стандартът за писане на пенджабски. Говори се в централната част на Пенджаб, включително в окръзите Лахор, Шейхупура, Касур, Окара, Нанкана Сахиб, Файсалабад, Гуджранвала, Сиалкот, Нароуал, Гуджрат, Пакпатан, Хафизабад и Манди Бахауддин. В Индия се говори в окръзите Амритсар, Тарн Таран Сахиб и Гурдаспур.
Други диалекти на пенджабския език са пахари, рашнави, ченавари, чачи, джандали, геби. Сарайки, говорен в южната част на Пенджаб, и догри, говорен в Кашмир, са тясно свързани с пенджабския. Връзката на няколко диалекта с езици, различни от пенджабския, създава проблеми при причисляването им към един или друг "език".
Диалекти на пенджабски
Разпределение
Над 93% от хората, които говорят пенджабски като роден език, живеят в Пакистан и Индия. Това е най-разпространеният роден език в Пакистан. Над 44% от пакистанците го говорят като първи език. През 2008 г. в Пакистан има 76 милиона души, говорещи пенджабски. В Индия панджаби се говори като роден език от 3 % от населението. През 2011 г. те са били около 33 милиона. Той е официалният език на индийските щати Пенджаб и Харяна.
|
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Пенджаби се говори като малцинствен език и в няколко други страни, където са емигрирали голям брой пенджабисти.В Обединеното кралство той е вторият най-често използван език. В Канада той е четвъртият най-разпространен език. През 2000 г. в Обединеното кралство има 1,3 милиона души, говорещи пенджаби, а през 2006 г. в Канада - 368 000 души.
Фонология
|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Система за писане
Има три начина за писане на пенджабски: Гурмухи, Шахмухи и Деванагари. В провинция Пенджаб в Пакистан най-често се използва писмеността шахмухи. Диалектът маджхи е писменият стандарт за пенджабски в двете части на Пенджаб.
Гурмукхи - азбучен, без гласни.
Още четене
Пътеводител с фразеологизми за Пенджаби от Wikivoyage
- Бхатия, Тедж (1993 и 2010) Пенджаби: когнитивно-дескриптивна граматика. London: Routledge. Серия: "Пълноценно обучение по пандизски език", сп: Дескриптивни граматики.
- Сингх, Мая (1895) Панджабски речник. Лахор: Munshi Gulab Singh & Sons.
- Етнология: Езиците на Индия и Пакистан
Въпроси и отговори
В: Какво е пенджабски?
О: Пенджабският език е индоарийски език, говорен от около 160 милиона души по света.
В: Къде се говори предимно пенджабски?
О: Пенджабски се говори предимно в района на Пенджаб в Пакистан и Индия, но също така и в други щати като Харяна, Химачал Прадеш, Делхи, Утар Прадеш, Раджастан, Бихар, Джаму и Кашмир и др.
Въпрос: Какво е значението на развитието на пенджабския език?
О: Пенджабският език се е развил от древния език пракрит по същото време като санскрит.
В: Как се пише на пенджабски?
О: Пенджабският език се пише на две различни писмености: Gurmukhī и Shahmukhī.
В: Кой говори най-много пенджабски в Пакистан?
О: По-голямата част от населението в Пакистан говори пенджабски.
В: Каква е връзката между пенджабския и сикхизма?
О: Пенджабският е основният език, говорен от сикхите, но той не е единственият език, използван в сикхските писания.
В: Какво представляват джанамсакхите?
О: Джанамсахите са разкази за живота и легендата на Гуру Нанак, които са ранен пример за пенджабска литература.
обискирам