Фрикативни съгласни (сибиланти): дефиниция, видове и примери
Фрикативната съгласна е съгласна, която се образува, когато изтласкате въздуха през малък отвор или пролука в устата. При преминаването на въздуха през тесния канал възниква турбулентен шум — това е характерният шурхот или шепотен звук на фрикативите. Например от пролуките между зъбите ви могат да се образуват фрикативни съгласни; когато се използват тези пролуки, фрикативните съгласни се наричат сибиланти. Някои примери за сибиланти в английския език са [s], [z], [ʃ] и [ʒ].
В английския език има доста голям брой фрикативи, както беззвучни (безгласни), така и звучни (гласни). Беззвучните фрикативи включват [s], [ʃ], [f] и [θ], а звучните — [z], [ʒ], [v] и [ð]. Освен това в много езици, включително английския и българския, фрикативите могат да имат двойки звучен/беззвучен, които се отличават главно по наличието или отсъствието на вибрация на гласните връзки.
Видове фрикативни съгласни
- По вълнов характер: сибиланти (шипящи звуци с по-силен, високочестотен спектър; напр. [s, z, ʃ, ʒ]) и не-сибиланти (по-малко „свистящи“, напр. [f, v, θ, ð, h]).
- По звучност: беззвучни (voiceless) и звучни (voiced). Примери в енгл.: беззвучни [s, ʃ, f, θ]; звучни [z, ʒ, v, ð].
- По място на артикулация:
- лабидодентални: [f, v] (напр. англ. “fine” [f], бълг. „фото“ [f]);
- денто-алвеоларни/алвеоларни: [θ, ð, s, z] (англ. “think” [θ], “this” [ð], “see” [s]);
- посталвеоларни/палатални: [ʃ, ʒ] (англ. “she” [ʃ], „measure“ [ʒ]);
- веларни/увуларни/глотални: [x, ɣ, χ, ʁ, h] (в различни езици — испанското/шотландско [x], арабско [χ], английско [h]).
Фрикативите в българския език
В българския книжовен език най-често срещаните фрикативи и техните обичайни орфографски представяния са:
- ф – [f], напр. „фотограф“ ([ˈfotogra̞f]);
- в – [v], напр. „вино“ ([ˈvino]);
- с – [s], напр. „село“ ([ˈselo]);
- з – [z], напр. „завод“ ([zɐˈvot]);
- ш – [ʃ], напр. „шапка“ ([ˈʃapka]);
- ж – [ʒ], напр. „жена“ ([ʒeˈna]);
- х – обикновено [x], напр. „хляб“ ([ˈxlʲab]); в някои диалекти и позиции може да се чува и по-глотален [h].
Важно фонологично явление в българския е финалната обтурентна/обструентна/обструентна дезвокализация (final devoicing): в края на думата звучните обструенти (включително звучни фрикативи) се дезвонализират и звучат като съответния беззвучен еквивалент. Например „жив“ (първа форма) се произнася по-близо до [ʒif] поради дезвокализацията на [v].
Акустични и артикулационни белези
- Фрикативите се характеризират с турбулентен шум в определен честотен диапазон; при сибилантите този шум е по-интензивен и концентриран в по-високи честоти (има отчетлив „свистящ“ компонент).
- Звучните фрикативи показват периодична компонента (вибрации на гласните връзки) плюс шума; беззвучните съдържат само шума.
- В зависимост от мястото на образуване и формата на устната кухина спектърът на шума се променя, което дава възможност да се различават различните видове фрикативи.
Примери и бележки за правопис
- В английски правопис едни и същи звуци могат да се пишат по различен начин (например звука [ʃ] — sh, ss, s в различни позиции). Звукът [ʒ] в английски рядко се изписва с една буква (често се среща в „measure“, „vision“ и др.).
- В български орфография буквите са по-пряко свързани с една-единствена фонема, което прави съответствието между буква и звук по-постоянно в сравнение с английския.
Като заключение: фрикативните съгласни са обширна група в звуковата система на много езици. Те се различават по място на артикулация, по това дали са звучни или беззвучни и по това дали са сибиланти (свистящи) или не. Примери от английски и български помагат да се види как тези категории функционират в конкретни езици.
Сибилантни фрикативи
Това е списък на сибилантните фрикативи.
- [s] беззвучен коронарен сибилант, както в английски sip
- [z] гласен коронарен сибилант, както в английски zip
- [ʃ] беззвучен палатално-алвеоларен сибилант (куполообразен, частично палатализиран), както в английски ship
- [ʒ] гласен палатално-алвеоларен сибилант (куполообразен, частично палатализиран), като s в английския език vision
- [ɕ] беззвучен алвеоло-палататален сибилант (ламинален, палатализиран)
- [ʑ] гласна алвео-палатална сибиланта (ламинална, палатализирана)
- [ʂ] беззвучен ретрофлексен сибилант (апикален или субапикален)
- [ʐ] гласна ретрофлексна сибиланта (апикална или субапикална)
Несибилантни фрикативи
- [ɸ] беззвучен двусричен фрикатив
- [β] двугласен бибиален фрикатив
- [f] беззвучен лабиодентален фрикатив, както в английски fine
- [v] гласен лабиодентален фрикатив, както в английски vine
- [θ], [θ̟] беззвучен зъбен фрикатив, както в българския език
- [ð], [ð̟] озвучен зъбен фрикатив, както на английски that
- [r̝] беззвучен тригласен фрикатив
- [ç] беззвучен палатален фрикатив
- [ʝ] гласен палатален фрикатив
- [x] беззвучен веларен фрикатив
- [ɣ] гласен веларен фрикатив
- [ɧ] беззвучен палатално-веларен фрикатив
- [χ] беззвучен увуларен фрикатив
- [ħ] беззвучен фарингеален фрикатив
- [ʜ] беззвучен епиглотален фрикатив
Странични фрикативи
- [ɬ] беззвучен коронарен латерален фрикатив
- [ɮ] гласен коронарен латерален фрикатив
Псевдофрази
- [h] беззвучен глотален преход, както в английски hat
- [ɦ] дишащо-гласовиден глотален преход
В много езици, като например английския, глоталните фрикативи, като [h] в английското "hat", всъщност не са фрикативи, защото са просто гласни, които не са озвучени. В езици като арабския обаче те са истински фрикативи.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява фрикативната съгласна?
О: Фрикативната съгласна е съгласна, която се образува, когато изтласкате въздуха през малка дупка или пролука в устата си.
В: Какво представлява фрикативната съгласна?
О: Когато фрикативните съгласни се образуват с помощта на празнини между зъбите, те се наричат сибилантни фрикативни съгласни.
В: Можете ли да дадете примери за сибилантни фрикативни съгласни в английския език?
О: Да, някои примери за сибилантни фрикативни съгласни в английския език са [s], [z], [ʃ] и [ʒ].
Въпрос: Колко фрикатива има в английския език?
О: Английският език има доста голям брой фрикативи.
В: Каква е разликата между гласните и безгласните фрикативи?
О: Разликата между гласните и безгласните фрикативи е, че гласните фрикативи вибрират на гласните струни и издават звук, докато безгласните фрикативи не предизвикват вибрации.
В: Кои са беззвучните фрикативи в английския език?
О: В английския език има четири беззвучни фрикатива: [s], [ʃ], [f] и [θ].
В: Кои са беззвучните фрикативи в английския език?
О: В английския език има четири беззвучни фрикатива: [z], [ʒ], [v] и [ð].
