Линията на контрол в Кашмир — разделителна линия между Индия и Пакистан
Координати: 34°56′ С. Ш. 76°46′ И. Д. / 34.933° С. Ш. 76.767° И. Д. / 34.933; 76.767
(JK) PoK в южната част на страната. В оранжево е показан контролираният от Индия щат Джаму и Кашмир. Диагоналът на изток е Аксай Чин, който се контролира от Китай.
Линията на контрол (ЛКК, на английски Line of Control, LoC) е линията, която маркира разделението на Кашмир. Земята от едната страна на линията се контролира от Индия, а от другата страна - от Пакистан. Тя не е законна международна граница, но е ефективната граница между двете държави. Индия и Пакистан воюват за Кашмир между 1947 и 1948 г. Първоначално линията маркира военния фронт, когато двете държави обявяват прекратяване на огъня на 1–2 януари 1949 г. Постепенно фронтовете се превръщат в твърда граница. Официално тя е наречена Контролна линия след Споразумението от Симла, подписано на 3 юли 1972 г.
География и административно деление
Преди разделянето регионът е бил княжеска държава княжескадържава Кашмир и Джаму. Частта от региона, която сега е под индийски контрол, е известна като щата Джаму и Кашмир. Двете части, които са под пакистански контрол, са известни като Гилгит-Балтистан и Азад Джаму и Кашмир (AJK). Линията на контрол се простира приблизително 740 км и минава през планински и труднопроходими райони, като често следва естествени ръбове и вододели.
Свързани линии и териториални спорни райони
На изток съществува отделна линия на прекратяване на огъня, която разделя контролираната от Индия част на Кашмир от контролираната от Китай област Аксай Чин. Тя е по-далеч на изток и се нарича Линия на действителен контрол (ЛДК). Въпреки че другата страна се контролира от Индия, Китай разглежда тази линия като част от границата си с Пакистан. Китай и Пакистан са постигнали съгласие за границата между техните територии, но Индия не е признала подобно споразумение по отношение на части от Кашмир.
Военна ситуация и сигурност
ЛКК е силно минно и военизиран район с постоянни бригади, наблюдателни постове и укрепления и от двете страни. През годините възникваха периодични престрелки, артилерийски обстрели и инциденти, които довеждат до жертви сред военни и цивилни. През ноември 2003 г. Индия и Пакистан подписаха споразумение за прекратяване на огъня по ЛКК, което доведе до относително затишие, но инциденти продължават да се случват с променлива интензивност.
Влияние върху населението и гражданския живот
Разделянето на Кашмир по ЛКК има силно въздействие върху местните общности: семейства са разделени, населени места са изоставяни, икономическата активност и достъпът до земя и ресурси са ограничени. В някои периоди стотици хиляди хора са били принудени да мигрират или да потърсят безопасност в други райони. За подобряване на контактите между двете страни са създадени ограничени формати за взаимодействие — например автобусна линия между Сринагар и Музафарабад и пунктове за търговия и преминаване при определени условия, които обаче зависят от политическата ситуация.
Правен и дипломатически статут
ЛКК остава резултат от военни действия и двустранни договорености, а не призната международна граница. В международната дипломация въпросът за статута на Кашмир продължава да бъде спорен и предмет на преговори и резолюции. Дългосрочното решение би изисквало политически диалог между Индия и Пакистан, както и внимание към правата и желанията на населението в региона.
Бележки за региона
- Siachen: На север от основната ЛКК се намира ледниковият район Сиячен, където от 1984 г. има контролни операции и противопоставяне между Индия и Пакистан; тази зона често се разглежда като отделен театър на конфликта.
- Минни полета и екология: Военизацията и поставянето на мини оказват дългосрочно влияние върху околната среда и безопасността на местното население.
Линията на контрол остава един от най-сложните и чувствителни въпроси в Южна Азия — с военно, политическо и хуманитарно измерение, което влияе върху живота на милиони хора в регион с дълга и сложна история.
Зоните, показани в зелено, са двете зони, контролирани от Пакистан: Гилгит-Балтистан на север и [ Джаму и Кашмир
Фехтовка
Индия е построила ограда от своята страна на линията на контрол. Понастоящем тя е дълга 550 км. Тя минава само по част от дължината на линията, а останалата част от Контролната линия е твърде недостъпна за изграждането на бариера. Обявената ѝ цел е да изключи контрабандата на оръжие и проникването на базирани в Пакистан сепаратистки бойци. Пакистан се противопостави на изграждането на бариерата, като заяви, че тя нарушава както двустранните споразумения, така и съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН за региона.
Свързани страници
- Вага
- Индо-бангладешка бариера
- Линия на действителен контрол
- Конфликтът в Кашмир
- Вахан
- Граничен спор
Въпроси и отговори
В: Какви са координатите на контролната линия?
О: Координатите на контролната линия са 34°56′ с.ш. 76°46′ и.д. / 34.933° с.ш. 76.767° и.д. / 34.933; 76.767.
В: Кой контролира всяка от страните на контролната линия?
О: Земята от едната страна на линията се контролира от Индия, а земята от другата страна се контролира от Пакистан.
В: Кога е обявено прекратяване на огъня между Индия и Пакистан за Кашмир?
Прекратяване на огъня между Индия и Пакистан по отношение на Кашмир е обявено на 1 и 2 януари 1949 г.
В: Какво споразумение е подписано през 1972 г. относно линията на контрол?
О: През 1972 г. е подписано споразумението от Симла, което официално я обявява за контролна линия.
В: Как е известен целият Кашмир преди да бъде разделен?
О: Преди това целият Кашмир е известен като княжеската държава Кашмир и Джаму.
В: Как се наричат двете части, които са под пакистански контрол?
О: Двете части, които са под пакистански контрол, са известни като Гилгит-Балтистан и Азад Джаму и Кашмир (AJK).
В: Колко дълга е линията на контрол?
О: Контролната линия е дълга 740 км (460 мили).
