Координати: 34°56′ С. Ш. 76°46′ И. Д. / 34.933° С. Ш. 76.767° И. Д. / 34.933; 76.767

(JK) PoK в южната част на страната. В оранжево е показан контролираният от Индия щат Джаму и Кашмир. Диагоналът на изток е Аксай Чин, който се контролира от Китай.

Линията на контрол (ЛКК, на английски Line of Control, LoC) е линията, която маркира разделението на Кашмир. Земята от едната страна на линията се контролира от Индия, а от другата страна - от Пакистан. Тя не е законна международна граница, но е ефективната граница между двете държави. Индия и Пакистан воюват за Кашмир между 1947 и 1948 г. Първоначално линията маркира военния фронт, когато двете държави обявяват прекратяване на огъня на 1–2 януари 1949 г. Постепенно фронтовете се превръщат в твърда граница. Официално тя е наречена Контролна линия след Споразумението от Симла, подписано на 3 юли 1972 г.

География и административно деление

Преди разделянето регионът е бил княжеска държава княжескадържава Кашмир и Джаму. Частта от региона, която сега е под индийски контрол, е известна като щата Джаму и Кашмир. Двете части, които са под пакистански контрол, са известни като Гилгит-Балтистан и Азад Джаму и Кашмир (AJK). Линията на контрол се простира приблизително 740 км и минава през планински и труднопроходими райони, като често следва естествени ръбове и вододели.

Свързани линии и териториални спорни райони

На изток съществува отделна линия на прекратяване на огъня, която разделя контролираната от Индия част на Кашмир от контролираната от Китай област Аксай Чин. Тя е по-далеч на изток и се нарича Линия на действителен контрол (ЛДК). Въпреки че другата страна се контролира от Индия, Китай разглежда тази линия като част от границата си с Пакистан. Китай и Пакистан са постигнали съгласие за границата между техните територии, но Индия не е признала подобно споразумение по отношение на части от Кашмир.

Военна ситуация и сигурност

ЛКК е силно минно и военизиран район с постоянни бригади, наблюдателни постове и укрепления и от двете страни. През годините възникваха периодични престрелки, артилерийски обстрели и инциденти, които довеждат до жертви сред военни и цивилни. През ноември 2003 г. Индия и Пакистан подписаха споразумение за прекратяване на огъня по ЛКК, което доведе до относително затишие, но инциденти продължават да се случват с променлива интензивност.

Влияние върху населението и гражданския живот

Разделянето на Кашмир по ЛКК има силно въздействие върху местните общности: семейства са разделени, населени места са изоставяни, икономическата активност и достъпът до земя и ресурси са ограничени. В някои периоди стотици хиляди хора са били принудени да мигрират или да потърсят безопасност в други райони. За подобряване на контактите между двете страни са създадени ограничени формати за взаимодействие — например автобусна линия между Сринагар и Музафарабад и пунктове за търговия и преминаване при определени условия, които обаче зависят от политическата ситуация.

Правен и дипломатически статут

ЛКК остава резултат от военни действия и двустранни договорености, а не призната международна граница. В международната дипломация въпросът за статута на Кашмир продължава да бъде спорен и предмет на преговори и резолюции. Дългосрочното решение би изисквало политически диалог между Индия и Пакистан, както и внимание към правата и желанията на населението в региона.

Бележки за региона

  • Siachen: На север от основната ЛКК се намира ледниковият район Сиячен, където от 1984 г. има контролни операции и противопоставяне между Индия и Пакистан; тази зона често се разглежда като отделен театър на конфликта.
  • Минни полета и екология: Военизацията и поставянето на мини оказват дългосрочно влияние върху околната среда и безопасността на местното население.

Линията на контрол остава един от най-сложните и чувствителни въпроси в Южна Азия — с военно, политическо и хуманитарно измерение, което влияе върху живота на милиони хора в регион с дълга и сложна история.