Италианският фронт (1915–1918) в Първата световна война — кампания и битки

Италианската кампания е поредица от битки, водени между Австро-Унгария и Италия. Сраженията се водят в планините на Северна Италия между 1915 и 1918 г. Кампанията съчетава елементи както на високоалпийска война, така и на продължителни позиционни сражения в низините и по речните линии.

Фон и мотиви за влизане в войната

През 1914 г., когато започва войната, Италия не се сражава на страната на съюзниците си Германия и Австрия. През 1915 г. те се присъединяват към Тройната антанта, след като подписват таен договор (Договорът от Лондон), който им обещава територии от Австро‑Унгария в замяна на военна подкрепа. Основният стимул за влизане е националният иредентизъм — стремежът да бъдат присъединени италианскоезични земи, управлявани от Австрия. Сред исканите територии са провинция Тренто (Trentino), пристанището Триест и провинция Болцано-Бозен (Alto Adige/Südtirol), Истрия и Далмация.

Главни фази и битки

Италия се надяваше да започне войната с бърза изненадваща атака, която да завладее стратегически градове и къси фронтови линии. Плановете обаче се сблъскват с тежките природни условия и добре укрепените австрийски позици. С течение на времето конфликтът се превръща в дълга, изтощителна позиционна борба, подобна на тази на Западния фронт, но с особеностите на планинската война.

Най-известната и продължителна серия от сражения са битките при река Исонцо (Soča) — общо дванадесет сражения между 1915 и 1917 г., в които италианските войски многократно опитват да пробият австрийската отбранa на Карстовата плоча и около град Гориция. Върху тези фронтове тежката артилерийска подготовка, окопите и минирането на позиции водят до огромни човешки загуби при много малки придобивки на терен.

През май–юни 1916 г. Австро‑Унгария предприема офанзива в Трентино, известна като Strafexpedition (Азиагска/трентинска експедиция), с цел да пробие в италианската вътрешност и да отстрани италианската заплаха в Алпите. Офанзивата нанася първоначални удари, но е спряна под натиска на италианските резерви.

Резкият обрат настъпва през октомври 1917 г. с прочутата битка при Кобарид (Капоретто) — успешна съвместна германо‑австрийска операция, която с използване на нови тактики (еластична отбрана, концентрирани артилерийски удари и проникновения с подразделения за разбиване на линиите) пробива италианските позиции и предизвиква дълбоко оттегляне. След поражението италианският върховен командващ Луиджи Чадорна е сменен от Армандо Диаз; съюзниците (главно Франция и Великобритания) изпращат помощи и поделения, за да стабилизират фронта.

През 1918 г. след реорганизация на италианската армия и укрепване на отбраната по река Пиаве, настъпва нова италианска офанзива и накрая, през октомври‑ноември 1918 г., след победата при Виторио Венето, австро‑унгарските сили изпитват разпад и искат примирие. Краят на кампанията съвпада с разграждането на Австро‑Унгарската империя и подписване на споразумения за примирие през ноември 1918 г.

Характер на боевете и условията

• Боите се водят както в ниските полета и речни долини (например по линията на река Исонцо и по река Пиаве), така и в екстремни алпийски условия — високи върхове, тесни пасажи и дълбоки долини.
• Планинската война изисква специализирани сили: италианските Алпини и австро‑унгарските планински части (каисершютцен и други) използват алпийски маршрути, въжени линии, прожекции и шоколадни — както и множество тунели и мини за разрушаване на вражески позиции.
• Климатичните условия (студ, лавини, липса на добри пътища) и трудните логистични връзки причиняват значителни лишения и допълнителни загуби извън бойните действия.
• Окопната тактика и масовата артилерийска стрелба водят до много жертви в статичните участъци; използвани са и химически оръжия в някои моменти на фронта.

Последици и значение

Италианската кампания е изключително кръвопролитна и оставя дълбоки политически и социални следи в Италия и в разгромената Австро‑Унгария. Войната на италианския фронт:

• изтощи ресурсите и доведе до стотици хиляди загинали и ранени сред военните и цивилните;
• ускори политическата капитулация и разпадането на Австро‑Унгарската империя;
• завърши с териториални промени, частично удовлетворяващи иредентистките искания на Италия, но също пораждащи вътрешно недоволство и бъдещи напрежения.

Кампанията на италианския фронт (1915–1918) остава пример за съчетание на традиционни масови офанзиви и нови военни технологии и тактики, приложени в предизвикателна природна среда — факт, който оказва влияние върху военната теория и подготовката на армията в междувоенния период.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше италианската кампания?

В: Срещу кого се е сражавала Италия по време на Италианската кампания?

В: Сражава ли се Италия за Тройния съюз?

В: Кога Италия се присъединява към Тройната антанта?

В: Какво искаше италианският иредентизъм?

Въпрос: Какъв беше планът на Италия в началото на войната?

В: В какъв вид война се превърна войната в Италия?

Търсене по буква