Еритрейско-етиопската война е война между Етиопия и Еритрея. Тя продължава от май 1998 г. до юни 2000 г. Двете страни похарчиха стотици милиони долари за войната, а десетки хиляди души бяха убити от конфликта. Войната доведе до значителни разрушения на инфраструктурата, принуди стотици хиляди хора да напуснат домовете си и остави двата общества дълбоко поляризирани. На дипломатическо ниво конфликтът създаде продължителен „безвойнен, но необявен“ режим на напрежение, при който големи части от границата останаха военизирани години след примирието. Въпреки интензивните боеве, непосредствените промени в линията на границата при самия конфликт бяха относително ограничени; окончателното решение за границата бе предмет на последващи арбитражни процеси и политически преговори.

Войната за независимост на Еритрея продължава 30 години, с прекъсвания; тя започва през 1961 г. и завършва през 1991 г., когато Еритрея окончателно става независима. Докато това се случва, в Етиопия също има гражданска война, която започва през 1975 г. Тази война е започната от Народния фронт за освобождение на Тиграй (TPLF) като въстание за сваляне на марксистката военна диктатура на ДЕРГ (военен комитет, който сваля император Хайле Селасие през 1974 г.). TPLF и Еритрейският народен фронт за освобождение са могъщи съюзници по време на гражданската война, но след това Етиопия и Еритрея не могат да се споразумеят къде е границата след независимостта на Еритрея. Една от основните зони на конфликт е съсредоточена в Бадме.

Причини за конфликта

Причините за ескалацията през 1998 г. са комплексни и включват:

  • Неясни граници: колониалното наследство (граници, фиксирани по време на италианското управление и последващи договори) и липсата на окончателно споразумение за демаркация доведоха до спорове за контрол над гранични населени места като Бадме и други селски райони.
  • Политически и икономически интереси: контролирането на прилежащи територии имаше значение за местното стопанство, пасища и пътища на свързаност.
  • Разрив в отношенията на бившите съюзници: след падането на ДЕРГ партньорството между TPLF и Еритрейския народен фронт се разпада, а първоначалните съюзнически отношения се превръщат в съперничество за регионално влияние.
  • Военна ескалация след локални инциденти: първоначални гранични стълкновения през пролетта на 1998 г. бързо прерастват в мащабни бойни действия поради мобилизация и взаимни ответни нападения.

Ход на военните действия

Войната включваше комбинация от сухопътни сражения, артилерийски обстрели и въздушни операции. И двете страни мобилизираха големи сухопътни сили, използваха танкове и тежка артилерия и укрепиха гранични позиции с окопи и постройки. Основни театри на бойните действия бяха северните провинции на Етиопия и южните райони на Еритрея, включително райони около Бадме и няколко гранични пунктове. Въздушни удари и строги отбранителни операции също причиняваха цивилни жертви и разрушения на градска и селска инфраструктура.

Международна реакция и мирно споразумение

Международната общност и регионални организации оказаха натиск за прекратяване на огъня. На 12 декември 2000 г. бе подписано примирие, известно като Алжирското споразумение (Алжирско примирие), чрез посредничеството на Алжир и Международната общност. Договорено бе създаване на независима Комисия за определяне на границата — Eritrea-Ethiopia Boundary Commission (EEBC) — която по-късно излезе с решение за демаркация (обявено официално през 2002 г.).

EEBC присъди някои спорни зони, включително Бадме, на Еритрея, но изпълнението на решението срещна политически затруднения. Етиопия в последствие отхвърли извършената демаркация на място, докато Еритрея изискваше пълно и безусловно прилагане. Вследствие на това конфликтът влезе в дълъг период на фактически застой („no war, no peace“), който продължи почти две десетилетия.

Последици

  • Човешки жертви: загинаха десетки хиляди военни и цивилни; много възстановителни и хуманитарни нужди останаха незадоволени.
  • Преселвания и хуманитарни кризи: стотици хиляди бяха вътрешно разселени или бежанци, с дългосрочни последствия за региони и общности.
  • Икономически щети: разходите за войната и разрушенията задържаха икономическото развитие и увеличиха социалните проблеми и безработицата.
  • Военизация и вътрешна политика: напрежението засили милитаризацията и в двата режима; в Еритрея националната служба бе разширена и затегната, което доведе до международни критики за нарушения на правата на човека.
  • Регионална нестабилност: продължаващото враждебно състояние между двете държави затрудни регионалното сътрудничество и повлия отрицателно върху сигурността в района на Рог на Африка.

По-късно развитие

След години на застой, през 2018 г. новото етиопско ръководство под ръководството на Абий Ахмед прие решение за възстановяване на отношенията с Еритрея и изпълнение на някои от исканията за нормализация. Процесът доведе до възобновяване на дипломатическите отношения, отваряне на границата и възстановяване на транспортни връзки. Тези стъпки бяха възприети като значителен пробив в процеса на помирение и допринесоха за международното признание на усилията за мир (Абий Ахмед получи Нобелова награда за мир през 2019 г. за част от тези действия).

Въпреки това, въпросът за окончателната демаркация на границата и пълното помирение остана чувствителен и сложно политическо предизвикателство за двете страни. Наследството на конфликта продължава да влияе върху вътрешната политика и регионалната динамика години след активните бойни действия.