Еврика Стокейд е името, дадено на бунта на златотърсачите в Баларат, щата Виктория, Австралия. То се провежда при изгрев слънце на 3 декември 1854 г. Миньорите идват от Англия, Ирландия, Шотландия, Уелс, Канада, Италия, Унгария, Франция, Германия, Китай и Австралия. Миньорите отказали да платят лицензионна такса за търсене на злато. Миньорите заявили, че парите за лиценза са данък и че ако трябва да плащат данък, то те трябва да бъдат представени в парламента. Ирландският миньор Питър Лалор става лидер на миньорите. Те построяват крепост или заслон на хълма Бейкъри над златните разкопки на златото в Еврика. Те са нападнати от британската армия. Убити са повече от 30 души. Битката продължава 20 минути.

Предистория и причини

Подтикът за въстанието е натрупан от продължителни напрежения между миньорите и колониалните власти. Системата с лицензи за търсене на злато налагаше редовно плащане независимо от добива, а контролът и проверките (т.нар. "license hunts") често бяха груби и корумпирани. Миньорите, много от които били имигранти, искали представителство и справедливо третиране — те смятали лицензионната такса за необоснован данък, който трябвало да бъде одобрен от парламента. Нарастващото недоволство доведе до създаване на групи и събрания на копачите, а събития като смъртта на някои миньори и сблъсъци с полицията засилиха протестите.

Ход на събитията

В края на ноември и началото на декември 1854 г. се проведоха масови събрания на хълма Бейкъри, където миньорите формулираха искания за политически права и реформи (частично организирани чрез инициативи като Ballarat Reform League). Миньорите построиха импровизирана крепост — т.нар. "стокейд" — от трупчета, дъски и платнища, и развяха характерното синьо знаме с бяла звезда, по-късно станало известно като Еврика флаг.

В ранните часове на 3 декември колониални войски, полицаи и доброволци направиха внезапен щурм към стокейда. Очаква се точният брой на участващите да варира според източниците, но нападението отне само кратко време — около двадесетина минути — за да бъде разкъсано въстанието. Последствията бяха тежки: множество загинали и ранени, конфискации и арести. Точният брой на жертвите е предмет на исторически спорове и оценки, но събитията оставиха дълбок отпечатък върху колониалното общество.

Последствия и политически реформи

Веднага след Еврика следваха съдебни процеси срещу водачи на бунта, но много от обвиняемите бяха оправдани или неосъдени поради общественото съчувствие към миньорите. В краткосрочен план правителството беше принудено да преразгледа практиката с лицензирането:

  • лицензите бяха постепенно заменени с по-евтини и по-справедливи "miner’s rights" (право на миньор), които дават и право на глас;
  • бяха направени и други политически реформи, които разшириха представителството и намалиха произвола при прилагане на законите;
  • Питър Лалор, ранен по време на боя (той загуби ръката си), по-късно става представител в местния парламент и остава видна фигура в австралийската история.

Памет и значение

Еврика Стокейд се възприема като ключов момент в развитието на австралийската демокрация и гражданските права. Еврика флагът става национален символ на съпротивата срещу неправдата и на борбата за политически права. Събитията са тема на книги, песни, филми и академични изследвания и се отбелязват в австралийската културна памет като ранна стъпка към по-широко участие в управлението и към принципите на справедливост и равенство.

Забележка: Точните детайли и числа (например броят на загиналите или редът на командването при щурма) варират в зависимост от източниците; общият консенсус обаче е, че Еврика оказва значимо влияние върху политическите реформи в щата Виктория и върху развитието на демократичните институции в Австралия.