Еврика Стокейд (1854) — бунтът на златотърсачите в Баларат, Австралия

Еврика Стокейд е името, дадено на бунта на златотърсачите в Баларат, щата Виктория, Австралия. То се провежда при изгрев слънце на 3 декември 1854 г. Миньорите идват от Англия, Ирландия, Шотландия, Уелс, Канада, Италия, Унгария, Франция, Германия, Китай и Австралия. Миньорите отказали да платят лицензионна такса за търсене на злато. Миньорите заявили, че парите за лиценза са данък и че ако трябва да плащат данък, то те трябва да бъдат представени в парламента. Ирландският миньор Питър Лалор става лидер на миньорите. Те построяват крепост или заслон на хълма Бейкъри над златните разкопки на златото в Еврика. Те са нападнати от британската армия. Убити са повече от 30 души. Битката продължава 20 минути.

Предистория и причини

Подтикът за въстанието е натрупан от продължителни напрежения между миньорите и колониалните власти. Системата с лицензи за търсене на злато налагаше редовно плащане независимо от добива, а контролът и проверките (т.нар. "license hunts") често бяха груби и корумпирани. Миньорите, много от които били имигранти, искали представителство и справедливо третиране — те смятали лицензионната такса за необоснован данък, който трябвало да бъде одобрен от парламента. Нарастващото недоволство доведе до създаване на групи и събрания на копачите, а събития като смъртта на някои миньори и сблъсъци с полицията засилиха протестите.

Ход на събитията

В края на ноември и началото на декември 1854 г. се проведоха масови събрания на хълма Бейкъри, където миньорите формулираха искания за политически права и реформи (частично организирани чрез инициативи като Ballarat Reform League). Миньорите построиха импровизирана крепост — т.нар. "стокейд" — от трупчета, дъски и платнища, и развяха характерното синьо знаме с бяла звезда, по-късно станало известно като Еврика флаг.

В ранните часове на 3 декември колониални войски, полицаи и доброволци направиха внезапен щурм към стокейда. Очаква се точният брой на участващите да варира според източниците, но нападението отне само кратко време — около двадесетина минути — за да бъде разкъсано въстанието. Последствията бяха тежки: множество загинали и ранени, конфискации и арести. Точният брой на жертвите е предмет на исторически спорове и оценки, но събитията оставиха дълбок отпечатък върху колониалното общество.

Последствия и политически реформи

Веднага след Еврика следваха съдебни процеси срещу водачи на бунта, но много от обвиняемите бяха оправдани или неосъдени поради общественото съчувствие към миньорите. В краткосрочен план правителството беше принудено да преразгледа практиката с лицензирането:

• лицензите бяха постепенно заменени с по-евтини и по-справедливи "miner’s rights" (право на миньор), които дават и право на глас;
• бяха направени и други политически реформи, които разшириха представителството и намалиха произвола при прилагане на законите;
• Питър Лалор, ранен по време на боя (той загуби ръката си), по-късно става представител в местния парламент и остава видна фигура в австралийската история.

Памет и значение

Еврика Стокейд се възприема като ключов момент в развитието на австралийската демокрация и гражданските права. Еврика флагът става национален символ на съпротивата срещу неправдата и на борбата за политически права. Събитията са тема на книги, песни, филми и академични изследвания и се отбелязват в австралийската културна памет като ранна стъпка към по-широко участие в управлението и към принципите на справедливост и равенство.

Забележка: Точните детайли и числа (например броят на загиналите или редът на командването при щурма) варират в зависимост от източниците; общият консенсус обаче е, че Еврика оказва значимо влияние върху политическите реформи в щата Виктория и върху развитието на демократичните институции в Австралия.

Флаг

Миньорите изработват свое собствено знаме, което се развява на плаца на Еврика. Знамето е свалено по време на битката и отнесено от един от войниците. През 90-те години на XIX в. то е предадено на Художествената галерия в Баларат. Парчета от знамето понякога се подаряват на важни посетители на Баларат. Смята се, че кралица Елизабет II има малка част от него. През 1973 г. знамето е реставрирано и изложено в Художествената галерия. Изложбата е открита от министър-председателя на Австралия Гоф Уитлам. Знамето е включено в Регистъра на наследството на щата Виктория, а през 2006 г. е обявено за икона от Националния тръст. През август 2010 г. Художествената галерия на Баларат заявява, че флагът се нуждае от допълнителна работа, за да се запази. То е изпратено в Южна Австралия, за да бъде реставрирано на стойност над 100 000 австралийски долара. Галерията построи нов херметически затворен калъф, в който да се съхранява знамето.

Знамето на Еврика в художествената галерия на Баларат

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представляваше запасът на Еврика?

В: Откъде са дошли миньорите?

В: Защо миньорите отказват да плащат лицензионна такса?

В: Кой стана лидер на миньорите?

В: Какво построиха на хълма Бейкъри Хил?

В: Кой нападна миньорите?

В: Колко време продължи битката?

Търсене по буква