Правителство на Австралия

Федералното правителство

Раздел 1 от Конституцията на Австралия създава демократична законодателна власт - двукамарен парламент на Австралия. Това са кралицата и две камари - Сенатът и Камарата на представителите. Раздел 51 от Конституцията определя законодателните правомощия на правителството на Австралийския съюз и дава определени правомощия и отговорности (известни като "глави на властта") на федералното правителство. Всички останали отговорности се запазват от шестте щата. Всеки щат има своя собствена конституция, така че в Австралия има седем суверенни парламента, като никой от тях не може да изземе правомощията на друг. Върховният съд на Австралия се произнася по всички спорове между Австралийския съюз и щатите или между щатите относно техните правомощия.

Парламентът на Британската общност може да предлага промени в Конституцията. За да се превърнат в закон, предложенията трябва да бъдат подложени на референдум от всички австралийци, които са на възраст за гласуване. Промените трябва да получат "двойно мнозинство": мнозинство от всички гласове и мнозинство от гласовете в повечето щати.

В Конституцията на Австралийския съюз се казва също, че държавите могат да се съгласят да предоставят на Австралийския съюз всички свои правомощия. Това може да стане чрез изменение на Конституцията чрез референдум. По-често, ако всички щати се съгласят, тогава всички парламенти на щатите и на Британската общност приемат закони, които позволяват прехвърлянето. Тези закони за "прехвърляне" могат да имат "клауза за изтичане на срока на действие". Това е част от закона, която означава, че законът е в сила само за определен период от време. След това се връща първоначалното разделение на властите.

Австралия има няколко територии, три от които са самоуправляващи се: Австралийската столична територия (АСТ), Северната територия (СТ) и остров Норфолк. Законодателните органи на тези територии разполагат с правомощия, предоставени им от Австралийския съюз. Парламентът на Австралийския съюз запазва правото си да отменя териториалното законодателство и да дава или отнема правомощия. Докато австралийските граждани, живеещи в Австралийската столична територия и Северната територия, са представени в парламента на Британската общност, жителите на остров Норфолк не са.

Другите територии на Австралия (Джервис Бей, остров Коледа и Кокосови острови) не се самоуправляват. Вместо това тези територии се управляват от федерални закони, а остров Коледа и Кокосовите острови имат и местни власти. До голяма степен необитаемите острови в Коралово море са създадени като територия на Британската общност през 1969 г. Островите Ашмор и Картие са територия от 1933 г., управлявана по законите на Северната територия.

Федералният характер на Австралийския съюз и структурата на парламента на Австралия са предмет на дълги преговори между колониите. Камарата на представителите се избира на база, която отразява различния размер на населението на щатите. Така Нов Южен Уелс има 50 депутати, а Тасмания - само петима. Но Сенатът се избира на базата на равенство между щатите: всички щати имат по 12 сенатори, независимо от броя на населението. Това е така, за да могат сенаторите от по-малките щати да формират мнозинство и да променят или дори да отхвърлят законите на Камарата на представителите. АСТ и НТ избират по двама сенатори.

Третото ниво на управление след Австралийския съюз и щата/територията е местното управление. Те са организирани като графства, градове или селища. Местните власти се състоят от избрани представители (известни като съветници или старейшини в зависимост от държавата), които обикновено работят на непълно работно време.

Управлението се осъществява от три взаимосвързани органа на властта:

• Законодателна власт: Парламентът на Британската общност
• Изпълнителен директор: Суверенът, чиято изпълнителна власт се използва от генерал-губернатора, министър-председателя, министрите и техните ведомства.
• Съдебна власт: Върховният съд на Австралия и други федерални съдилища.

Разделението на властите е принципът, според който трите власти извършват дейността си отделно една от друга:

• законодателната власт предлага закони под формата на законопроекти. Той създава правната рамка за работата на другите два законодателни органа. Суверенът формално е част от парламента, но не играе активна роля по тези въпроси.
• Изпълнителната власт приема законите с кралско одобрение, прилага законите и изпълнява задачите, възложени й от законодателството.
• Съдебната власт разглежда дела, свързани с прилагането на закона, като използва както законовите разпоредби, така и общото право. Австралийските съдилища не могат да дават консултативни становища относно конституционността на законите
• другите власти не могат да влияят на съдебната власт.

Преди приемането на Закона за Австралия от 1986 г. и съответното законодателство в парламента на Обединеното кралство някои австралийски дела можеха да бъдат изпратени за окончателно обжалване пред Съдебния комитет на Тайния съвет. Понастоящем решенията по австралийското право се вземат само в Австралия, а Върховният съд на Австралия е най-висшата апелативна инстанция. Беше премахната и възможността британският парламент да приема закони, които да отменят австралийската конституция.

Законодателна власт

Законодателният орган приема законите и контролира дейността на другите две власти, за да може при необходимост да ги промени. Австралийският парламент е двукамарен и се състои от кралицата, 76-членен Сенат и 150-членна Камара на представителите. Дванадесет сенатори от всеки щат се избират за шестгодишен мандат, като се използва пропорционално представителство и единно прехвърляемо гласуване (известно в Австралия като "преференциално гласуване", като половината се избират на всеки три години.

Има и двама сенатори, избрани от избирателите от Северната територия (и включваща териториите в Индийския океан, остров Коледа и Кокосовите острови). Други двама сенатори се избират от избирателите на Австралийската столична територия (включително територията Джервис Бей). Сенаторите от териториите също се избират чрез преференциално гласуване, но мандатът им не е фиксиран: той започва в деня на общите избори за Камарата на представителите и приключва в деня преди следващия такъв изборен ден.

Членовете на Камарата на представителите се избират чрез преференциално гласуване от едномандатни райони, разпределени между щатите и териториите приблизително пропорционално на населението. В областта на обикновеното законодателство двете камари имат еднакви правомощия, но всички закони за харчене на пари или събиране на данъци трябва да бъдат приети от Камарата на представителите. В Уестминстърската система лидерът на политическата партия или група от партии, която има подкрепата на мнозинството от членовете на Камарата на представителите, се предлага да състави правителство и се нарича министър-председател.

Министър-председателят и кабинетът са отговорни пред парламента, чиито членове трябва да са. Общи избори се провеждат поне веднъж на три години. Министър-председателят може да посъветва генерал-губернатора да свика избори за Камарата на представителите по всяко време, но избори за Сенат могат да се провеждат само в определени срокове, определени в Конституцията. Последните общи избори са проведени на 21 август 2010 г.

Парламентът на Британската общност и законодателните органи на всички щати и територии използват Уестминстърската система. Те имат признат лидер на опозицията, който обикновено е лидерът на най-голямата партия извън правителството. Съществува и кабинет в сянка от членове на опозицията, които "засенчват" всеки член на министерството, като задават въпроси по въпроси, свързани с отговорностите на министъра. Тъй като правителството има мнозинство от членове в долната камара на законодателния орган, то обикновено може да приема своето законодателство и да контролира работата на камарата. Опозицията може да забави процеса и да възпрепятства работата на правителството, ако реши. Ежедневната работа на Камарата обикновено се осъществява между високопоставен министър, който носи титлата лидер на Камарата, и опозиционен депутат, известен като ръководител на опозиционните дела.

Изпълнителен директор

Държавен глава

Конституцията на Австралия е написана през 1901 г., когато доминионите на Британската империя не са били независими държави, и в нея не се използват думите "държавен глава". На практика ролята на държавен глава на Австралия е поделена между двама души - кралицата на Австралия и генерал-губернатора на Австралия. Генерал-губернаторът се назначава от кралицата по съвет на министър-председателя на Австралия. Макар че в много отношения генерал-губернаторът е представител на кралицата и упражнява различни конституционни правомощия от нейно име, той също така е самостоятелно натоварен с много важни конституционни правомощия по силата на Конституцията.

Понастоящем суверенът на Австралия е кралица Елизабет II. Тя е суверен и на петнадесет други държави от Британската общност, включително Обединеното кралство. Подобно на другите доминиони, Австралия получава законодателна независимост от парламента на Обединеното кралство чрез Уестминстърския статут от 1931 г. Той влиза в сила в Австралия през 1942 г., но е с обратна дата от 3 септември 1939 г. Със Закона за кралския стил и титли от 1953 г. австралийският парламент дава на кралицата титлата кралица на Австралия. През 1973 г. австралийската ѝ титла вече не включва статута ѝ на кралица на Обединеното кралство и защитник на вярата.

В раздел 61 от Конституцията се казва, че "Изпълнителната власт на Британската общност се предоставя на кралицата и се упражнява от генерал-губернатора ‑като представител на кралицата, като се разпростира върху изпълнението и поддържането на тази Конституция и законите на Британската общност". В раздел 2 от Конституцията на Австралия се казва, че генерал-губернаторът представлява кралицата в Австралия. На практика генерал-губернаторът изпълнява всички задачи, които обикновено се изпълняват от държавен глава, без да пита кралицата.

Въпросът дали кралицата е държавен глава на Австралия се превръща в политически по време на референдума за австралийска република през 1999 г., когато противниците на идеята за превръщането на Австралия в република твърдят, че Австралия вече има австралиец като държавен глава в лицето на генерал-губернатора, който от 1965 г. насам неизменно е австралийски гражданин. Бившият генерал-губернатор, генерал-майор Майкъл Джефри, заяви през 2004 г: "Нейно Величество е държавен глава на Австралия, но аз съм неин представител и за всички цели изпълнявам пълната роля". През 2005 г. обаче той отказва да назове кралицата като държавен глава, като вместо това в отговор на директен въпрос заявява: "Кралицата е монарх, а аз я представлявам и изпълнявам всички функции на държавен глава". Генерал-губернаторът представлява Австралия в международен план, като прави и приема държавни посещения.

През 2009 г. министър-председателят Кевин Ръд нарича генерал-губернатора австралийски държавен глава. Той заявява, че едно задгранично посещение на Куентин Брайс "...в Африка от такъв мащаб от страна на държавния глава на Австралия ще изрази сериозността на ангажимента на Австралия".

В Уестминстърската система правомощията на генерал-губернатора почти винаги се използват по съвет на министър-председателя или други министри. Генерал-губернаторът запазва резервни правомощия, подобни на тези, които притежава кралицата в Обединеното кралство. Те се упражняват рядко, но по време на австралийската конституционна криза през 1975 г. генерал-губернаторът сър Джон Кер ги използва независимо от кралицата и министър-председателя.

Няколко пъти хората в Австралия са искали да премахнат монархията. На референдум през 1999 г. австралийският народ гласува по предложение за промяна на Конституцията. Предложението предвиждаше премахване на кралицата от Конституцията и замяна на генерал-губернатора с президент, номиниран от министър-председателя, който обаче се нуждае от одобрението на две трети от мнозинството в двете камари на парламента. Предложението беше отхвърлено. Австралийското републиканско движение продължава да призовава за прекратяване на монархията в Австралия, като на това се противопоставят "Австралийци за конституционна монархия".

Изпълнителен съвет

Федералният изпълнителен съвет се състои от генерал-губернатора, министър-председателя и министри. Той е официален орган, който съществува, за да придава правна сила на решенията, взети от кабинета, и да изпълнява различни други функции. Членовете на Изпълнителния съвет имат право да бъдат наричани "уважаеми" - титла, която те запазват пожизнено. Генерал-губернаторът обикновено председателства заседанията на Съвета, но министър с титлата заместник-председател на Изпълнителния съвет служи като връзка между правителството и Съвета.

Кабинет

В Конституцията на Австралия не се споменава кабинетът и неговите решения нямат правна сила. Всички членове на министерството трябва да положат клетва като членове на Федералния изпълнителен съвет. Този съвет се председателства от генерал-губернатора и който се събира единствено, за да одобри и придаде правна сила на вече взетите от кабинета решения. Ето защо в министерството винаги има член, който носи титлата заместник-председател на Изпълнителния съвет.

До 1956 г. всички членове на министерството са членове на кабинета. С добавянето на още министри през 40-те и 50-те години кабинетът става твърде голям. През 1956 г. Робърт Мензис създава министерство на две нива, като в кабинета влизат само висши министри. Те са известни като "предна скамейка", защото седят на местата на предната скамейка в парламента. Тази практика е продължена от всички правителства с изключение на правителството на Уитлам.

Когато партиите, които не са от Лейбъристите, са били на власт, министър-председателят е назначавал всички членове на кабинета и министри. Когато Либералната партия и нейните предшественици (Националистическата партия и Обединената австралийска партия) са били в коалиция с Националната партия или нейния предшественик Страновата партия, лидерът на младшата коалиционна партия е имал право да решава за членовете на коалиционното министерство от своята партия и да работи с министър-председателя, за да им възложи отговорностите.

Когато лейбъристите за пръв път заемат поста под ръководството на Крис Уотсън, Уотсън се възползва от правото да избира членовете на кабинета си. През 1907 г. обаче партията решава, че бъдещите кабинети на лейбъристите ще се избират от членовете на парламентарната лейбъристка партия - Caucus. Министър-председателят щеше да разпределя техните отговорности. Лейбъристките премиери имали голямо влияние върху това кой да бъде избран в лейбъристките министерства, въпреки че лидерите на малки групи вътре в партията също имали голяма власт. Преди парламентарните избори през 2007 г. Кевин Ръд заяви, че той и само той ще избере министерството, ако стане министър-председател. Партията му спечели изборите и той избра министерството, както беше казал.

Кабинетът заседава не само в Канбера, но и в столиците на други австралийски щати, най-често в Сидни и Мелбърн. Кевин Ръд заяви, че иска кабинетът да заседава и на други места, например в големите регионални градове. Офисите на Парламента на Британската общност в Сидни се намират на улица Филип.

Правителства на грижите

Има моменти, в които правителството действа в качеството си на служебно, главно в периода преди и непосредствено след общи избори.

Съдебна власт

Съдебната власт тълкува законите, като използва за основа приетите закони и това, което е било казано в законодателния орган по време на приемането на законите.

• Върховен съд на Австралия
• Федерален съд на Австралия
• Семеен съд на Австралия
• Федерален магистратски съд

Свързани страници

• Федерален бюджет на Австралия
• Австралийска обществена служба