Лидерът на опозицията в Австралия: роля, история и списък на носители
В австралийската федерална политика лидерът на опозицията е член на парламента в Камарата на представителите. Лидерът на опозицията обикновено е лидер на партията, която има най-много места, но не е част от правителството. В парламента лидерът на опозицията седи от лявата страна на масата в центъра, пред опозицията и срещу министър-председателя. Лидерът на опозицията се избира от опозиционната партия. Нов лидер на опозицията може да бъде избран, ако лицето, заемащо този пост, почине, подаде оставка или бъде оспорено на лидерския пост.
Австралийският съюз е конституционна монархия с парламентарна система. Тя се основава на британския модел Уестминстър. Терминът "опозиция" има специфично значение в парламентарната система. Официалното ѝ наименование е "Лоялната опозиция на Нейно Величество" (Her Majesty's Loyal Opposition). Това е важна част от Уестминстърската система. Опозицията насочва критиките си към правителството и се опитва да го победи и замени. Следователно опозицията е "правителство в очакване" и е формална част от парламентарната система, също както и правителството. Тя е в опозиция на правителството, но не и на короната, откъдето идва и терминът "лоялна опозиция".
Настоящият текст в оригинала посочва, че настоящият лидер на опозицията е Антъни Албанезе, който замени Бил Шортън, подал оставка след загубата на изборите през 2016 и 2019 г. Важно е да се уточни: след изборите през май 2022 г. Антъни Албанезе стана министър‑председател и лидер на управляващата Лейбъристка партия. От 30 май 2022 г. лидер на опозицията във Федералната камара е Питър Дътуън (лидер на Либералната партия).
Роля и основни функции
- Парламентарен контрол: лидерът на опозицията организира и координира критиката към правителството, поставя алтернативни политики и води дебатите от името на опозицията.
- Водене на "теневото правителство": ръководи т.нар. shadow ministry — тенива администрация, чиито членове следят конкретни министерства, изработват опозиционни политики и подготвят програмата на бъдещо управление.
- Първи отговорник при извънредни ситуации: при кризи и важни дебати лидерът на опозицията често е главният говорител от страна на опозицията.
- Представителна функция: представлява опозиционната партия пред медиите, обществеността и в международни контакти, когато това се налага.
Процедура за избор и промени в лидерството
- Лидерът се избира според вътрешнопартийните правила — обичайно чрез гласуване на парламентарната група (caucus) на съответната партия.
- Промени могат да настъпят след изборни резултати, оставки, смърт или чрез т.нар. leadership spill — вътрешнопартийна процедура за предизвикване на доверие и избор на нов лидер.
- В някои случаи лидерът на опозицията може да бъде от Сената, но по традиция и заради практиката в Камарата на представителите най-често тази роля се изпълнява от член на Камарата.
Привилегии, ресурси и официален статут
- Официалният лидер на опозицията получава специално възнаграждение, офис в парламента, щат на помощници и достъп до аналитична информация и бюджет за политика и комуникация.
- Като признат институционален пост, лидерът на опозицията има приоритет при времето за говорене в пленарните заседания и ключова роля в парламентарните процедури (например по време на Question Time).
Исторически контекст и значение
Концепцията за "лоялна опозиция" идва от британската конституционна традиция и е пренесена в Австралия с установяването на федералната система през 1901 г. Ролята е съществена за демократичния контрол и баланса на властите: опозицията не цели просто да критикува, а да предлага осезаеми алтернативи и да бъде готова да поеме управлението при изборна промяна.
Къде да намерите пълен списък на носителите
За пълен и актуален списък на всички лидери на опозицията във федералния парламент трябва да се консултирате с Австралийския парламентарен справочник (Parliamentary Handbook), официалния уебсайт на Парламента на Австралия или авторитетни исторически източници. Тези справки съдържат хронология на всички носители, дати на мандат и партийната им принадлежност.
Обобщено, лидерът на опозицията е институционно признат пост с ясно определени роли — контрол върху правителството, подготовка на алтернативна политика и готовност да заеме правителствените постове при изборна промяна. Смяната на лицето на този пост зависи както от волята на избирателите, така и от вътрешнопартийните механизми.
В австралийската Камара на представителите лидерът на опозицията седи на предната маса вляво от стола на председателя на парламента (на тази снимка от дясната страна).
Лидери на опозицията
| Не. | Лидер | Парти | Избирателен район | Встъпване в длъжност | Напуска офиса | Министър-председател | ||||
| 1 | Джордж Рийд |
|
| 19 май 1901 г. | 17 август 1904 г. |
| Бартън 1901-03 | |||
|
| Дикин 1903-04 | |||||||||
|
| Уотсън 1904 г. | |||||||||
| 2 | Крис Уотсън |
|
| 18 август 1904 г. | 5 юли 1905 г. |
| Рийд 1904-05 | |||
| (1) | Джордж Рийд |
|
| 7 юли 1905 г. | 16 ноември 1908 г. |
| Дикин 1905-08 | |||
|
| ||||||||||
|
| Фишър 1908-09 | |||||||||
| 3 | Джоузеф Кук |
|
| 17 ноември 1908 г. | 26 май 1909 г. | |||||
| 4 | Алфред Дикин |
|
| 26 май 1909 г. | 2 юни 1909 г. | |||||
| 5 | Андрю Фишър |
|
| 2 юни 1909 г. | 29 април 1910 г. |
| Дикин 1909 г. | |||
| (4) | Алфред Дикин |
|
| 1 юли 1910 г. | 20 януари 1913 г. |
| Фишър 1910-13 | |||
| (3) | Джоузеф Кук |
|
| 20 януари 1913 г. | 24 юни 1913 г. | |||||
| (5) | Андрю Фишър |
|
| 8 юли 1913 г. | 17 септември 1914 г. |
| Кук 1913-14 | |||
| (3) | Джоузеф Кук |
|
| 8 октомври 1914 г. | 17 февруари 1917 г. |
| Фишър 1914-15 | |||
|
| Хюз 1915-23 | |||||||||
|
| ||||||||||
| 6 | Франк Тюдор |
|
| 17 февруари 1917 г. | 10 януари 1922 г. | | ||||
| 7 | Матю Чарлтън |
|
| 25 януари 1922 г. | 29 март 1928 г. | |||||
|
| Брус 1923-29 г. | |||||||||
| 8 | James Scullin |
|
| 26 април 1928 г. | 22 октомври 1929 г. | |||||
| 9 | Джон Латам |
|
| Националистическа партия | 20 ноември 1929 г. | 7 май 1931 г. |
| Scullin 1929-32 | ||
| 10 | Джоузеф Лайънс |
|
| Обединена австралийска партия | 7 май 1931 г. | 6 януари 1932 г. | ||||
| (8) | James Scullin |
|
| 7 януари 1932 г. | 1 октомври 1935 г. | | Лион 1932-39 | |||
| 11 | Джон Къртин |
|
| 1 октомври 1935 г. | 7 октомври 1941 г. | |||||
|
| Страница 1939 | |||||||||
|
| Мензис 1939-41 г. | |||||||||
|
| Фадън 1941 г. | |||||||||
| 12 | Артър Фадън |
|
| Парти в страната | 7 октомври 1941 г. | 23 септември 1943 г. |
| Къртин 1941-45 г. | ||
| 13 | Робърт Мензис |
|
| Обединена австралийска партия | 23 септември 1943 г. | 19 декември 1949 г. | ||||
|
| Либерална партия |
| Форд 1945 | |||||||
|
| Чифлик 1945-49 | |||||||||
| 14 | Бен Чифли |
|
| 19 декември 1949 г. | 13 юни 1951 г. | | Мензис 1949-66 | |||
| 15 | H. В. Еват |
|
| Бартън (Нов Южен Уелс) 1940-58 | 20 юни 1951 г. | 9 февруари 1960 г. | ||||
| 16 | Артър Калуел |
|
| 7 март 1960 г. | 8 февруари 1967 г. | |||||
| | Холт 1966-67 г. | |||||||||
| 17 |
|
| 8 февруари 1967 г. | 2 декември 1972 г. | ||||||
|
| McEwen 1967-68 | |||||||||
|
| Гортън 1968-71 | |||||||||
|
| Макмеън 1971-72 г. | |||||||||
| 18 | Били Снедън |
|
| Либерална партия | 20 декември 1972 г. | 21 март 1975 г. |
| Уитлам 1972-75 г. | ||
| 19 |
|
| Либерална партия | 21 март 1975 г. | 11 ноември 1975 г. | |||||
| (17) |
|
| 11 ноември 1975 г. | 22 декември 1977 г. |
| Фрейзър 1975-83 | ||||
| 20 | Бил Хейдън |
|
| 22 декември 1977 г. | 3 февруари 1983 г. | |||||
| 21 | Боб Хоук |
|
| Уилс (Vic) | 3 февруари 1983 г. | 11 март 1983 г. | ||||
| 22 | Андрю Павлин |
|
| Либерална партия | 11 март 1983 г. | 5 септември 1985 г. | | Хоук 1983-91 г. | ||
| 23 |
|
| Либерална партия | 5 септември 1985 г. | 9 май 1989 г. | |||||
| (22) | Андрю Павлин |
|
| Либерална партия | 9 май 1989 г. | 3 април 1990 г. | ||||
| 24 | Джон Хюсън |
|
| Либерална партия | 3 април 1990 г. | 23 май 1994 г. | ||||
|
| Кийтинг 1991-96 | |||||||||
| 25 | Александър Даунер |
|
| Либерална партия | 23 май 1994 г. | 30 януари 1995 г. | ||||
| (23) |
|
| Либерална партия | 30 януари 1995 г. | 11 март 1996 г. | |||||
| 26 | Ким Бийзли |
|
| 19 март 1996 г. | 22 ноември 2001 г. |
| Хауърд 1996-2007 г. | |||
| 27 | Саймън Криан |
|
| 22 ноември 2001 г. | 2 декември 2003 г. | |||||
| 28 | Марк Латам |
|
| 2 декември 2003 г. | 18 януари 2005 г. | |||||
| (26) | Ким Бийзли |
|
| 28 януари 2005 г. | 4 декември 2006 г. | |||||
| 29 |
|
| 4 декември 2006 г. | 3 декември 2007 г. | ||||||
| 30 | Брендън Нелсън |
|
| Либерална партия | 3 декември 2007 г. | 16 септември 2008 г. | | Ръд 2007-10 | ||
| 31 | Малкълм Търнбул |
|
| Либерална партия | 16 септември 2008 г. | 1 декември 2009 г. | ||||
| 32 | Тони Абът |
|
| Либерална партия | 1 декември 2009 г. | 18 септември 2013 г. | ||||
|
| Гилард 2010-2013 г. | |||||||||
|
| Ръд 2013 | |||||||||
| 33 | Крис Боуен |
|
| 18 септември 2013 г. | 13 октомври 2013 г. |
| Abbott 2013-15 | |||
| 34 | Бил Шортън |
|
| 13 октомври 2013 г. | 30 май 2019 г. | |||||
|
| Търнбул 2015-18 | |||||||||
|
| Морисън 2018 г. - понастоящем | |||||||||
| 35 | Антъни Албанезе |
|
| 30 май 2019 г. | Служител на поста | |||||
.jpg)
Свързани страници
- Лидер на опозицията
- Министър-председател на Австралия
Въпроси и отговори
В: Кой е настоящият лидер на опозицията в австралийската федерална политика?
О: Настоящият лидер на опозицията е Питър Дътън от 30 май 2022 г.
В: Как се избира лидер на опозицията?
О: Лидерът на опозицията се избира от Опозиционната партия. Нов лидер на опозицията може да бъде избран, ако лицето на този пост почине, подаде оставка или бъде оспорено за лидерския пост.
В: Какво означава "опозиция" в парламентарната система?
О: В парламентарната система "опозиция" се отнася до лоялната опозиция на Нейно Величество, която отправя критиките си към правителството и се опитва да го победи и замени. Тя е в опозиция на правителството, но не и на короната, откъдето идва и официалното ѝ название "Лоялна опозиция на Нейно Величество".
Въпрос: Какъв тип политическа система има в Австралия?
О: Австралия има конституционна монархия с парламентарна система, основана на британския модел Уестминстър.
В: Къде в парламента седи лидерът на опозицията?
О: Лидерът на опозицията седи от лявата страна на масата в центъра, пред опозицията и срещу министър-председателя.
В: Кога Питър Дътън е назначен за лидер?
О: Питър Дътън е назначен за лидер на 30 май 2022 г. след поражението на Либералната партия на федералните избори през същата година.
