Либералната партия на Британската общност (CLP) е политическа партия в Австралия, действаща между 1909 и 1917 г. Известна е също като Сливане или Дикинитска либерална партия. Тя е най-ранният пряк предшественик на по-късните консервативни и либерално-консервативни формации в Австралия, включително съвременната Либерална партия на Австралия.

Произход и причини за образуването

Партията е създадена през 1909 г., след като Австралийската лейбъристка партия сформира второто си правителство през 1908 г. Бизнес кръговете и противници на растящото влияние на лейбъристите натискат лидерите на двете основни анти-лейбъристки сили — Алфред Дикин, водач на Протекционистката партия, и Джоузеф Кук, лидер на Антисоциалистическата партия, — да обединят усилията си. Целта е да се консолидират анtilейбъристките гласове и да се противодейства на прогресивните и трудови политики на АЛП. През 1909 г. двете групи формално се обединяват в т.нар. Fusion (CLP).

Обединението събира депутати с различни икономически възгледи — от протекционисти, подкрепящи високи тарифи за защита на местната индустрия, до по-класически либерали и антисоциалисти, които застъпват по-тесен пазар и по-малка държавна намеса. Това води до напускане на някои по-либерално ориентирани протекционисти, които се присъединяват към лейбъристите или остават независими.

Ранна политическа дейност и изборни резултати

След сливането Протекционистката и Антисоциалистическата фракции притежават мнозинство в Камарата на представителите. С използване на това мнозинство CLP успява да свали правителството на министър-председателя Андрю Фишър, в резултат на което Алфред Дикин става министър-председател за трети път. На първите парламентарни избори след сливането, през 1910 г., CLP е победена от лейбъристите, които печелят стабилно мнозинство в Камарата и Сената.

През 1913 г. Джоузеф Кук наследява лидерството от Дикин и печели изборите с много тясно мнозинство — само с едно място в Камарата, което дава на CLP слаб, но формален мандат за управление. Кук изгражда правителство на тесен партиен гръб, което затруднява провеждането на по-амбициозни реформи.

Конфронтация със Сената и първото двойно разпускане

През 1914 г. Кук внася законопроект, насочен към премахване на специалното третиране на членовете на профсъюзите — част от усилията да ограничи влиянието на организирания труд и да промени трудовите привилегии. Тъй като Лейбъристката партия има мнозинство в Сената, тя блокира законопроекта. Когато Сенатът отхвърля същия законопроект два пъти, Кук използва разпоредбите на Конституцията, за да свика предсрочни избори на 5 септември 1914 г. Това е първото в историята на Австралия „двойно разпускане“ (double dissolution), инструмент, предвиден в секция 57 от Конституцията за преодоляване на стоящи спорове между двете камари на парламента.

Въпреки провокацията, изборите на 1914 г. завършват с категорична победа за Австралийската лейбъристка партия, която се завръща на власт и потиска опитите на CLP да консолидира управлението си.

Кризата на военната повинност и обединението с Националистите

С началото на Първата световна война въпросът за въвеждането на военна повинност става доминиращ в политическия живот. Противоречията в рамките на Лейбъристката партия и обществото довеждат до разцепление: министър-председателят Били Хюз напуска АЛП през ноември 1916 г. поради подкрепата си за задължителна мобилизация и формира Националната лейбъристка партия.

През февруари 1917 г. CLP и Националната лейбъристка партия се обединяват, създавайки Националистическата партия на Австралия. В рамките на новата формация лидерското място заема Хюз, а Джоузеф Кук е негов заместник — отражение на политическото влияние и численото превъзходство на националистите в коалицията.

Идеология, платформа и вътрешни напрежения

CLP представлява съюз от различни антилибертарни и антисъюзни сили, чиято обединяваща цел е противодействие на политическата и социална програма на лейбъристите. Идеологически партията комбинира:

  • протекционистки елементи — защита на местната индустрия чрез тарифи;
  • антисоциалистически и бизнес-ориентирани политики — подкрепа за свободното предприемачество, по-слаб регулаторен натиск върху бизнеса и ограничаване на влияние на профсъюзите;
  • нормативен консерватизъм по социални въпроси и национална сигурност, който се засилва през войната.

Тези разнообразни стремежи предизвикват вътрешни конфликти — особено между по-либерално настроените протекционисти и строгите противници на държавната намеса, което затруднява оформянето на единна дългосрочна програма.

Значение и наследство

CLP (Fusion) има важно историческо значение за развитието на австралийската партийна система:

  • консолидация на анtilейбъристките сили — създава модел за единна анти-лейбъристка партия, който в различни форми продължава до съвременната десница;
  • почва на следващи обединения — чрез сливането с Националната лейбъристка партия се ражда Националистическата партия (1917), която по-късно служи като основа за други консервативни формации;
  • установява практики и политически линии (анти-съюзни мерки, акцент върху националната сигурност), които оформят политическия дневен ред по време на и след Първата световна война.

Именна употреба и съвременна терминология

В историческата литература CLP често се нарича „Дикинитска либерална партия“ или Fusion. В съвременния речник, за да се избегне объркване със съвременната Либерална партия на Австралия, понякога се използва и названието Либералната партия на Дикините (Deakinite Liberals), което подчертава ролята на Алфред Дикин в оформянето на ранната анtilейбъристка политика в Австралия.

Кратка хронология

  • 1909 — сливане на Протекционистката и Антисоциалистическата партии; Алфред Дикин става първи лидер на CLP.
  • 1910 — поражение на CLP на федералните избори; АЛП печели мнозинство.
  • 1913 — Джоузеф Кук застава начело и печели изборите с минимално мнозинство.
  • 1914 — първо в историята двойно разпускане и избори на 5 септември; CLP губи.
  • 1916–1917 — разцепление в АЛП около военната повинност; образуване на Националистическата партия през февруари 1917 г. чрез сливане на CLP и Националната лейбъристка партия.

CLP оставя след себе си наследство като ключов етап в оформянето на противопоставянето между организираната работническа политика и по-консервативните и бизнес-ориентирани сили в австралийската политика. Това също обяснява защо по-късните десни партии в Австралия виждат своето родословие в част от идеите и кадрите, които миналото CLP предложи.