Компромисът от 1877 г.: избори 1876 и краят на Реконструкцията в САЩ

Компромисът от 1877 г.: анализ на изборите 1876 и оттеглянето на войските, които сложиха край на Реконструкцията в САЩ и преобразиха социалния ред на юга.

Компромисът от 1877 г. е неписано споразумение, постигнато след Гражданската война в САЩ между лидери на Демократическата партия, която доминираше в голяма част от Юга, и Републиканската партия, която имаше силна подкрепа на Севера. То произлиза от тежко оспорваните президентски избори през 1876 г., когато кандидатът на демократите Самюъл Джей Тилдън спечели по народно гласуване, но резултатите в няколко южни щата бяха оспорвани. В крайна сметка демократите се съгласили да признаят Рутърфорд Б. Хейс за президент, въпреки че Тилдън имаше начален превес.

Как се стигна до компромиса

На изборите през 1876 г. възникна спор за общо 20 електори — в щатите Флорида, Луизиана, Южна Каролина и Орегон. След оспорване Конгресът създаде Специална избирателна комисия (Electoral Commission) от 15 членове (по пет представители от Камарата на представителите, Сената и Върховния съд), която да реши кои електори са валидни. Комисията, в крайна сметка с тесно мнозинство, присъди всички спорни електори на Хейс, което му осигури победа с 185 срещу 184 гласа в Избирателната колегия. Впоследствие се появиха политически преговори между лидерите на двете партии за това как да бъде управляван Югът след края на оспорвания изборен процес.

Условия и съдържание

В центъра на споразумението стоеше обещанието на републиканците да изтеглят федералните войски от окупираните територии на Юга, с което фактически се сложи край на епохата на реконструкцията. В замяна демократите се ангажирали — поне формално — да уважават правата на афроамериканците. Тъй като компромисът е неписан и представлява по-скоро поредица от устни и политически договорки, точните детайли и допълнителните обещания остават обект на исторически спорове: някои съвременни наблюдатели и историци говорят и за политически назначения, патронаж и инфраструктурни обещания, но няма единен официален документ, описващ всички условия.

Последствия

Последствията от компромиса бяха далечни и трайни. След изтеглянето на войските федералната подкрепа за защитата на гражданските и политическите права на бившите роби значително намаля. В много южни щати бяха върнати на власт т.нар. „реставратори“ или „redeemers“ — консервативни демократи, които систематично ограничиха избирателните права на афроамериканците чрез бойкоти, насилие, местни закони, данъци за гласоподаване и тестове за грамотност. Това доведе до институционализиране на расовата сегрегация и режима на Джим Кроу, който ще остане почти столетие, докато федералната намеса и движението за граждански права през средата на XX век не започнат да отменят тези практики.

В по-широк план компромисът от 1877 г. символизира оттеглянето на федералното правителство от активна намеса в преустрояването на южното общество и в гарантирането на равни граждански права за чернокожите. За мнозина това е повратна точка, след която политическите и социалните последици за афроамериканците са негативни и продължителни.

Историческа оценка

И до днес историците спорят дали е имало формален „компромис“ или по-скоро серия от частични споразумения и прагматични решения, довели до същия резултат. Ясно е обаче, че изборите през 1876 г. и последвалите политически решения прекъсват програмите на реконструкцията и имат дълбок ефект върху расовите и политическите отношения в САЩ за десетилетия напред.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Компромисът от 1877 г.?

Въпрос: Кои са лидерите, които договарят Компромиса от 1877 г.?

В: Защо демократите се съгласиха на Компромиса от 1877 г.?

В: Какво обещаха републиканците като част от Компромиса от 1877 г.?

В: Какво обещават демократите в рамките на Компромиса от 1877 г.?

В: Какво спира да прави правителството като част от Компромиса от 1877 г.?

В: Има ли ясни подробности за Компромиса от 1877 г.?

Търсене по буква