Националната лейбъристка партия (често споменавана и като Националната партия на труда) е австралийска политическа формация, която просъществува формално само няколко месеца през края на 1916 г. и началото на 1917 г. Тя е създадена от тогавашния министър-председател Били Хюз като резултат от вътрешен разрив в редиците на Австралийската лейбъристка партия (АЛП) по въпроса за въвеждането на военна повинност по време на Първата световна война. Хюз, който е станал лидер на АЛП и министър-председател след оставката на Андрю Фишър през 1915 г., подкрепя въвеждането на повинността въпреки провала на първото референдумно гласуване през октомври 1916 г.

Причини за разкола

Конфликтът е породен основно от противопоставяне в партията около въпроса за консрипцията. На 15 септември 1916 г. Лейбъристката партия в Нов Южен Уелс принуждава Хюз да напусне Лейбъристката партия. На 14 ноември 1916 г. Хюз и 24 други лейбъристки членове напускат срещата на лейбъристките членове на парламента, след като останалите 43 членове заявяват, че не желаят Хюз за техен лидер. Хюз и привържениците му считат, че АЛП вече не е достатъчно националистическа и търсят формация, която да съчетава социалните реформи с твърда подкрепа за войната и националната кауза.

Формация и краткотрайно управление

След напускането си Хюз и неговите съмишленици сформират правителство на малцинството, подкрепено от Либералната партия на Британската общност (CLP), ръководена от Джоузеф Кук. Тази неформална група, известна като Националната лейбъристка партия, разчита на парламентарната подкрепа на CLP, за да запази управлението.

Обединение и преход към нова партия

Поради липса на здрава организационна основа и необходимостта от по-широка политическа база, през 1917 г. Националната лейбъристка партия и Либералната партия на Британската общност се обединяват и формират нова структура — Австралийска националистическа партия, чийто лидер става Хюз. Това обединение дава началото на по-дългосрочно движение, което ще доминира австралийската центристко‑дясна политика в следващите години.

Организация и подкрепа

Националната партия на труда никога не е била истинска масова партия — тя не изгради солидна организационна мрежа извън парламента. Подкрепата ѝ идва предимно от малка група съветници, служители в някои профсъюзи и от отделни клонове на Лейбъристката партия, особено в Западна Австралия и Тасмания. Мнозина в работническото движение и в самата Лейбъристка партия остават силно против консрипцията и се противопоставят на Хюз.

Значение и наследство

  • Разколът от 1916 г. и краткият експеримент с Националната лейбъристка партия променят политическата карта на Австралия, довеждайки до създаването на Австралийската националистическа партия.
  • Хюз запазва позицията си на министър-председател и продължава да бъде водеща политическа фигура в следващите години.
  • Събитията засилват поляризацията в трудовото движение и водят до дълготрайни последици за Лейбъристката партия, която трябва да възстановява вътрешното си единство и организационната си база.

Като краткотрайна, предимно парламентарна формация, Националната лейбъристка партия е важен междинен етап в процеса на преоформяне на австралийската партийна система по време на и след Първата световна война.