Националната партия на ЮАР (1914–1994) — история, идеология и апартейд

Националната партия на Южна Африка е бяла южноафриканска националистическа партия, доминирана от африканерите, която контролира южноафриканското правителство в периода 1948–1994 г. Партията е основана през 1914 г. от Й. Б. М. Херцог след разрив с ръководството на Южноафриканската партия, в която тогава е участвал. През 1948 г. нейният лидер Даниел Франсоа Малан става министър‑председател на Южна Африка и партията започва да въвежда строгата политика на апартейда. Апартейдът обаче е само една от причините за възхода на Националната партия: много гласоподаватели през 1948 г. гласуват по‑скоро против предишната Обединена партия на Ян Смътс, отколкото с ентусиазъм за Националната партия. Това се дължи на подвеждащото възприятие за управлението на Смътс по време на Втората световна война, на социално‑икономическите тревоги — бедност, конкуренция за работни места и урбанизация — и на страхове от комунизма, които африканерските избиратели свързват с предишното правителство.

Произход и ранна политика

Националната партия се заражда като движение за защита на африканерската култура, език и политически интереси след обединението на Юга в 1910 г. Идеологически тя черпи силно от африканерския национализъм, протестантския християнски консерватизъм и стремежа към социално‑икономическа защита на бялото селско население. В първите десетилетия партията участва в демократичните институции на страната, но с временни съюзи и разцепления между различни фракции.

Идеология и средство за управление

След идването си на власт през 1948 г. Националната партия систематично разработва и прилага закони, които институционализират расовата сегрегация и привилегии на бялото население. Сред ключовите елементи на режима са:

  • Законодателство за регистрация по раса и разграничаване — официално разделяне на населението в расови категории и ограничения в съжителството, брака и движението.
  • Групови зони и земеползване — например Закона за груповите области (Group Areas Act), който изисква расово отделяне в жилищата и градските пространства.
  • Пасове и контрол върху движението — задължителни документи за чернокожите граждани, ограничение на достъпа до градове и пазари.
  • Образователна и трудова политика — закони като Бантускийото образование (Bantu Education) целят поддържане на неравностойни възможности за обучение и работни места.
  • Създаване на „бантустанови“ (homelands) — политика за т.нар. отделно развитие, чрез която правителството се опитва да отдели коренното население в „независими“ територии.

Укрепване и международни реакции

През 1950–1960‑те години режимът на Националната партия се укрепва, но среща и засилено вътрешно и външно противопоставяне. Вътрешно протестните движения, като Африканския национален конгрес (ANC) и други организации, организират масови демонстрации, стачки и в някои случаи въоръжена съпротива. Международно апартейдът предизвиква осъждане, икономически санкции и културна изолация, особено от 1960‑те нататък.

Фракции, реформи и упадък

В рамките на Националната партия винаги е имало разнопосочни тенденции — по‑консервативни „веркрампте“ (стиснати) и по‑модерни, реформаторски „верлигте“ (открити). През 1960–1970‑те ключови фигури като Хендрик Вервоорд (често наричан „архитект на апартейда“) утвърждават жорстоки политики, докато по‑късно лидери като Пи.Ви. Бота и особено Ф. У. де Клерк застават пред предизвикателството да реагират на вътрешния натиск и международните санкции. През 1980‑те правителството въвежда ограничени икономически и административни „реформи“, но те не премахват основите на расовата дискриминация.

Краят на режима и преходът (1990–1994)

Краят на апартейда настъпва в резултат на комплекс от фактори: масови вътрешни движения за права, въоръжена съпротива, икономически санкции, международен натиск и политическо осмисляне вътре в елитите на Националната партия. През началото на 1990‑те години президентът Ф. У. де Клерк започва преговори с представители на опозицията, освобождава политически затворници (включително Нелсън Мандела) и постепенно премахва основните правни стълбове на апартейда. Де Клерк и Мандела заедно получават Нобеловата награда за мир през 1993 г. През 1994 г. за първи път всички пълнолетни лица от всички раси могат свободно да гласуват — на тези избори Националната партия е свалена от власт и Африканският национален конгрес поема управлението.

Наследство и последици

Наследството на Националната партия и периода на апартейда продължава да влияе на Южна Африка: икономическото и социалното неравенство, расовите разделения и пространствената сегрегация са проблеми, които страната все още преодолява. Историческата оценка на Националната партия е преимуществено критична заради системата на расова дискриминация и нарушаването на основни човешки права, но анализите също така проследяват и сложността на политическите и социалните процеси, довели до възхода и загиването на партията.

Последните десетилетия след 1994 г. показват, че бившите членове на Националната партия и техните наследници търсят нови политически роли — някои реформират позициите си, други напускат политиката. Политическата трансформация на страната продължава да бъде процес на помирение, икономическа реформа и опити за социално възстановяване.

Южноафриканският президент ФВ де Клерк, последният южноафрикански правителствен ръководител, който принадлежи към партията, премахва апартейда през 90‑те години на ХХ в. и за първи път през 1994 г. разрешава на всички пълнолетни лица от всички раси да гласуват, в резултат на което Националната партия е свалена от власт.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Националната партия на Южна Африка?


О: Националната партия на Южна Африка е бяла южноафриканска националистическа политическа партия, в която преобладават африканците и която управлява страната от 1948 до 1994 г.

В: Кой основава Националната партия на Южна Африка?


О: Националната партия на Южна Африка е основана от J.B.M. Hertzog през 1914 г. в резултат на разногласия между него и лидерите на Южноафриканската партия, в която членува по това време.

Въпрос: Кой става министър-председател на Южна Африка през 1948 г. и с какво се занимава?


О: Даниел Франсоа Малан, лидер на Националната партия, става министър-председател на Южна Африка през 1948 г. и започва да въвежда апартейд в страната.

Въпрос: Апартейдът ли беше единствената причина, поради която Националната партия дойде на власт?


О: Не, въпреки че апартейдът е важен въпрос, който помага на Националната партия да дойде на власт, повечето хора, които гласуват за нея през 1948 г., гласуват по-скоро срещу предишната Обединена партия, ръководена от Ян Смътс.

Въпрос: Кои бяха някои от другите въпроси, които дразнеха африканските избиратели и ги накараха да гласуват за Националната партия вместо за Обединената партия?


О: Някои от въпросите, които дразнеха африканските избиратели, включваха бедността на африканците, конкуренцията на местните африканци за работни места, урбанизацията на африканските градове и заплахата от комунизъм, с която те смятаха, че Смътс се е справил неправилно, и смятаха, че проблемите са отчасти по негова вина.

Въпрос: Кой е последният южноафрикански правителствен ръководител, който е принадлежал към Националната партия, и какво е направил той?


О: ФВ де Клерк е последният южноафрикански правителствен ръководител, който принадлежи към Националната партия. През 90-те години на ХХ век той премахва апартейда и през 1994 г. за първи път позволява на всички пълнолетни лица от всички раси да гласуват, в резултат на което Националната партия е свалена от власт.

Въпрос: Кога Националната партия губи властта в Южна Африка?


О: Националната партия губи властта в Южна Африка през 1994 г., след като Ф. В. де Клерк премахва апартейда и позволява на всички пълнолетни лица от всички раси да гласуват за първи път.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3