Южна Ирландия е названието на юридическата единица, създадена от Закона за правителството на Ирландия (Government of Ireland Act) от 1920 г. Според този закон островът беше разделен на две части: Северна Ирландия (покриваща североизточната част) и Южна Ирландия — двадесет и шестте ирландски графства, обхващащи останалата част на острова на юг и запад. Законът предвиждаше за всяка от двете части отделен двукамарен парламент и самостоятелно изпълнително управление, а върховният представител на монарха на острова оставаше лорд-лейтенантът на Ирландия, действащ и за двете нови юрисдикции.

Как беше планирана институцията

Идеята на Закона от 1920 г. бе да даде на всяка част от острова ограничена вътрешна автономия в рамките на Обединеното кралство. За Южна Ирландия бяха предвидени две камари (горна и долна), избори за тях и формално правителство, отговарящо пред парламента. Проектът обаче намери силна съпротива на практика: през 1919–1921 г. в Ирландия действаше война за независимост, а партията Sinn Féin, която спечели широка обществена подкрепа, отхвърляше британските институции и провеждаше свои паралелни структури — в т.ч. Dáil Éireann.

Защо Южна Ирландия остана само на хартия

  • Изборите за парламентите по Закона за правителството бяха проведени през 1921 г. Повечето избрани представители от южната част бяха кандидати на Sinn Féin и отказаха да се явят в новите британски институции, защото вече заседаваха в Dáil.
  • Няколко малцинствени представители (предимно юристи и юнионисти) се явиха на конституирането на парламента на Южна Ирландия, но техният брой беше недостатъчен за кворум и за нормалното функциониране на законодателния орган.
  • Имаше и един символичен сборен момент, на който формално беше потвърдено одобрението на англо-ирландския договор (Anglo‑Irish Treaty), но това заседание не доведе до създаване на трайни институции или изпълнителна власт, които да действат на територията на Южна Ирландия като британска самоуправляваща се единица.

Преход към Ирландския свободен щат и правнополитическа съдба

След сключването на англо-ирландския договор през декември 1921 г. и неговото ратифициране от част от ирландските представители, беше назначено преходно правителство и започна процесът по учредяване на Ирландския свободен щат (Irish Free State). На практика институциите, предвидени от Закона от 1920 г. за Южна Ирландия, бяха изместени от тези преходни органи. Позицията на лорд‑лейтенанта загуби своята роля със създаването на свободния щат и по-късно беше заменена от поста губернатор‑генерал на новата държава.

Историческо значение

Южна Ирландия (1920) остава пример за ситуация, в която юридическа рамка, създадена от законодателство, не успява да се реализира поради политическа и обществена съпротива. Разделянето, предвидено в Закона, фактически доведе до трайна политическа граница между Север и Юг и до процеси, които оформиха бъдещия статут на Ирландия — от една страна като част от Обединеното кралство (Северна Ирландия), а от друга — като независима държава (Ирландският свободен щат, по-късно Република Ирландия).

Кратко резюме: Южна Ирландия е правен конструкт от 1920 г., предвидящ автономен южен парламент, но поради отказа на основната политическа сила да признае британските институции и поради войната за независимост, тези институции никога не станаха действителни на територията — съществуваха главно на хартия и бяха заменени от органите, произлезли от англо-ирландския договор и създаването на Ирландския свободен щат.