Ирландско вътрешно самоуправление (Home Rule) — история и значение

История и значение на ирландското вътрешно самоуправление (Home Rule): ключови събития, политически конфликти и пътят към независимост.

Ирландското вътрешно самоуправление (Irish Home Rule) е предложена система на управление, според която Ирландия би имала собствено законодателно събрание и правителство за вътрешни въпроси, оставяйки външните работи и други ключови функции в ръцете на Обединеното кралство. До 1920 г. Ирландия е управлявана пряко от британското правителство. Идеята за Home Rule е централна в ирландската политика от края на XIX до началото на XX век и се превръща както в обект на широка подкрепа сред ирландските националисти, така и в причина за остри противоречия и разделение, най-вече между националисти и юнионисти.

История

Първите сериозни опити за въвеждане на Home Rule датират от 1886 г. и са свързани с усилията на Либералната партия в британския парламент. Законопроектът от 1886 г. не преминава в Камарата на общините. По-късни предложения — законопроектът от 1893 г. — успяват да бъдат приети в Камарата на общините, но биват отхвърлени от Камарата на лордовете. В тези кампании ключова роля играе Уилям Гладстон, който е сред най-видните защитници на вътрешното самоуправление.

След приемането на Parliament Act 1911, която значително ограничава ветото на лордовете и намалява тяхната власт да блокират законодателство, Либералното правителство внася втора по-широка версия — законопроектът от 1912 г. (често наричан Трети Home Rule Bill). Този документ е приет от Камарата на общините, но предизвиква силна съпротива в Ирландия, особено в провинция Ълстър, където мнозинството протестантски общности се опасяват от доминиране от католическо националистическо правителство.

През 1912 г. юнионистите в Ълстър подписват т.нар. Споразумение за Ълстър (по-известно като Ulster Covenant) и организират въоръжена група — Доброволци от Ълстър (Ulster Volunteer Force), за да се противопоставят на въвеждането на Home Rule. В отговор част от ирландските националисти формират Ирландски доброволци (Irish Volunteers) през 1913 г., което още повече поляризира ситуацията.

Паралелно с това, много националисти смятат, че Home Rule не отговаря на стремежа им към пълна независимост. Този радикален стремеж се подкрепя от дейността на партията Sinn Féin, която след Великденското въстание през 1916 г. става все по-влиятелна. След въстанието и потушаването му популярността на радикалните националисти расте и през 1918 г. Sinn Féin постига значителен успех на изборите; нейните депутати провъзгласяват самостоятелно ирландско законодателно събрание — Dáil Éireann, което декларира независимост.

От 1919 до 1921 г. конфликтът между Ирландската републиканска армия (IRA) и британските сили е известен като Ирландската война за независимост. Междувременно през 1920 г. британското правителство приема Government of Ireland Act 1920, който предвижда създаване на два отделни парламента — за Северна Ирландия и за Южна Ирландия. Тази формула представлява опит за вътрешно самоуправление чрез децентрализация и едновременно решаване на проблема с юнионистката опозиция. Парламентът на Южна Ирландия обаче не успява да заработи реално в условията на въоръжен конфликт.

Войната завършва с подписването на Англо-ирландския договор от 1921 г., който предвижда създаването на Ирландската свободна държава (Irish Free State) — доминион със собствено правителство и ограничена автономия при формална връзка с британската корона. В същото време шестте окръга на Северна Ирландия запазват възможността да останат в Обединеното кралство и фактически остават част от него.

Значение и последици

Идеята и политиката на Home Rule имат дълбоки и дълготрайни последици за Ирландия и за отношенията между ирландци и британци:

• Преход към самоуправление: Home Rule преминава от дискусия към реална институционална промяна — дори и частично и временно — и поставя основите на последващите форми на ирландска самоорганизация и държавност.
• Политическо разделение и партиципация: Спорът за Home Rule радикализира и двете страни — усили движения за пълна независимост и организирана юнионистка съпротива, което води до политическа фрагментация.
• Разделението на острова (partition): Решението за отделни парламенти и впоследствие създаването на Северна Ирландия и Ирландската свободна държава оставя наследство на териториално и общностно разделение, чиито ефекти продължават в следващите десетилетия и до края на XX век (вкл. "The Troubles" в Северна Ирландия).
• Еволюция към пълна независимост: За южната част Home Rule и последвалите събития довеждат до създаването на независима държава — процес, който в средносрочен и дългосрочен план достига до провъзгласяване на Република Ирландия (формално окончателизирана по-късно през XX век).

В резюме, Home Rule е ключов исторически епизод, който илюстрира сложността на прехода от колониално управление към самоуправление и независимост, както и начините, по които националните, религиозни и регионални интереси могат да оформят съдбата на една нация.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше ирландското местно самоуправление?

В: Кой подкрепяше и кой се противопоставяше на Home Rule?

В: Как юнионистите реагират на законопроекта от 1912 г.?

В: Какво мислят някои националисти за Home Rule?

В: Какво се случи след 1916 г.?

Въпрос: Какъв закон е приет през 1920 г.?

В: Как се стигна до независимостта на Ирландия?

Търсене по буква