История на Ирландия | Понастоящем Ирландия е разделена на Република Ирландия и Северна Ирландия

Праистория

Никой не знае кога точно първите хора са дошли в Ирландия. С помощта на радиометрично датиране учените установяват, че кост от мечка със следи от нож е на 12 500 години. Вероятно тогава в Ирландия са живели хора. Към 7900 г. пр.н.е. в Ирландия са живели ловци-събирачи (хора, които са се хранили с диви растения и животни). Това време се нарича каменна епоха. Около 4000 г. пр.н.е. те започват да правят ферми с животни и растения. Изработвали са керамични съдове, каменни инструменти, дървени къщи и големи гробници. Бронзовата епоха започва около 2500 г. пр. Хората се научили да правят неща от метали като бронз, злато и мед, но с тях разполагали предимно само богатите хора. Хората също така започват да тъкат и да работят с кожа. Били построени големи помещения за съхранение на метални оръжия. Желязната епоха започва около 600 г. пр. н. е. или по-рано, когато хората започват да изработват железни инструменти. По време на желязната епоха в Ирландия дошли келти, затова започнали да говорят келтски езици. Келтите донесли със себе си своя стил на изкуство. Между 1 и 400 г. от н.е. римски войници може да са нахлули в Ирландия, но Ирландия не се присъединява към Римската империя. Около петима крале управлявали по една голяма част от Ирландия.

 

Ранносредновековна епоха

През 300 г. от н.е. християнството и писмеността са пренесени в Ирландия. Свети Патрик е известен с това, че разпространява християнството в Ирландия през 400 г., но той не е първият християнин в Ирландия. През следващите 300-400 години все повече ирландци стават християни. Християнски монаси от други страни идват в ирландските манастири. Някои манастири прерастват в градове. Основните сгради през периода 400-800 г. от н.е. били кръгли крепости (raths или ringforts), направени от пръст, с къщи вътре. Повечето гори са изсечени, за да се създадат ферми. По това време се появяват някои нови кралства. Кралството Uí Néill в Северна Ирландия завладява областта, наречена Тара, след което властва над всички останали кралства. Те се наричали върховни крале.

Към 800 г. почти всички са християни. Те се наричали гали и говорели на галски език. През 795 г. викингите, моряци от Скандинавия, нахлуват в много градове и ги ограбват. Викингите управлявали ирландските крале. Те построили Дъблин и други градове и селища по крайбрежието. През 902 г. християнските ирландски войски изтласкали викингите, но през 917 г. викингите се върнали и основали ново кралство Дъблин. С течение на времето викингите основават нови кралства. През 1000-те и 1100-те години викингите или напускат, или стават част от ирландската култура.

Брайън Бору, крал на Мюнстер, се сражава срещу Лейнстър и става върховен крал в началото на 1000 г. След това върховните крале идват от четирите провинции: Мюнстер, Лейнстър, Улстър и Коннахт. Всяка провинция също имала свой крал.

 
Gallowglasses - ирландски воини, чиито предци са били викинги  

Нормандска епоха

През 1100 г. върховен крал е Руаидри Уа Кончобаир. Той принуждава Диармейд Мак Мърчада, крал на Лейнстър, да напусне кралството си. Диармейд помолил Хенри II, нормандски крал на Англия, да му помогне да си върне земите. Хенри се съгласява и през 1167 г. армия от нормански (и уелски) рицари нахлува в Ирландия. Ричард дьо Клер, наричан Стронгбоу, предвожда рицарите. Хенри смята, че нормандските рицари и Стронгбоу са твърде силни, затова решава да превземе Ирландия. През 1171 г. той се отправя към Ирландия със собствения си флот. Хенри завладява Ирландия и я дава на най-малкия си син Джон. Хенри смятал, че Джон никога няма да стане крал на Англия, затова го направил лорд на Ирландия. Но Джон става крал на Англия през 1199 г., след като всичките му братя умират. След това Ирландия е управлявана от английския крал. Нормандските лордове от Англия започват да завладяват все по-голяма част от Ирландия. Те живеели предимно в близост до източния и южния бряг, а някои земи все още се управлявали от ирландските крале.

Нормандските лордове построяват нови замъци и градове в земите си. Много хора идват от Англия в Ирландия за повече земя. Английските, нормандските или англо-нормандските лордове разделят земята на области, наречени имения. Те поставят огради около фермите, за да се знае кой е собственик на фермата. Фермите били подобрени, за да могат да отглеждат повече продукция на по-малка площ. Англо-нормандците засаждали повече пшеница и отглеждали повече овце. Населението нараства бързо. През 1297 г. англо-нормандците създават ирландския парламент - събрание, което приема закони.

Галските ирландци често се опитват да отнемат контрола на англо-нормандците. През 1315 г. Едуард Брус, лорд от Шотландия, се съюзява с ирландците, за да се бори с англо-нормандците. През 1318 г. англо-нормандците печелят войната. Но англо-норманските владетели отслабват. Към 1500 г. Англия контролира само малка част от Източна Ирландия, наречена Блед. В останалата част на Ирландия хората говорели на ирландски и имали ирландска култура.

 
Ирландия през 1450 г., показваща земите, притежавани от местните ирландци (зелено), англо-ирландците (синьо) и английския крал (тъмно сиво).  

Съвременна Ирландия

Ирландия имала губернатор (владетел), който трябвало да бъде лоялен на английския крал. През 30-те години на XV в. губернаторът Томас Фицджералд се разбунтува срещу Англия. Поради това кралят на Англия Хенри VIII поискал повече власт. През 1541 г. той се обявява за крал на Ирландия вместо за лорд на Ирландия. Англичаните построяват военни крепости в Ирландия. Английските заселници се преместват в области в Ирландия, наречени плантации. Те използват английските закони и завладяват голяма част от Ирландия. По време на Деветгодишната война през 90-те години на XV в. ирландски войници от Ълстър се сражават с англичаните.

Повечето ирландци са католици. Заселниците са предимно протестанти. В Ълстър, най-голямата плантация, заселниците са предимно презвитериани от Шотландия. В останалите провинции заселниците са предимно англикани от Англия. Английските крале и английският парламент искали ирландците да бъдат англикани. Те създават Църквата на Ирландия, клон на Англиканската църква. Наказателните закони от 1600 г. наказват ирландците, които не следват Ирландската църква. Англиканите стават все по-силни. Това време се нарича протестантски възход. Това е краят на галска Ирландия.

През 1700 г. католиците в Ирландия са бедни селяни. Не им е било позволено да притежават земя, а голяма част от храната, която са произвеждали, е била изнасяна от Англия в чужбина. Това ги принуждава да се хранят предимно с картофи. Имало е въстания срещу земевладелците и английското управление, но те в повечето случаи са се проваляли. През 1801 г. Актовете за обединение присъединяват Ирландия към Великобритания, образувайки Обединеното кралство Великобритания и Ирландия (Обединеното кралство). Ирландският парламент става част от парламента на Обединеното кралство в Лондон.

През 1831 г. правителството задължава началните училища да преподават на английски, а не на ирландски език. Децата са наказвани, ако говорят на ирландски в училище. Хората трябваше да говорят английски, ако искаха да си намерят добра работа. В периода 1845-1849 г. болест унищожава картофените растения, което предизвиква Големия глад или Ирландския картофен глад. Около един милион души умират от глад, а още един милион се изселват в други страни. Гладът засегнал най-много ирландците, защото те били бедни. Все повече хора преминават от ирландски на английски език. Някои казват, че хората са гладували, защото реколтата в Ирландия е била продадена на други държави. Тези култури са могли да осигурят прехрана на хората в Ирландия. Много ирландци били принудени да напуснат земята си, защото не можели да плащат наем на собствениците. Някои от тях е трябвало да работят във фабрики, създадени от правителството, заради ирландските закони за бедните. От 70-те до 90-те години на XIX в. между Лигата за земята и правителството има насилие. Лигата за земята искаше по-нисък наем и искаше да купува земя.

 
Населението на Ирландия в зелено. Населението намалява поради Големия глад и преместването на хората в други страни.  

Усилия за свобода

В края на XIX в. и началото на XX в. британското правителство улеснява ирландците да купуват земя. През 1886 г. Либералната партия се опитва да състави нов парламент за Ирландия. Тази идея е наречена Home Rule. Парламентът обаче не разрешава на Ирландия да има Home Rule. Около 1900 г. ирландците се разделят на националисти, които искат Home Rule или независимост, и юнионисти, които искат да бъдат управлявани от Великобритания. Националистите бяха предимно католици, които живееха в селските райони. Юнионистите са предимно протестанти, които живеят в градовете. Юнионистите се опасяваха, че ще загубят правата си, ако Ирландия има свое собствено правителство. В някои части на Ирландия юнионистите са били предимно богати. Но в Ълстър много юнионисти бяха работници, които искаха висшата класа да има по-малко власт.

През 1912 г. някои хора в парламента отново се опитват да получат Home Rule. Около 500 000 юнионисти в Ълстър подписват петиция срещу Home Rule, наречена Ulster Convenant. Те също така сформират армия, наречена Доброволци на Ълстър. Ирландските националисти сформираха армия, наречена Ирландски доброволци. До 1914 г. правителството е твърде загрижено за Първата световна война, за да мисли за Home Rule. И националистите, и юнионистите се сражават в британските военни части през Първата световна война.

През 1916 г. ирландците вдигат въстание, за да станат независими. Великобритания бързо го спира, но много ирландци са разгневени. Те избраха партията за независимост "Шин Фейн" на повечето места в ирландския парламент. Членовете на Sinn Féin отказаха да отидат в Лондон, за да се присъединят към парламента. Вместо това те създадоха ново събрание в Дъблин, наречено Dáil Éireann (или Dáil). Sinn Féin заяви, че Ирландия вече е независима. През 1918 г. те организират ирландските доброволци в Ирландската републиканска армия (ИРА). През 1919-1921 г. ИРА води война срещу британците (Ирландска война за независимост), за да бъде отделна държава. През 1920 г. британското правителство решава да раздели Ирландия на Южна Ирландия (The Provisional Government), която представлява около 5/6 от острова, и Северна Ирландия. През 1922 г. Дайлът и Великобритания подписват договор, според който Южна Ирландия се превръща в Ирландска свободна държава. Тя все още е свързана с Обединеното кралство, но има по-голяма свобода. Въпреки това ИРА искаше да напусне напълно Обединеното кралство. Те водят война (Ирландска гражданска война) срещу правителството на Ирландската свободна държава. ИРА спира да воюва през 1923 г.

 

След разделянето

В периода 1922-1972 г. Северна Ирландия се управлява от Улстърската юнионистка партия. Джеймс Крейг, първият министър-председател на страната, заявява, че тя е протестантска държава. През 1937 г. Ирландската свободна държава получава нова конституция, с която се създава нейното правителство. През 1949 г. Ирландия напуска Британската общност и става Република Ирландия (понякога наричана просто Ирландия). През 1969 г. в Северна Ирландия нараства насилието между националистите католици и юнионистите протестанти. Създадена е Временната ИРА, за да защити католиците и да обедини Ирландия. От 1969 г. до 1998 г. между Временната ИРА и армията на Обединеното кралство се водят постоянни боеве (The Troubles).

През 1998 г. ирландските гласоподаватели одобриха Белфасткото споразумение, или Споразумението от Разпети петък, което означаваше, че са съгласни Северна Ирландия да остане в Обединеното кралство. Северна Ирландия можеше да се присъедини към Република Ирландия, ако повече от половината избиратели пожелаеха това. Със споразумението се създават и съвети, в които министрите от двете части на Ирландия работят заедно. През 1998 г. Северна Ирландия получи ново правителство.

През по-голямата част от XX век (1900-1999 г.) Република Ирландия е била над 90% католическа. Народът и правителството са социално консервативни. Разводите, контрацептивите и абортите не са били разрешени до края на XX век. През 1927 г. правителството на Република Ирландия създава Electricity Supply Board (Съвет за електроснабдяване) за управление на електричеството. До 60-те години на ХХ век 80% от селските семейства имат електричество. През 2007 г. е създаден Единен пазар на електроенергия, който снабдява цяла Ирландия.

През 1973 г. Република Ирландия и Обединеното кралство се присъединиха към Европейската икономическа общност, която се превърна в Европейски съюз (ЕС). През 90-те години на ХХ век Република Ирландия става част от единния европейски пазар. На хората е разрешено да пътуват и да продават стоки между страните от единния европейски пазар. В края на ХХ век икономиката се разраства бързо и от предимно селско стопанство се превръща в предимно услуги и промишленост. Обединеното кралство, включително Северна Ирландия, напуска Европейския съюз през 2020 г., но Обединеното кралство и Република Ирландия се споразумяха да не контролират преминаването на границите.

 
Ирландската републиканска армия взривява хотел "Гранд Брайтън" през 1984 г. по време на размириците.