Либералната партия във Великобритания — история, лидери и реформи
Историята на Либералната партия във Великобритания: ключови лидери, въздействащи реформи, политически възходи и падения — пълен преглед на влиянието й върху модерната държава
Либералната партия е либерална политическа партия. Тя е една от двете големи политически партии в Обединеното кралство през XIX и началото на XX век.
Партията е създадена през 50-те години на XIX в. от съюз между виги, пилити и радикали, които се занимават със свободна търговия. През следващите 50 години тя съставя четири правителства под ръководството на Уилям Гладстон.
Партията се разцепи по въпроса за ирландското местно самоуправление. Тя се връща на власт през 1906 г. с убедителна победа. Те въвеждат реформите в социалната сфера, които създават основната британска социална държава.
H. Х. Аскуит е министър-председател на либералите между 1908 и 1916 г. Той е последван от Дейвид Лойд Джордж, чието премиерство продължава до 1922 г. По това време коалицията, която партията е сформирала с Консервативната партия по време на Първата световна война, приключва.
До края на 20-те години на ХХ век Лейбъристката партия измества либералите като основен съперник на консерваторите. Партията изпада в упадък. До 50-те години на ХХ век тя печели не повече от шест места на парламентарни избори.
С изключение на забележителните победи на частични избори, съдбата на партията не се подобрява значително, докато през 1981 г. тя не сформира Алианс на СДП и Либералната партия с новосъздадената Социалдемократическа партия (СДП). На парламентарните избори през 1983 г. Алиансът печели повече от една четвърт от гласовете, но само 23 от 650-те места, за които се бори. На парламентарните избори през 1987 г. той печели по-малко от 23 % от гласовете.
През 1988 г. Либералната и Социалдемократическата партия се обединяват в Либерални демократи.
Сред видните интелектуалци, свързани с Либералната партия, са философът Джон Стюарт Мил, икономистът Джон Мейнард Кейнс и социалният плановик Уилям Беверидж.
Произход и ранни години
Либералната партия възниква като обединение на различни политически течения — виги, радикали и последователи на Робърт Пийл (пийлити) — които споделят принципите на свободната търговия, ограничената държавна намеса в икономиката и гражданските свободи. През XIX век тя постепенно се оформя като основна алтернатива на консерваторите, водена най-вече от фигури като Уилям Гладстон, чиито правителства доминират политическата сцена в няколко периода.
Реформи и вътрешна политика
В началото на XX век Либералната партия въвежда серия от социални и икономически реформи, които полагат основите на модерната британска социална държава. Сред ключовите промени са:
- реформи в областта на социалното осигуряване и здравеопазването;
- въвеждане на помощи и пенсии за възрастни (Old Age Pensions) и други мерки за защита на най-бедните;
- законодателни стъпки в посока регулиране на труда и създаване на трудови борси;
- финансови инициативи като „People’s Budget“ (1909), предложен от Дейвид Лойд Джордж, насочен към финансиране на социалните реформи чрез прогресивно облагане.
Кризите и разцепления
Един от най-големите вътрешни разриви в историята на партията е породен от въпроса за ирландското самоуправление (Home Rule). Когато Гладстон се отстоява за автономия на Ирландия, партията се разцепва и част от нейните членове (Либералните юнионисти) се обединяват с консерваторите. Разкъсването на автомобилните връзки вътре в партията, последващото разделение между привържениците на H. Х. Аскуит и тези на Дейвид Лойд Джордж по време на Първата световна война и следвоенната политика, както и „купонната“ политика на изборите от 1918 г., допринасят за трайния упадък на партията.
Упадък и заместване от Лейбъристката партия
След Първата световна война и особено през 1920-те години Политическата конфигурация се променя — нарастващото влияние на работническото движение довежда до възхода на Лейбъристката партия, която постепенно заема ролята на основен съперник на консерваторите. Избирателната система (first-past-the-post), вътрешните разделения и загубата на подкрепа сред средната класа и работниците довеждат до това, че либералите губят голяма част от парламентарното си присъствие и влияние.
Опити за възстановяване и нова ера
През втората половина на XX век Либералната партия постига отделни успехи на частични избори, но системният ѝ връх е свързан с формирането на Алианс на СДП и Либералната партия през 1981 г. — сътрудничество, което на изборите през 1983 г. получава значителен общ дял от гласовете, но малък брой места в парламента. През 1988 г. двете формации окончателно се сливат в Либерални демократи, като това бележи края на отделната Либерална партия, но и началото на нов политически проект, който наследява много от идеите и традициите ѝ.
Идеология и наследство
Либералната партия преминава от класическия либерализъм (с акцент върху свободната търговия и ограничената държава) към социален либерализъм, който признава ролята на държавата за осигуряване на базова социална защита и равни възможности. Тя е автор на много от институциите и политиките, които оформят съвременната британска социална държава — пенсии, социално осигуряване, регулации в областта на труда и по-широк достъп до услуги. Либералните идеи също така влияят върху кампании за граждански права, учебни реформи и изборни промени.
Видни личности
Освен политическите лидери като Уилям Гладстон, H. Х. Аскуит и Дейвид Лойд Джордж, към интелектуалния и мисловен кръг, свързан с партията, принадлежат и добре известни фигури в британската философия, икономика и социални науки — например Джон Стюарт Мил, Джон Мейнард Кейнс и Уилям Беверидж, чиито идеи оказват трайно влияние върху обществената политика в Обединеното кралство.
Заключителни бележки
Либералната партия има ключова роля в модернизацията на британската политика и в изграждането на много от механизмите на съвременната социална държава. Макар като отделна партия да загуби позицията си на основен политически конкурент през XX век, нейните идеи и организационни традиции продължават да живеят в по-късните форми на либералната политика в Обединеното кралство.
Въпроси и отговори
В: Какво представляваше Либералната партия?
О: Либералната партия е либерална политическа партия в Обединеното кралство през XIX и началото на XX век.
В: Как се е формирала?
О: Тя се формира от съюза на вигите, пилитите и радикалите, които се занимават със свободна търговия, през 50-те години на XIX век.
В: Кои са били някои от нейните видни интелектуалци?
О: Сред видните интелектуалци, свързани с Либералната партия, са философът Джон Стюарт Мил, икономистът Джон Мейнард Кейнс и социалният плановик Уилям Беверидж.
В: Кога се връща на власт?
О: Партията се връща на власт през 1906 г. с категорична победа.
В: Какви реформи въвежда?
О: Въвеждат социални реформи, които създават основната британска социална държава.
В: Кои са били някои от нейните министър-председатели?
О: Х. Х. Аскуит е министър-председател на либералите между 1908 и 1916 г., а след него до 1922 г. е Дейвид Лойд Джордж.
В: Кога лейбъристите ги заместват като основен съперник на консерваторите?
О: Към края на 20-те години на ХХ век лейбъристите изместват либералите като основен съперник на консерваторите.
обискирам